Аз съм дете на разведени родители!

| от |

Аз съм дете на разведени родители. Чели ли сте проучвания за мен? И какво пише в разните банални истории? Чухте ли някъде, че имам трудности по математика или че имам тежки емоционални проблеми? А че съм тийнейджърката, самостоятелно избягала от дома си, вземаща наркотици и забременяла? Ако някъде прочетете това, ще бъде абсолютно погрешно! Тези общоприети варианти изобщо не са задължителни. Освен, разбира се, за статистиката, според която, аз наистина съм дете на разведени родители. 

Да, аз съм дете на разведени родители.  Но аз не обвинявам моите разведени родители за това. Всъщност, аз съм им доста благодарна. Бях на тринайсет, когато родителите ми се разделиха. В този момент в живота ми, аз тъкмо пристъпвах в полетата на любовта и романтиката, и на тяхното осъзнаване. За известно време бях малко ядосана на майка ми и баща ми, че се откажат от нещо толкова прекрасно – да са влюбени, да са заедно, да им е романтично. Аз никога няма да се откажа от това, както те го направиха! Аз никога няма да се развеждам! Това си мислех тогава.

Странно, но развода на родителите ми не беше нещо толкова ужасно. Като цяло, те ми го представиха и се получи по-скоро като нещо добро за семейството ми. Придобих някои усещания в този процес. И аз започнах да се замислям за взаимоотношенията в брака и за това, че те могат да се променят. Видях родителите ми как станаха по-добри родители, и дори приятели, защото не трябваше да делят ролята си на партньори.

Започнах да виждам развода не като проблем, а като много необходимо решение на даден проблем.
С течение на времето, аз успях да оценя начина, по който живота ми са се подобри след  развода на родителите ми.  Видях майка ми и баща ми да растат като личности, развих по-близки отношения с всеки един от тях. Новата ни семейство структура не е никак лоша. Така че, аз съм ОК с развода. Ние всички сме човешки същества, учим  и израстваме, вървим по житейския си път. Понякога част от нашия личен растеж включва приключване на  отношения, които вече не ни служат. Какво лошо има в това? И с това съм ОК. 

Мисля за развода като споделена цел. Толкова много хора обмислят да го сторят – та войната не е ли сама по себе си също развод: когато две страни се изправят и се борят.  И изобщо не съм продукт и не съм израстнала с модела на децата на разведени родители. Мисля, че това дори не е модел. Просто осъзнавам и виждам, че  процеса на прекратяването на една връзка отнема сътрудничеството, комуникацията и компромиса.

Вярвам, че семействата разтрогвайки се, всъщност се и развиват. Като дете на разведени родители, преживях много повече ползи, отколкото загуби. Придобих втори дом и разширено семейство. Сдобих се с нови приятели,  нови места, нови приключения и нови отношения. Днес не мисля, че разводът е толкова тежък емоционален проблем и може да води до такива разочарования в децата, че да ги препрати към споменатия статистически модел в началото. 

Благодарение на развода на родителите ми, аз станах наясно със себе си. Зная че отношенията между хората не са константа, те се променят и не мога заради това да жертвам здравето си –  физическо или психическо. Не виждам защо трябва заради това да вземам наркотици, да забременявам, да пия, да демонстрирам неприемливо поведение. Наистина не разбирам каква е връзката!

Научих се само, когато подбирам партньорите си днес, да търся в тях човека, с когото ще мога да се разделя нормално и културно. Искам да намеря някой, с когото, ако се наложи да се разведем, ще работим в екип за това. Защото знаете – при развод и двамата са еднакво виновни. Няма по-малко или повече виновен. Затова не се интересувам от мъжете, които са се отдали на мръсни трикове за развод, нито от тези, които са категорично против развода.

Аз съм дете на разведени родители. Но аз не мисля за себе си като пострадала или накърнена от това . Детството ми не ми липсва. Мисля, че моите родители, тогава, направиха труден избор, който се оказа, обаче, най-доброто решение за нашето семейство.

Днес, аз се виждам по-силна, по-отворена и с по-голяма доза самосъзнание като резултат от този развод!

Едно писмо на Тара Ейзенхард/Huff Post, DivorcedMoms.com/inlife.bg

 
 

Кейси Афлек и Съмър Финикс се разведоха

| от |

Актьорът Кейси Афлек и съпругата му Съмър Финикс са вече официално разведени, след като документите бяха подписани от съдия, съобщи Асошиейтед прес.

Споразумението по развода предвижда актьорът да плаща издръжка на бившата си съпруга и двете им деца – Индиана и Атикъс, които са на 13 и 9 години. Сумите обаче не е съобщават. Кейси Афлек и Съмър Финикс бяха женени 10 години, но връзката им започна 16 години преди да сключат брак. Когато се разделиха, те се заричаха, че ще останат в приятелски отношения. Неин близък обаче каза тогава, че Съмър вече няма никакво доверие на актьора и проблемите им не могат да бъдат разрешени.

Съмър Финикс е сестра на актьора Хоакин Финикс.

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Роджър Уотърс с нов концерт в България през 2018 г.

| от |

Роджър Уотърс, част от легендарните Pink Floyd ще изнесе нов концерт в България. Той ще е през 2018 г. и ще бъде част от европейската част от турнето му Us+Them.

Все още няма конкретна дата за страната ни, но на официалната страница на 74-годишния музикант е обявено, че ще обиколи Стария континент от Португалия и Русия, като ще свири общо в 23 държави.

Сред изброените е и България. В турнето Us+Them Уотърс ще свири песни на Pink Floyd от албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

До момента няма потвърждение, кой ще организира шоуто на Уотърс, но наскоро съсобственикът на „Sofia Music Enterprises“ Димитър Ковачев-Фънки обяви в свое интервю, че компанията му води преговори с Уотърс. Именно СМЕ организира грандиозното първо гостуване на Роджър Уотърс през 2013 г. на ст. „Васил Левски“, част от турнето The Wall.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.