Belle epoque: Импресия Laurin & Klement 300

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria ще бъде на пазара утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg ден по-рано – водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg 

Представяме ви едно пътуване във времето: нашата сътрудничка Беренис Шнайдер отиде до чешкия град Марианске Лазне, за да се срещне с един състезателен автомобил от далечната 1923 година.

Студено е. Студено и мокро. Винаги ми се е струвало, че хората, които твърдят колко прекрасен сезон е златната есен, или не са съвсем с всичкия си, или поради някакви необясними за мен причини въобще не се влияят от времето навън. Докато вървя по улицата с тези мисли в главата, успявам да наджапам в поредната локва с чисто новите си модни обувки. Страхотен сезон, няма що…

Часът е 9:15. Марианске Лазне, Чехия, месец ноември. Основната част от местното население вече е будно. Експертът в областта на класическите автомобили Олег Дохалски, когото всички наричат „Олда” Дохалски, ме очаква в двора на хотела и тъкмо е запалил двигателя на Laurin & Klement 300. Сега и последните спящи с положителност са се събудили, тъй като чудовищния рев на четирицилиндровия мотор с 50 конски сили очевидно е амбициран да изпотроши стъклата на хотелската сграда. По балконите на околните сгради се появяват хора по халати, започват да щракат камери на мобилни телефони. Служители, излезли да изпушат по цигара, се доближават с нескрито любопитство. Интересът е лесно обясним, защото невъобразимият шум идва от класически състезателен автомобил, около който се суетят двама души, облечени в духа на епохата на въпросната ретро машина – моя милост и господин Дохалски.

L&K_021

Качването в този автомобил е предизвикателство, сравнимо с упражнения по йога за напреднали

Напълно в духа на времето, аз няма да управлявам автомобила лично: в онези години тази задача се пада на мъжете. Олда с поразителна ловкост започва да маневрира, за да може след малко да потеглим с Laurin & Klement от 1923 година. Докато това се случи обаче, минава време. И няма как иначе – обяснява господин Дохалски – управлението е лишено от всякаква форма на допълнителен усилвател и воланът е ужасно тежък. Радиусът на завиване от своя страна напомня повече на петролен танкер, отколкото на лек автомобил. Скоро двуместният автомобил заема стартова позиция, а аз започвам нелекото упражнение по качването в него. „Внимателно!“, предупреждава ме своевременно Олда. Или по-точно той ми изкрещява тези думи с цяло гърло, за да имам дори минимален шанс да го чуя на фона на грохота на работещия на празен ход двигател. „Внимавайте с ауспуховите тръби!”. След само пет минути работа на двигателя те вече са толкова нагорещени, че се налага внимателно да придържам долната част от облеклото си, за да не се получи така, че нещо да избухне в пламъци при допира с нажежения метал. Честно казано започва да ме е страх. За моя радост Олда галантно ми помага от своето място зад волана. Най-после успешно и, по-важното, без поражения, успявам да се добера до кабината и с облекчение се отпускам на седалката. Всъщност покритата с кожа пейка по-скоро наподобява нещо, което човек очаква да намери в някоя карета с конски впряг. За простор в кабината също е трудно да се говори. Водачът и спътника му определено би било добре да се харесват един друг, тъй като иначе пътуването би се превърнало в мъчение. Иначе мястото на водача е почти комфортно. Неравностите, с които листовите ресори на окачването не успяват да се справят, биват поети от дебелата тапицерия.

L&K_036

През 20-те години чешкият производител на мотори и автомобили Laurin & Klement създава общо 80 екземпляра от серията 300. Повечето от тях са правени по специална поръчка. Колко са оцелели до днес, не е известно. Този екземпляр идва от музея на Skoda и първоначално има каросерия тип Landaulet, а двуместното купе идва чак през шейсетте години като реплика на състезателния автомобил на граф Александр Коловрат, един от най-известните чешки пилоти за своята епоха.

