Белгия, най-накрая, сформира правителство

| от |

Новото дясноцентристко правителство на страната най-накрая положи клетва на 11 октомври пред краля на белгийците Филип. По белгийските стандарти, партиите от кралството този път не избираха правителството много дълго – около пет месеца.

Било е и по-зле. След изборите през 2010 г., Белгия не можа да сформира кабинет почти година и половина.

Малкото кралство в сърцето на Западна Европа е парадокс: столицата му, Брюксел, е главният град на ЕС, но нито Брюксел, нито самата Белгия приличат на символ на европейското единство. Фламандците периодично заплашват да напуснат Валония и да тръгнат по своя път.

Фламандските националистически партии тласкат към независимост богатия фламандски север (около 60 процента от 11 милионното население). На последните избори през май спечели най-голямата от тях – Новият фламандски алианс, начело с кмета на Антверпен Барт Де Вейвер.

Франкофонските партии отказаха да сформират коалиционен кабинет начело с непримиримия Вейвер. Но Барт Де Вейвер не смята да се предава. Сега, по собствените му думи, той ще ръководи своята собствена фракция в парламента към конфедерализъм:

- Нямам никакви илюзии по въпроса, че франкофоните и занапред ще продължат да казват не на конфедерализма, не на Фландрия, не на правото на свобода на избор. Но ние отдавна разбрахме, че конфедерализмът е логичен етап от развитието на страната, които ще й позволи да продължи да съществува. И ние знаем, че на това мнение е и по-голямата част от населението.

Не е точно така, разбира се. Повечето хора в страната – от 55% до 65% искат запазване на целостта на страната.

Сепаратистките настроения на фламандците в Белгия имат вълнообразен характер: ту спадат, ту се засилват. При това, колкото по-висок е стандартът на живот във Фландрия, толкова по-малко там имат желание да „хранят“ изостаналата Валония, разказва политическият анализатор Владимир Швейцер:

- Фламандците отдавна постигнаха федерализация на страната. Сега вече те говорят за конфедерация. Това е вече друга степен на автономия. В условията на Белгия, това е само на половин крачка от окончателното разделяне. И колкото по-силна е икономиката, толкова по-силно ще става желанието на икономически силната Фландрия да се отцепи.

Когато от ЕС говорят, че за никакъв федерализъм в обхванатата от криза Украйна и може да става и дума, неясно защо забравят примера на Белгия. Най-любопитното е, че Белгия също някога е била унитарна държава. И, както признават повечето политически експерти, начинът за запазване на единството на страната е бил точно преходът й от унитарност към федерализъм.
Гласът на Русия

 

 
 

Колко са реални риалити предаванията?

| от chronicle.bg |

Разпространяването на риалити телевизията започна с „The Real World“ на MTV през 1992 година, а „Survivor” и „Big Brother“ следват няколко години по-късно. Успехът на тези предавания доказа, че без сценарий и без актьори могат да се постигнат високи рейтинги само за част от цената на традиционна продукция.

Как обаче продуцентите уреждат цялата драма, конфликти, хумор и вълнения без предаването да има сценарии?

Степента, до която риалититата са организирани, ще ви изненада.

 

American Idol“ на Fox

Риалити: Хиляди изгряващи певци се надпреварват, за да остане накрая само един, който получи огромна възможност за кариера в музикалния бранш.

Реалност: Съдбата на повечето (ако не и на всички) участници е решена още преди да излязат пред съдиите. През 2011 година една участничка разкри, че няколко от най-напредналите певци не е трябвало дори да се явяват на прослушвания и че те са намерени за шоуто от т.нар. търсачи на таланти. В началото на формата виждаме големи многобройни редици от желаещи да участват – те са снимани в продължение на седмици и месеци преди реалните кастинги.

 

Hell’s Kitchen“ на Fox

Риалити: 20 участници се състезават за възможността да бъдат главни готвачи в един от ресторантите на Гордън Рамзи.

Реалност: Самият Гордън Рамзи обяснява в интервю как „50% от участниците са там заради таланта си и 50% заради характера. Така талантливи готвачи напускат шоуто за сметка на по-некадърни, но така продуцентите поддържат драмата.“

Самият процес на снимки пък е изключително натоварващ – постоянното псуване на Рамзи, готвенето и чистене се извършва от самите участници, които пък са сложени в изолация без телевизия, интернет и телефон. Стресът е толкова голям, че след като някой от участниците отпадне, веднага се изпраща при психоаналитик, „за да сме сигурни, че не искам да се самоубие или да убие някой друг“ казва човек от екипа на шоуто.

