Българските аби са получили злато в Чикаго преди 120 години

| от |

Българските аби са спечелили злато на Световното търговско изложение в Чикаго преди 120 години. Уникалното свидетелство за това е изложено в Регионалния исторически музей в Смолян.

Търговецът от Смолян киряк Данчо е участвал на изложението с износ на местни родопски аби и е спечелил първото за България злато. Русенецът Соломон Блаущайн пък е представил там колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки и се знае, че е забогатял от продажбата им. В архивите в Смолянския и Русенския исторически музеи има сведения за това. Българското участие в Чикагското изложение през 1893 г. и предприемчивостта на българите е описано и в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“.

Тези данни и материали предостави на БТА Кина Бъговска, председател на Българо-американския център за културно наследство в Чикаго, журналист в изданията „България 21 век“ и „Старт“ в Чикаго. Редовен участник в организираните от БТА Световни срещи на българските медии в чужбина. Инициативите на Българо-американския център за културно наследство, свързани с Годината на Алеко и честването на 120-годишнината на изложението в Чикаго, са подкрепени от сдружение Български музей в Чикаго, Русенският исторически музей и Филд музеят в Чикаго. Те се осъществяват и с подкрепата на българското генерално консулство в Чикаго и Българската телеграфна агенция. Бъговска уточни, че в програмата е включено издирване на документални материали, фотоси и информация, съпровождащи българското участие в Чикаго през 1893 година.

Алеко разглежда изложението в Чикаго през лятото на 1893 година

Там се е срещнал наред с другите български търговци и с казанлъшкия търговец на розово масло Ганьо Сомов, но е видял и разбрал и други, не по-малко важни за българската литература
и култура неща, отбелязват в научна статия експертите от Русенския исторически музей. Алеко Константинов добросъвестно изброява какво е видял в българския павилион: врачански платна,
ракии, няколко кутии тютюн, офицерска униформа, чемшир, шопска носия, пешкири, лапчуни, гайди, арестантски кесии, рогове, дрънкала. „На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини
с розово масло“, отбелязва пътеписецът. А от няколкото български лица в Чикаго, които
епизодично се мярват в разказа, най-дълго и най-любопитно се задържа погледът на разказвача върху Ганьо Сомов, вече титулувани като бай Ганьо, който „седи по турски върху сандък“ пред
„няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с тереше“ (тоест с фалшифицирано розово масло). Посетителите миришат мускалите, разпитват за това чудо,
но по обясними причини този опит за досег между културите не се осъществява. Тези, а и много други данни свидетелствуват, че по онова време розовото масло е имало не само потребителна и
разменна, но и семиотична стойност – емблематичен знак за една страна и за един район на Източна Европа и Ориента. С пътеписа за Чикагското изложение започва и собствено писателската дейност на Алеко Константинов.

Русенецът Соломон Блаущайн е описан в „До Чикаго и назад“

Соломон Блаущайн, за когото малко хора знаят, е описан в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ като „едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки на изложението“, разказват в научни материали експертите от Русенския исторически музей, съпоставяйки ги с намерените в архивите сведения. Той пътува до Чикаго и обратно на свои разноски и правителството му отпуска даром място в българския павилион да изложи колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. Облечен в български национален костюм, с гайда и бъклица в ръце, Соломон изненадва посетителите, като ги черпи по глътка вино от бъклицата.

В търговските алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило много подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго. Търговецът построява сградата насегашната ул. „Пирот“ номер 5 през 1896 г. по проект на строителния техник Иван Майор. Сградата заема площ от 210 кв. м.

От една стара пощенска картичка се разбира, че тя не е имала таван, а озеленен покрив-градина, използвана вероятно за открит ресторант. Първоначално собствениците отварят в сградата хотел „Букурещ“ и кабаре, но впоследствие тя става семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита още през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. В близкото минало в сградата се е помещавал Клубът на филателистите в Русе. Тук сега е клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“.

Киряк Данчо е спечелил първото за България злато в Чикаго

В Регионалния исторически музей в Смолян е изложено уникално свидетелство, че смолянчанин – киряк Данчо от село Устово, е участвал с износ на местни родопски аби в Световното изложение – Чикаго през 1893 г. Свидетелството се показа за пръв път пред публика, макар че за него има податки в научната литература. Търговецът от Родопите не само участвал, но и спечелил първото за България
злато на Световното търговско изложение в Чикаго. Той сразил конкуренцията си с вълнените си аби за войската през далечната 1893 г. Този факт става известен едва сега, когато негови наследници извадиха оригинален документ за получения от него златен медал. Уникатът е изложен в Смолянския музей и е най-ценният експонат, показван досега.

Киряк Данчо от с. Устово имал големи складове за продукцията си в Одрин и продавал стоката в цялата Османска империя. С вълнените платове пробил и в САЩ. Грамотата за златото се пази като светиня от внучката Йорданка Лозанова. На матираната луксозна хартия от онова време с красиви черни букви и богата орнаментика е изписано името на българина. Документът е издаден от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. Второ специално свидетелство е издадено през 1905 г. за успех и на Одринския панаир, където търговецът участвал с български тютюн. Документите се предават от бащи на деца във фамилията вече 106 години.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание