Белгия въвежда строги мерки срещу тероризма

| от chronicle.bg |

Белгийският премиер Шарл Мишел обяви пред парламента 18 мерки, които правителството ще предприеме за противодействие на тероризма, съобщи БТА.

Предвижда се повече да няма анонимни предплатени карти за мобилни телефони. Ще бъде въведен регистър за пътниците със самолети и високоскоростни влакове. Неразрешените места за религиозна дейност ще бъдат разтурени.

Мерките за задържане по подозрения в терористична дейност ще продължават по 72 часа, а не по 24 часа, както досега. На хората, за които има улики, че представляват обществена заплаха, ще бъдат поставяни електронни гривни за проследяване. Потвърждава се намерението джихадистите, завърнали се от фронта, да бъдат вкарвани в затвора.

Ще бъде повишен контролът по границите, догодина бюджетът за борба с тероризма ще бъде двойно увеличен до 400 милиона евро. До 520 се увеличава броят на военните, които ще бъдат разположени по улиците за охраната на обществени обекти. Ще бъдат разширени техническите възможности на разузнаването, включително със съхраняването на „гласов отпечатък“. По разследвания на тероризма ще бъдат възможни обиски денонощно. Онези, които проповядват омраза, че бъдат експулсирани.

Въвежда се специален план за пресичане на насилието в квартал „Моленбек“ в Брюксел. Мерките предвиждат също допълнителни проверки за кандидатите за работа в чувствителни сфери. Ще бъде разширена мрежата от камери за наблюдение, които разчитат автомобилните номера.

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от chronicle.bg |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Учени препоръчват да спим с чорапи през студените сезони

| от chronicle.bg |

Двойките често спорят за сексапила на чорапите в леглото, но специалисти препоръчват да не ги пропускаме в студените сезони, защото така ще заспиваме много по-бързо, съобщи в. „Дейли мирър“.

Когато студените крака се затоплят, кръвоносните съдове се разширяват и топлината тръгва по тялото. Така мозъкът получава сигнал, че е време за сън и човек заспива 15 минути по-рано, твърдят учени от университетската психиатрична клиника в Базел.

Чорапите помагат и при горещи вълни, напукани пети, и дори засилват оргазмите.

Китайската медицина също препоръчва да се носят чорапи в леглото, защото те подобряват кръвообращението.

„Студените крака източват жизнената енергия „ци“ от тялото и могат да попречат на потока на виталната енергия и на захранването на тялото с кръв. Затова искаме „ци“ и кръвта да циркулират – каза д-р Елизабет Търнър, която е специалист по китайска медицина. – Студът пречи на потока от енергия, а топлината го насърчава. Ако си помислиш за топла вана, се отпускаш. Мисълта за студена вода веднага напряга. Студът създава стагнация, която може да предизвика дори болка.“

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от chronicle.bg |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от chronicle.bg |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.