Българският кризисен синдром

| от |

По повод изборите в България две чужди медии припомнят скандала с КТБ и сложните обвързаности между политика, банки и олигарси. Тези обвързаности те определят и като неовладяния болен проблем на страната, съобщава Дойче веле.

В интервю за ФАЦ българският президент Росен Плевнелиев дава оценка за нечистите машинации на КТБ. Сривът на банката е ярък пример за всичко, което в България не функционира, отбелязва по този повод изданието. „КТБ съществуваше благодарение на тясната обвързаност между политика, олигарси и банки, а не на последно място и с медийните концерни“, обобщава Плевнелиев случая, разкрил пределно ясно недостатъците на правовата държава в България. Буквално пред очите на централната банка години наред КТБ е отпускала съмнителни кредити на фирми, притежавани от мажоритарния ѝ собственик. „Доколкото разбирам от официалните изявления на БНБ и прокуратурата, собственикът на КТБ Цветан Василев се е самообслужвал в банката, използвайки я за собствени инвестиции в други фирми“, казва държавният глава.

По непрозрачен начин КТБ е отпускала кредити без гаранции не само на фирми на Василев, но и на свързани с нея влиятелни хора. Кои са тези хора, какви услуги в замяна са правили те и дали някога ще бъдат изправени на съд е въпрос, който хората в България вече седмици наред си задават, посочва германското издание.

„Политическа“ банка

Според българския държавен глава, КТБ е „политическа банка“, успяла да се издигне до четвъртия най-голям кредитен институт в България единствено благодарение на връзките си с властимащите. В нея са били прехвърлени над 80 на сто от парите на държавата – властите, министерствата и държавните фирми са били инструктирани да оперират единствено чрез тази банка и да държат парите си в нея. Тази практика започва в края на 90-те години и продължава при управлението на няколко кабинета, включително този на Симеон Сакскобургготски и последвалото го коалиционно правителство на социалистите. Плевнелиев признава, че и при управлявалата от 2009 да 2013 година партия ГЕРБ една голяма част от държавните финанси са продължили да бъдат в КТБ. Плевнелиев нарича това обвързване на управлението на ГЕРБ с банката на Цветан Василев „непряко“.

Тази практика е прекратена от служебното правителство на Марин Райков. Оттогава министерствата и държавните компании отново могат да държат парите си в повече от една банка. Но щетите вече са нанесени. Още не се знае точно колко ще струва този скандал на българския данъкоплатец, при положение че измежду 250-те хиляди клиенти на КТБ е имало и общини (например Бургас), държавни енергоснабдителни компании и фирми от военнопромишления комплекс на страната. Българските медии твърдят, че са застрашени 80 хиляди работни места.

По-нататък президентът Росен Плевнелиев се спира и на някои „очевидни пропуски“ в надзора върху КТБ, но назовава и някои други „заподозрени“: „Много медии бяха финансирани от КТБ, или може би е по-добре да попитаме: кои не бяха?“, казва Плевнелиев. В тази връзка той споменава и за проблема с неясната собственост на медиите в България.

Сблъсък между олигарси

Под заглавие „България в плен на банковата криза“ на скандала с КТБ се спира и швейцарското радио и телевизия SRF. През юни една от най-големите български банки беше щурмувана от клиенти, а впоследствие и затворена. Сривът ѝ е резултат от сблъсъка между двама скандално известни български олигарси – шефа на КТБ Цветан Василев и медийния магнат Делян Пеевски, който нагази дълбоко в политиката. Цитиран е преподавателят в УНСС Стоян Александров, който също потвърждава, че КТБ е раздавала кредити на свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев фирми. „Това означава, че собственици на фирми, притежаващи дялове от банката, са си самоотпускали кредити и с парите са придобивали други фирми. По този начин те са успели да изкупят повече от 10 на сто от българската икономика“, посочва икономистът.

Експлозивната смес от взаимни обвинения и заплахи, включително със смърт, между двамата олигарси в крайна сметка доведе до затварянето на КТБ и поставянето ѝ под надзор. „Оттогава насам банковият надзор и БНБ мълчат – те не казват какво е действителното състояние на банката, нито колко ще струва неотложното ѝ саниране. Не е ясно дали България изобщо ще може да си позволи такова оздравяване и какво ще струва това на българската икономика, посочва още швейцарското издание.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.