Балканите в навечерието на годишнината от Първата световна война

| от |

Archduke Franz Ferdinand's bloodied shirt and uniform exhibited in Vienna

На снимката е униформата на ерцхерцог Франц Фердинанд, който е убит в Сараево. Покушението срещу него е използвано като повод за започване на Първата световна война /1914-1918/.

С приближаването на 100-тната годишнина от началото на Първата световна война бившите врагове от Европа се готвят да изпратят от Сараево послание за мир, но Сърбия проявява силна нервност, защото се страхува, че може да бъде обвинена за избухването на конфликта.

Детонаторът на ПСВ, която причини 10 милиона жертви, беше атентатът в Сараево, при който на 28 юни 1914 г. младият сръбски националист Гаврило Принцип убива престолонаследника на Австро-Унгария ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му. След Втората световна война Гаврило Принцип бива описан от официалната югославска историография като герой, който с този акт „изразил всенародния протест срещу австро-унгарската тирания“.

След разпадането на социалистическа Югославия обаче и войната между сърбите и другите народи от района през 90-те години възприемането за атентата и неговия автор прие етнически смисъл. Докато за Белград Гаврило Принцип е „герой от борбата за свобода“, в мултиетническия някога, но предимно мюсюлмански днес Сараево той е окачествяван като терорист.

„Мисля, че след 100 години е дошъл моментът да преразгледаме всичко, което е свързано с ПСВ, с атентата, с началото на войната и причините за убийството… без да подсказваме отговор“, заяви пред АФП директорът на Института по история в Сараево Хюсния Камберович. Този босненски мюсюлманин подготвя за юни 2014 г. международна конференция за ПСВ с участието на около 130 историци от 30-ина страни.

„Няма тема, по която да не може да се спори. Би било безсмислено да организираме конференция, като предварително подготвим въпроси, които не можем да засегнем“, обяснява той. Тази конференция беше обявена от сръбските политически лидери за „ревизионизъм“. Политическият ръководител на босненските сърби Милорад Додик атакува европейските страни и по-конкретно Франция, за да разобличи нейния проект за отбелязване на стогодишнината в босненската столица в сътрудничество с кмета на града и с редица от прояви.

„Това би било нова пропагандна атака срещу сърбите… фалшифициране на историята“, заяви неотдавна той. Европейците не са променили мнението си. Създадена беше фондация „Сараево, сърцето на Европа“, която да организира проявите около 100-годишнината през юни 2014 г. „Тя няма никакво намерение да направи това /да фалшифицира историята – бел. АФП/“, уверява френският посланик в Босна и Херцеговина Ролан Жил.

„Идеята е чисто и просто да се обединят младите поколения и да им се каже: гледайте в бъдните векове, което е единственият път да живеете заедно, в мир и помирение“, посочи той пред местната телевизия ТФ-1. Франция има проект да се организира научна конференция, за да се съберат на едно място историци от всички страни, засегнати от ПСВ, но той може би няма да бъде реализиран поради разнопосочните исторически тълкувания в района.

В Белград сръбските политически лидери се отнесоха към идеята доста подозрително. „Сърбия няма да позволи преразглеждане на историята, нито ще забрави кои са главните виновници за ПСВ“, предупреди премиерът Ивица Дачич в интервю пред АФП. Според сръбската историчка Дубравка Стоянович Гаврило Принцип е „идеалният персонаж за всякакви изопачавания на историята с политически цели“.

„Той е бил сръбски националист.. В неговото движение е имало мюсюлмани, хървати и сърби, които са се борили срещу Австро-унгарската империя“, подчерта тя. Милорад Додик пък оповести организирането заедно със сръбския режисьор Емир Кустурица на различни прояви в босненския град Вишеград, „за да покажем на /участниците в/ евентуална международна конференция истината и фактите във връзка с това събитие“. „Принцип е защитил идеята за свобода… той е убил един окупатор“, заяви неотдавна Кустурица в интервю за местна телевизия.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Харви Уайнстийн може да бъде изключен от американската Гилдия на режисьорите

| от chronicle.bg, БТА |

Американската Гилдия на режисьорите е започнала дисциплинарна процедура срещу скандалния продуцент Харви Уайнстийн, която може да доведе до изключването му.

От организацията съобщават, че процедурата е задействана на 13 октомври.

Ден след срещата на управителния съвет в събота, Гилдията на режисьорите разпространи изявление, с което осъжда сексуалния тормоз като цяло.

Преди броени дни американската Академия за телевизионно изкуство и наука, която присъжда наградите „Еми“, също гласува да започне дисциплинарна процедура срещу изпадналия в немилост продуцент. Организацията ще реши съдбата на Харви Уайнстийн през ноември.

След като десетки жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, продуцентът беше уволнен от собствената си компания, съосновател на която е заедно с брат си Боб.

Харви Уайнстийн впоследствие беше изключен от Академията за кинематографично изкуство и наука, която присъжда наградите „Оскар“, от Гилдията на продуцентите и от Британския филмов институт, припомня агенцията.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.