А в крайна сметка половината от 10-12 победители до този момент получават мечтаната работа, други заемат по-ниски служби в кухнята, а някои получават парични награди.

 

The Voice“ на NBC

Риалити: Популярни и успели музиканти менторсват изгряващи таланти, които са избрани на „сляпо“ прослушване. Победителите се избират чрез вот на зрителите.

Реалност: NBC Universal страстно комуникират на публиката, че предаването им не е предварително уговорено. Това на ръка, участниците трябва да подпишат 32 страници договор, който изтече в интернет през март 2014 година. Някои от клаузите са:

Участникът може да бъде премахнат от предаването за каквато и да била причина, дори ако печелят по вот.

Участникът се съгласява, че предаването може да го представи в друга светлина – тя може да е опозоряваща, клеветническа, неудобна по всякакъв начин и може да го изложи на публично унижение, осъждане или присмех.

Продуцентите могат да променят правилата, когато си поискат, като игнорират вота на зрителите. Те също така могат да накарат участниците да се подложат на психологически и медицински тестова и при определени обстоятелства да оповестят резултатите по телевизията.

Ако участниците не нарушат договора, могат да бъдат съдени и да платят глоба в размер на 100 000 до 1 милион долара.

 

 

 

 

 

House Hunters” на HGTV

Риалити: Камерите записват как хора избират една измежду три къщи, предложени им от агенти на недвижима собственост.

Реалност: През 2012 година година след като семейство Йенсен участва в шоуто, съпругата Боби казва за сайта за търговия с недвижими имоти Hooked On Houses, че почти всичко, което са направили в предаването, е фалш: „Продуцентите разбраха, че си купуваме нова къща, а старата я отдаваме под наем и не ни допуснаха в предаването преди да сме сключили сделката. След това сами трябваше да си намерим още 2 къщи, които да се правим, че разглеждаме в предаването. Тези къщите дори не се продаваха – те бяха на наши приятели.“

 

Duck Dynasty“ на A&E

Риалити: Камерите записват живота на семейство Робъртсън от Луизиана, начело с Фил, който има успешен бизнес с патешки свирки. Предаването представя семейството като брадати глупаци в камуфлажни дрехи.

Реалност: “Глупаците“ се оказва, че не само са обръснати до кожа, ами и играят доста често голф и се обличат модерно. Обвиненията към A&E веднага заваляват.

 

 

 
 

Без Джордж Иънг не би имало AC/DC

| от chronicel.bg, по БТА |

Австралийският рокмузикант Джордж Йънг, свирил в групите „Ийзибийтс“ и Ей Си/Ди Си, почина на 70-годишна възраст, предаде ТАСС. Това бе оповестено на официалната страница на бандата във Фейсбук.

„С голяма скръб съобщаваме за смъртта на любимия ни брат и наставник Джордж Йънг. Без неговата помощ и ръководство не би имало група Ей Си/Ди Си. Ни би могло да се намери по-добър професионален музикант, композитор, продуцент и наставник“, се казва в информацията.

Джордж Йънг е роден през 1946 г. в Шотландия. Той е вторият от четирима синове в семейство, което през 1963 г. се установява в Австралия. През 1965 г. Йънг и музикантът Хари Ванда основават групата „Ийзибийтс“, която просъществува четири години. През 1973 г. по-малките братя на Джордж Йънг – Ангъс и Малкълм, основават бандата Ей Си/Ди Си. С нея е работил и Джордж Йънг.
Сред най-големите му хитове са „Friday on My Mind“ и „Love Is in the Air“.

 
 

„Истанбул червен“ – победител на първия конкурс на „Синелибри“

| от chronicle.bg, БТА |

Третият кино-литературен фестивал CineLibri приключва, но срещите с киното и литературата продължават. „Истанбул червен“ на Ферзан Йозпетек – победител на първия конкурс на „Синелибри“, ще има три допълнителни прожекции – днес, в последния ден от фестивала, от 14.00 ч. в „Евросинема“, на 23 октомври от 18.30 ч. в кино „Одеон“ и от 19.30 ч. в Културния център Г8.

