„Байконур“ е най-популярният космодрум в света

| от |

1

„Байконур“ отново потвърди реномето си на най-търсен космодрум в света. През 2013 година от неговите стартови площадки са изстреляни 23 ракети-носители. На второ място е базата на Военновъздушните сили на САЩ на нос Канаверал.

Космодрум „Байконур“ е построен на територията на Казахстан още през съветско време – щабът му беше създаден през 1955 година. Оттук започва „космическата ера”: през 1957 година в космоса е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята, а през април 1961 за небето отпътува първият космонавт – Юрий Гагарин. Освен това, „Байконур“ е и най-големият космодрум в света – той заема площ от над 6700 квадратни километра. В течение на последните години той постоянно потвърждава статуса си на най-често използван космодрум.

От 1994 „Байконур“ се арендува от Русия, която осъществява тук повечето свои изстрелвания (70%). Русия предпочита „Байконур“ пред най-северния свой космодрум „Плесецк” поради сполучливото географско положение на първия, казва главният редактор на списание „Новости на космонавтиката” Игор Маринин:

– Преди всичко, със своето положение той е по-близо до екватора – това означава, че всяка ракета може да носи повече товари за сметка на въртенето на Земята. И затова една и съща ракета е по-изгодно да се изстрелва от „Байконур“, отколкото от „Плесецк”. Дори повече, апаратите,предназначени за работа на геостационарни орбити, се пускат само от „Байконур“. А това са почти всички спътници за съобщения и пилотираната космонавтика.

През близките десетилетия „Байконур“ може да загуби палмата на първенството: Русия планира част от изстрелванията си да осъществява от „Плесецк”, в Архангелска област. Освен това, с пълен ход се изгражда космодрум „Източен” в Амурска област. Тази година се планира от него да се изстреля първия безпилотен апарат, а от 2018 да стартират пилотираните програми. През близките 20 години Русия ще пренесе повечето изстрелвания (близо 90%) в тези космодруми, но от „Байконур“ ням да се отказва, съобщи академик Александър Железняков от Руската космическа академия „К.Е.Циолковски”:

– За доизграждане на инфраструктурата на „Източен” ще отидат не 3-4 години, а доста повече. Докато там не възникнат нови стартови площадки, ние ще продължим да използваме „Байконур“. Сега става дума за неготовото арендуване до минимум 2040-2050 година.

В близко бъдеще, според експерти, „Байконур“ ще остане световен лидер. За 2014 година са планирани 26 изстрелвания на ракети-носители „Союз“, „Протон-М”, „Зенит” и „Стрела”, пише Гласът на Русия.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.