Аз ръководя оркестъра

| от |

Тази неделя на „Киномания“ новият филм за Стив Джобс – „Стив Джобс“ ще получи първата си официална прожекция за родната публика. Ако го изпуснете, не се притеснявайте, филмът ще направи официална премиера у нас на 04.12.

„Стив Джобс“ е третият опит на Холивуд да направи кинопреглед или прочит, на живота на създателя на Епъл. И ако зависи от мен – до този момент най-успешният.

Дали „Стив Джобс“ ще е вашата „чаша чай“, нямам идея. Може би по-скоро не. За повечето хора няма да е. Той е прекалено камерен филм. Прекалено затворен в едни стаи, където се водят безкрайни диалози. Прекалено технически, тъй като се ограничава да запознае зрителя само с падението и възхода на Епъл и нищо друго. При това си позволява да не стигне до онзи пиков момент, когато Епъл почти завладява пазара. Мигът, в който излиза iPhone, iPad, когато започва онази техническа революция. Може би го прави, защото всички ясно помним този момент. Аз го помня.

Признавам си, аз съм Епъл гийк. Бих избрала тяхната техника винаги. Причините ми са много и не планирам да ви отегчавам като ги изброявам. Много хора не харесват Епъл, заради много други, точно толкова логични причини и аз уважавам избора на всеки. Но повече харесвам новаторството и ако то върви с луд мъж, който крещи по подчинените си и отказа му да свали от цената на продукта си, добре.

Част от революцията в комерсиалното общуване и технологиите се дължат именно на Стив Джобс. Може би това отговаря въпроса защо са направили филм за него, а не за Бил Гейтс примерно. Някои хора ще кажат, че не, всъщност е защото Джобс вече не е между живите, но това няма значение.

Първият филм за живота на създателя на Епъл се нарича „Пиратите от силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 година. Тогава Джобс е жив и е почти на върха си. Ноа Уайли играе младия Джобс, Джоуи Слотник е Стив Возняк – човекът, който работи с Джобс в гаража му по първия Епъл, а Антъни Майкъл Хол е Бил Гейтс. Филмът е изключително приличен. Нищо особено като продукция и все пак. По един ненатрапчив начин разказва за пътя на Джобс от мъж с идеи до царя на Силициевата долина. Или поне до мига, в който 1999 година го намира. И все пак приемаме този филм с всичките му условности, най-важната от които е фактът, че той е правен за телевизия.

След това Холивуд решава да направи филм, както си му е редът, за живота и битието на Стив Джобс. Създателят на Епъл умира две години преди продукцията да се появи, но щом смъртта му е факт, Холивуд запретва ръкави. Някои смятат, че именно този филм беше големият препъни камък в кариерата на Аштън Къчър. А не трябва. Истината е, че единственото, което става в този филм е Къчър, въпреки жалките му опити да се държи като Джобс. Майкъл Фасбендър и Ноа Уайли не го правят и това е техният коз. „Джобс“ започва добре, но е толкова дълъг и объркан филм, който по един схематичен и бавен начин ти разказва сухарската част на един живот, че накрая финалните надписи ти носят само облекчение, че това, което си гледал най-накрая е свършило.

Две години по-късно Холивуд не оставя Епъл намира. Те купуват правата на книгата на Уолтър Айзъксън – „Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple“  и я връчват на Арън Соркин. Само преди няколко години Соркин е получил първия си „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“, който разказва за възхода на друг мъж с леко откачена мечта – създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

И така аферата „Стив Джобс“ започва. Разбра се, че на борда се качва режисьорът Дани Бойл, който работи със Соркин по „Социална мрежа“. Филмът търпи много промени и има проблеми. В началото за ролята е ангажиран Леонардо Ди Каприо, но той отказва впоследствие, поканен е Крисчън Бейл, но и той отказва. Така те попадат на човека, който в момента вярвам е един от най-добрите актьори на своето поколение – мистър Майкъл Фасбендър. И както винаги, не бъркат.

Фасбендър е перфектният Джобс.

Той не се опитва да имитира физически създателя на Епъл. И кому е нужно, те нямат нищо общо. Истината е, че никой не помни младата версия на Джобс. Всички ще го запомнят с дънките, черното поло, посивялата коса и кръглите очила. Разбира се, че Фасбендър се появява в този вид в края на филма.

За разлика от първите два филма обаче, Соркин и Бойл отказва да разкажат целия живот на създателя на Епъл – от миговете в гаража със Стивън Возняк до пускането на iPhone. Те избират внимателно три конкретни моменти, които за тях, пък и за Уолтър Айзъксън, са определящи за възхода на Епъл. Пускането на първия Епъл компютър, уволнението на Джобс от собствената му компания и създаването на Next и станалато години по-късно триумфалното завръщане и пускането на първия iMac.