През 1925 година компанията Skoda купува предприятието, а Laurin & Klement става част от историята на Skoda. През 70-те години фирмата купува този екземпляр от серията 300 и го рестраврира за нуждите на своя музей. Сега Олда, който работи като технически експерт в музея на Skoda в Млада Болеслав, често използва класическия екземпляр за участие в различни мероприятия.

L&K_100

По пътя към Марианске Лазне започва да вали. От всяка от гумите започват да струят малки фонтани. За мое облекчение краката ми все още са сухи. И топли. Колко бързо се движим всъщност? Решавам да погледна скоростомера. И откривам малката подробност, че такъв няма… Сигурна съм единствено, че се движим на трета предавка. „4,8-литровият двигател е доста еластичен.” обяснява ми Олда. „И развива до 100 км/ч. Само че при такава скорост шумът става непоносим.” След тези думи Олда с добре отработено движение превключва на четвърта предавка.

L&K_117

Дори кучетата край пътя изглеждат въодушевени от 90-годишния състезател

Завиваме и се срещаме с едно такси. Неговият шофьор е спрял в средата на кръстовището, подал е главата си през прозореца и проследява с поглед Laurin & Klement. Обръщам се и виждам, че е засмян като малко дете. От тротоара ни наблюдава симпатичен дакел, който видимо изглежда впечатлен от появата ни. Явно дори и кучетата не са безучастни към този автомобил. Вече сме в Марианске Лазне, недалеч от Карлови Вари. Още от 17 век мястото е прочуто с лечебните си води. Водата от общо шест извора помага за различни оплаквания и заболявания. Дори самият Гьоте е обичал да почива тук, а Вагнер е написал на това място две от най-значимите си произведения.

L&K_128

Движим се по заобиколени от живописни гори пътчета около града. Едва сега Олда преминава отново на по-ниска предавка. Той използва ефекта на моторната спирачка, тъй като действието на барабанните спирачки е толкова слабо, че още през онези години инженерите на компанията са се принудили да прибавят допълнителна карданна спирачка. Както ми обяснява моят водач, тя е нещо като „аварийна спирачка за наклони“, която действа директно на карданния вал. Докато правим последни снимки, сивото було от облаци над нас най-после се разкъсва и слънцето успява да пробие. Лявата ми ръка вече е оцапана със сажди и мирише на масло и изгорен бензин. Явно твърде често съм я държала близо до ауспуха… Оглушителният шум на мотора продължава да кънти в ушите ми имам сериозни опасения, че проблемите със слуха ще ме съпътстват още дълго. Пъстрите багри на есенните листа изглеждат почти нереално красиви в съчетание с блясъка, който слънчевите лъчи хвърлят върху дъждовните капки. Всъщност златната есен наистина може да бъде великолепна. Само че все още е малко студено.

L&K_156

Текст: Беренис Анук Шнайдер
Снимки: Дино Айзеле

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

 kor 04.indd

  • Салонните лъвове – репортаж от автомобилното изложение в Женева
  • Audi S3 срещу BMW M135i срещу VW Golf R – състезание между три тестостеронни бомби с компактни размери и мощни мускули
  • Mercedes GLA – първи впечатления от новия SUV модел на марката с трилъчна звезда
  • Качество и надеждност – мащабно проучване, обхващащо 20 модела от десет марки.
  • Може ли едно компактно комби да доставя удоволствие на пътя – сравнение между Ford Focus Turnier, Honda Civic Tourer, Opel Astra Sports Tourer и Toyota Auris Touring Sports
  • Невероятната Astra OPC Extreme – зад волана на екстремния спортист на Opel
  • Нека да е лято – сравнение на единайсет модела гуми за летния сезон
  • Технологиите на Fiat – инженерният потенциал на италианската марка и очакваните плодове от интеграцията с Chrysler
  • 50 години Ford Mustang – половинвековният юбилей на американската автомобилна легенда
  • Porsche 356 или 911 – трудният избор между две поколения на германската спортна икона
  • Формула 1 – първият скандал за сезон 2014
  • Световен рали шампионат – една бира бе достатъчна за подиума на Нювил в Мексико
  • Европейски рали шампионат – този път ентусиазмът не помогна на Тодор Славов в Гърция

 

 

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание