Бареков: Любовта на Славчев към мен струва 850 000 лева

| от |

Едно от лицата на „България без цензура“ Ангел Славчев напусна тази сутрин партията с писмо до медиите (виж тук).

Отговорът на Николай Бареков не закъсня. А ние вадим пуканките и се настаняваме удобно.

i16585_w640

Позиция на „България без цензура“ относно откритото писмо на Ангел Славчев

Г-н Ангел Славчев отдавна не членува нито в органите на „България без цензура“, нито в нейното ръководство. През последните месеци неговото членство е чисто формално, след като той се оттегли от партийния живот и доброволно спря да взима участие в решенията на партията и работата със структурите. Това поведение вече се обяснява с факта, че г-н Славчев направи опит да дублира функциите на главния секретар на ББЦ и да изгражда структури от свое име. След като не получи подкрепа за действията си, Славчев взе решение да се оттегли сам, а днес формално ще бъде изключен от Изпълнителния съвет на ББЦ и като член на партията.

Нелепите му твърдения за влияние от страна на Делян Пеевски, когото нито той, нито главният ни секретар Стефан Кенов познават лично, е нелепо и манипулативно обяснение от негова страна, защото не му се получи номерът. Структурите на партията не са „собственост“ на отделни личности, а на каузата на ББЦ, още повече че г-н Славчев вече има нулева поддръжка сред над 30-те ни хиляди членове в централната организация и близо 20 хиляди в „Евромайки“ и МББЦ. Изчерпаното доверие към Славчев се доказва и от липсата на подкрепа за номинацията му за водач на листи за депутати от цялата страна. В разговорите с него винаги му е изяснявано, че „България без цензура“ никога няма да бъде част от никакви корпоративни, задкулисни схеми и битки, защото е партия от нов тип, която иска цялостно обновление на политическата система. Нито един член на ББЦ, без изключение, не е вземал позиция в конфликта Пеевски – Василев, както и във всички гнусни атаки, които се изсипаха върху нас. Позицията на нашите членове е, че политическата класа е прогнила и този конфликт се е формирал с активното участие на трите партии ГЕРБ, ДПС и БСП.

ББЦ няма място в старите схеми на прехода и никога не би изменила на принципите си. Бълнуването за Пеевски е жалък опит на Славчев да изпълни политически и корпоративни поръчки на ГЕРБ и ДПС, като нанесе удар по партията, която единствена представя истината и фактите в обществото за престъпленията на българските политици. С действията си г-н Славчев показва двоен морал, защото взима страна в един конфликт, който е явно доказателство за порочността на старите партии и старите икономически субекти.

Желаем на г-н Славчев здраве и напомняме, че когато смениш две политически партии за една година, след като си се провалил и в двете, вече е време да приемеш диагнозата, че си се превърнал в политически труп.

Един личен въпрос от Николай Бареков: „Дали любовта на Славчев към мен не се коренеше в тлъстия бюджет, който Ангел Славчев получаваше всеки месец от „Ноу Фрейм Медия България“? Малко ли му се струваха 9 хиляди лева месечна заплата, която получаваше повече от година и си беше определил сам в качеството си на водещ на нискорейтингово предаване? Дали любовта на Славчев към мен не се изпари, когато разбра, че тези пари няма да влизат повече в тлъстата му банкова сметка? Сметките показват, че до края на месец май във фирмата на г-н Славчев са постъпили над 850 хиляди лева. Ангеле, това ли е цената на любовта ти към мен и към „България бе цензура“?“

За по-малко от месец Николай Бареков влезе в лют спор с Цветан Василев и ТВ7, обяви, че се развежда със жена си, а най-вероятно ще загуби и коалиционните си партньори от ВМРО, които клонят към ново партньорство с НФСБ. По този повод от ББЦ също разпространиха гневна позиция.

Поведението на НФСБ и опитът да изпълнява поръчки по „разцепването“ на успешната коалиция, която ББЦ формира около себе си, е чиста проба провокация. Като лидер на „България без цензура“ не съм преговарял с Валери Симеонов и не съм отправял официално предложение за правене на коалиция. Единствено изпратих поздравително писмо с покана да започнем такива разговори, но те така и не стартираха.

Отказът за сътрудничество към една партия за сметка на офертите към друга, е опит на малката партия, която три пъти не успя да спечели избори, да си вдигне цената. За разлика от другите политически формации, патриотичният съюз в център-дясно „България без цензура“, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден“ взе от раз двуцифрен резултат на евроизборите и вкара двама евродепутати.

 

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.