За да покажат това, те решават да не разказват или показват процеса, а се ограничават в миговете преди представянето на продукта. В едни задни коридори, в едни стаи и чрез ретроспеции и надписи, зрителят разбира какво се е случило, защо и какво е довело до него. Дали ще го намерите за наистина важно или не, всеки преценява сам за себе си.

Дали сте чели книгата на Уолтър Айзъксън, която разбира се е много по-обстойна, или не, няма значение. Ако се интересувате от историята на Епъл, то филмът ще ви бъде най-малкото любопитен. Разбира се, че Соркин и Бойл не са пропуснали да вкарат леко мелодраматичния момент с дъщерята на Джобс – Лиса. Той е същевременно ярък и ненатрапващ се. Тоест, ако тази част от историята не ви е интересна, няма нужда да я търпите прекалено дълго. Но тя е била важна за Джобс, защото присъствието й в книгата е силно.

„Стив Джобс“ е филм на Арън Соркин. Неговият отпечатък е толкова ярък, че участието на Дани Бойл почти не си личи. The New Yorker бяха написали, че филмът изглежда така, все едно няма режисьор. И донякъде са прави. Дани Бойл не е направил онези сцени, които така обича – с панорамни кадри, задъханото действие. То се случва само в диалог. Там е той, при актьорите.

Най-силното на този филм е неговият каст. Арън Соркин може да напише перфектният сценарий и диалог, но ако няма кой да го каже с динамиката, с която той го чува в главата си, нищо няма значение. Към Майкъл Фасбендър, който е центъра на събитията разбира се, се присъединяват Кейт Уинслет, като най-доверения човек на Джобс – Джоана Хофман, на която принадлежи една от любимите ми реплики във филма. Когато след години работа, Джобс я пита: „Джоана, защо с теб никога не сме се чукали?“, а тя отговаря: „Защото не сме влюбени!“ Точно толкова рязък е той, точно толкова директна е тя. Цялата динамика на Уинслет и Фасбендър може да бъде побрана само в този диалог. Към тях добавям Сет Роугън като Стивън Возняк – никога не съм вярвала, че ще го кажа за дразнещия смешник Роугън, но той е роден да играе обиден компютърен гений и разбира се, Джеф Даниелс, който след The Newsroom е като прероден за мен. Даниелс има най-голямо предимство. Той е работил три сезона със Соркин и познава динамиката на диалозите на сценариста и това си личи. Даже няма да коментирам Майкъл Фасбендър, той си е просто той, тоест мега голям. От „Гадни копилета“, където беше нашата първа среща, нито веднъж не ме е разочаровал. Този филм, независимо какво е мнението ви него, не прави изключение.

Фасбендър ръководи оркестъра, който е действието и поддържащите персонажи в този филм, като майстор, който познава всичките си оркестранти и знае какво иска. Той е като разглезено дете, което има специфична нужда и не спира да тропа и крещи, докато тя не бъде изпълнена.

„Стив Джобс“ е филм изцяло за връзката Джобс/Епъл, за неговата игра на обидена девойка и разгонен младеж със Силициевата долина. Може би, защото тези елементи са неразривно свързани и тази игра продължава и до днес. Но сега, по-скоро Епъл диктува правилата, а не обратното.

За финал ще използвам другата ми любима реплика от филма. Когато Стив Джобс вижда вече порасналата си дъщеря Лиса с един уокмен я поглежда и казва: „Мога да сложа 1000 песни в джоба ти.“ И го прави. Ето затова този филм е за него.

Горе, в галерията може да видите снимки от филма, както и такива зад кадър.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.

 
 

Нов филм от Гийермо дел Торо (трейлър)

| от chronicle.bg |

Гийермо дел Торо е майстор на мрачните приказки с хора и същества и щуротиите помежду им. Сега, 10 години след „Pan’s Labyrinth“ мексикано-американският режисьор се завръща към приказното. „The Shape of Water“ е филм с равни части фентъзи, история и хорър за чистач, който се сприятелява с морско чудовище.

В трейлъра виждаме Елиса (Сали Хоукинс), няма жена, която чисти лаборатория от времето на Студената война заедно с приятелката си Зелда (Октавия Спенсър). Елса живее монотонен живот- нещо, което рязко се променя след като открива амазонско същество, държано в плен от правителството. Двамата завързват близко (дори романтично?) приятелство, което и дава нещо, което не намира сред хората.

Елса започва война за живота на съществото срещу учен (Майкъл Шанън), който иска да го убие, за да разбере по-добре свръх способностите му, които могат да помогнат на САЩ в борбата им срещу руснаците.

Филмът излиза по кината на 8 декември.

 

 

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8