Български фирми показаха, че очакват студентите от чужбина обратно вкъщи

| от |

Трябва да разбереш повече за Българския кариерен форум във Великобритания в три случая: ако си българин, който живее извън България; ако си българин, който живее в България или ако си чужденец, който обича България, колкото Оливър.

Защо ли? Ами „за да си свериш часовника,” да разбереш коя индустрия е най-отворена към нови кадри и за да се увериш, че в България винаги ще има място за теб.

10009492_10152283914069699_1114055987_n

Тази година форумът се проведе на 8ми и 9ти март в Лондон и Единбург и беше посетен от 250 студенти. Тодор Кръстев от Службата по трудови и социални въпроси към Българското посолство в Лондон е доволен от развитието на инициативата: „Миналата година на изложението в Лондон имаше 10 фирми. Сега не само в Лондон има 19 фирми, а и събитето се организира и в друга област на Великобритания – Шотландия.”

„Връщането е личен избор, но събития като това могат да го направят по-информиран и лесен. Част от фирмите споделят точно това –  не очакват всички студенти да са готови тоно днес да се включат към екипа им, а искат да ги имат предвид, когато започнат да си търсят работа,” коментира още той.

Първото издание на кариерното изложение през октомври 2012 е било организирано основно от Министерството на труда и социалната политика в България. Студенти от London School of Economics, заедно с представители на неправителствените организации Обединени идеи за България и Тук-там решават да поемат водещата роля в планирането на тазгодишното събитие. Посолството също ги подкрепя.

Впечатление прави големият брой IT компании, които присъстват на изложението.

„В България търсенето на качествени IT кадри е много голямо, за това се насочваме и към чужбина,” коментира Марта Дронева от Komfo. Тя обясни, че често индустрията им е по-затворена за хора, завършили в чужбина, защото събития като това са практика в българските ВУЗ-ове. Така фирмите имат възможността да се запознаят от близо с кандидатите за работа при тях.

Голям интерес имаше и към неправителствените организациите Заедно в час, Тук-Там, Обединени идеи за България и Back2BG, които не спират да показват, че връзката от разстояние е възможна и може да се работи за България и от чужбина. Заедно в час набират нови учители до края на месец март, така че всеки, който иска да стане героят на цяло училище деца, все още има време да кандидатства!

1579790_10152283915264699_190916821_n

И след безспорно успешния Български кариерен форум във Великобритания, организаторите единодушно заключиха, че целта им не е била да мотивират всеки един студент в чужбина да се върне в България, а по-скоро да му дадат възможност да се информира и сам да прецени какви са плюсовете и минусите на варианта, който ще избере.

Ангел Игнатов, един от хората, които в последните месеци се трудиха упорито, за да може всичко това да се случи, обобщи: “Най-хубавото на форума беше това, че видяхме много млади хора, които наистина изглеждаха мотивирани да се върнат в България.”

… значи най-хубавото те първа предстои…

За Chronicle.bg от Лондон Юлия Кошаревска

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.