„Изгубеният град Z“, „По действителен случай“ и „Завръщане в Монтаук“ ще бъдат разпространени от CineLibri и извън рамките на фестивала, като при последния това ще се случи специално с желанието на режисьора на филма Фолкер Шльондорф.

Финалът на фестивала ще бъде поставен с грандиозно парти с участието на Рут Колева и диджеите DJ VaGro и DJsupermax тази вечер в Sofia Live Club след 21.30 часа. Входът е безплатен и всички са поканени.

Извънредните прожекции продължават до 26 октомври в „Евросинема“, „Одеон“ и Г8 и включват още „Дама Пика“, „Изгубеният град Z“, „Светлина между два океана“, „Бунтовник в ръжта“, „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“, „Вечерята“, „Любимата формула на професора“, „Дюн“ на Ходоровски“, „Историята на прислужницата“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Хомо Фабер“.

 
 

Невероятната истoрия на 20th Century Fox

| от chronicle.bg |

През 1987 година Fox стана първата телевизия, която предизвика ABC, CBS и NBC.

 

През 1935 година холивудските филмови студия Fox Pictures и 20th Century Pictures се сливат и по-късно стават една от най-доминиращите компании в шоу бизнеса – 20th Century Fox. Първоначално финансите на компанията растат колебливо през 60-те и 70-те, но се стабилизират през 1977, когато тя пуска най-печелившия филмов франчайз в историята: Star Wars.

С добри банкови сметки Fox излиза на пазара и бързо е купена от двама милиардери – Марвин Дейвис и Марк Рич. Един от новите собственици обаче има проблеми и то какви!

През 1985 година Рич напуска САЩ, защото се разбира, че е правил незаконни сделки с Иран по време на кризата със заложниците от 1980, а също така и че дължи 100 милиона долара данъци (Забавен факт: тогавашният президен Бил Клинтън помилва Рич часове преди да напусне длъжността на президент през 2001 година). Оставен сам и с огромно филмово студио Дейвис дава компанията на News Corporation собственост на австралийския магнат Рупърт Мърдок.

Мърдок наема бившия вицепрезидент на ABC Бари Дилър за шеф на 20th Century Fox. Дилър е телевизионен човек, откривател на снимането на филми специално за телевизията и по-късно помогнал за създаването на сериали като „Taxi“ и „Cheers“. Неговите плановете не са студиото да снима филми, а да стане нов телевизионен канал. И получава зелена светлина.

Въпреки че News Corp. има достатъчно пари да налее в новия канал, Мърдок не иска да атакува трите големи телевизии директно в прайм тайма, когато излъчват най-силните си програми. Затова първото предаване на телевизия Fox е „The Late Show With Joan Rivers“, излъчено на 9 октомври 1986 година, в 23:00 часа.

То не е особено успешно, но поставя телевизията в публичното пространство и до пролетта тя вече е готова за превземане на праймтайма. Започва плахо като излъчва само две програми в неделя, най-малко гледаното време тогава. На 5 април 1987 година, в 20:00 започва първата от тях – „Married…With Children“. След него, в 20:30 идва „The Tracey Ullman Show“ – модерно вариате предаване. И двете постигат успех – „Married…With Children“ има 11 сезона, а „The Tracey Ullman Show“ само 4, но сегментът с анимацията продължава да се излъчва и след него, та до днес, като става един от най-великите анимационни сериали в историята – „The Simpsons“.

След първата неделя Fox започва да добавя ново предаване всяка неделя, докато изгражда програма от 3 часа. Първо е едночасовата полицейска драма „21 Jump Street” с Джони Деп, следват комедиите „Mr. President“ и „Duet“.

Програмите за останалите дни от седмицата също се пускат по подобен начин. Събота – след 3 месеца, през юли 1987, понеделник се запълва през 1989, вторник и петък – през 1990, а програма за цялата седмица има през януари 1993.

Но въпреки че Fox има популярни предавания, телевизията все още не получава заслуженото уважение от другите ТВ канали. Поне до 1994 година, когато успява да купи правата за излъчване на National Football League. Телевизията дава повече пари от CBS, която излъчва мачовете от 1952.

През 2003 Fox става най-гледаната телевизия, основно заради хитовото риалити „American Idol“.