Българите харчим по около 250 лв. за пътуванията си у нас

| от |

46284-15827f3bc2cae74c67746a6b466ab2b3_1024x555_960_539

Три основни причини карат българите да предпочетат при пътуване България вместо чужбина – липсата на езикова и културна бариера, по-лесната организация на пътуването и на престоя, както и убеждението, че първо трябва да опознаем държавата си, а след това други страни, народи и култури.

Има и една четвърта причина, свързана с желанието ни да посещаваме нови и непознати за нас места, стана ясно при официалното представяне на проекта на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България“, съобщиха от МИЕ.

Той се финансира по ОП „Регионално развитие“ чрез Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, като целта е да увеличим дела на българските туристи на вътрешния пазар, да промотираме интересни и неизвестни до този момент туристически обекти и маршрути, както и да създадем повече заетост за местната икономика, подчерта Ива Якимова, началник отдел в МИЕ и ръководител на проекта. Според нея с реализирането на целогодишната рекламна кампания, която се предвижда по проекта, ще се намалят и и сезонността, и териториалната концентрация на туризма и ще се постигне по-равномерно разпределение на ползите от активната туристическа дейност.

Напоследък се забелязва, че българската туристическа индустрия търси начини за привличане на български туристи и една от посоките за това е чрез намаляване на цените и повишаване на качеството на услугата.

За 2013 г. общо пътувалите у нас или в чужбина са към 2.5 млн. души, което представлява 40% от българското население на възраст над 15 години.

28% от тях са почивали само в България, като това са предимно млади и активни хора със средно или висше образование и доходи от 340 до 700 лв., показват данните от специално социологическо проучване за причините за пътуванията на българите в страната и чужбина. Според него средната почивка на българина у нас е 5-6 дни с разход от 244 лв. на човек. В чужбина българите харчат около 3 пъти повече – средно по 646 лв. на човек.

Изследването показва още, че през лятото българите предпочитат да почиват основно на море, а през зимата и неактивните сезони си организират екскурзии за разглеждане и опознаване на различни обекти в страната. Боровец, Созопол и Велинград са топ дестинациите в България.

Експертите препоръчват при разработването на предстоящата целогодишна рекламна кампания да се наблегне на културния туризъм, както и на популяризирането на 50-те малко познати туристически обекти, които бяха включени в списъка на МИЕ по изпълняваните проекти по Средносрочната рамкова инвестиционна програма до 2011 г.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.