Ариел Шарон – генералът политик

| от |

Като генерал и по-късно като политик той десетилетия наред определя историята на държавата Израел. След осем години в кома, на 85-годишна възраст почина Ариел Шарон – един обзор на Дойче веле.

Често Ариел Шарон, с псевдоним Арик, биваше наричан ястреб или хардлайнер. Според заглавието на неговата английска биография, той е „воин“. В зависимост от гледната точка Шарон биваше признаван и възхваляван или отричан и мразен. За много израелци той беше „героят от войната Йом Кипур“ през 1973, а за много палестинци бе „касапинът от Сабра и Шатила“.

Ариел Шарон е роден през 1928 година като Ариел Шайнерман в семейство на източноевропейски евреи. Семейството променя фамилното си име по името на долината Шарон. Животът на Ариел Шарон е тясно свързан с историята на държавата Израел. Той е взводен командир в пехотна бригада по време на войната за независимост през 1948 година. През 1953 година създава специална бойна част за ответни удари срещу нападенията на палестинските бойци. През 1973 година той преминава на своя глава Суецкия канал с танкова бригада и извоюва победата над Египет.

От офицер до политик

Както много други израелски политици, Ариел Шарон използва военната си кариера като трамплин за голямата политика.Той става депутат в Кнесета от партията Ликуд и първоначелно е назначен за министър на селското стопанство. По-късно става министър на отбраната. По това време Израел предприема инвазия в Ливан. Целта на операцията е прогонването на бойците от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от северните части на съседен Ливан. След изтеглянето на израелските военни части, съюзена с Израел християнска милиция напада бежанския лагер Сарба и Шатила и избива стотици палестинци. Клането от Сабра и Шатила предизвиква масови международни протести. Израелска разследваща комисия посочва Шарон като виновник за кървавата баня в Сабра и Шатила. Той подава оставка от поста министър на отбраната, но остава в кабинета като министър без портфейл.

В Белгия започва разследване на насилието в Сабра и Шатила, което разследване по-късно е прекратено. Това не вреди в дългосрочна преспектива на политическата кариера на Шарон. През следващите години той последователно е министър на външните работи, на търговията и на строителството. През 2001 година е избран за министър-председател. В края на 2005 година Ариел Шарон подава оставка поради вътрешнопартийни борби за власт, напуска блока Ликуд и основава партията Кадима.

Палестинска държава?

Дълго време Ариел Шарон се държи като безкомпромисен хардлайнер спрямо палестинците. Той постоянно подчертава, че негов приоритет е сигурността на Израел, и гледа критично на създаването на самостоятелна палестинска държава. Затова се държи дистанцирано от преговорите за автономия на палестинците. След серия от самоубийствени атентати Шарон обвинява Ясер Арафат за насилието и въпреки международните протести го поставя под домашен арест в Рамала.

Шарон не се спира и пред провокации. Така например се нанася в жилище в центъра на арабската част на Ерусалим. През 2001 година предизвиква нови безредици след демонстративно посещение на Храмовия хълм, където се намира една от ислямските светини. Уличните боеве прерастват във Втората интифада, която трае четири години и половина. По-късно Ариел Шарон променя неотстъпчивото си поведение. Именно дългогодишният „ястреб“ изтегля израелските войски от ивицата Газа и опразва израелските поселища.

В автобиографията си Шарон подчертава, че израелци и араби биха могли да живеят заедно. Бившият посланик на Израел в Германия Ави Примор обаче смята, че Ариел Шарон е останал верен на своите убеждения. „Той не е променил нито своята идеология, нито политиката си, камо ли пък инстинктите си“, пише Ави Примор в списание „Цицеро“.

На 4 януари 2006 година Ариел Шарон получи мозъчен кръвоизлив. Оттогава насам бившият израелски премиер бе в кома. В неделя (11. 01. 2014) той почина на 85 годишна възраст.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Харви Уайнстийн може да бъде изключен от американската Гилдия на режисьорите

| от chronicle.bg, БТА |

Американската Гилдия на режисьорите е започнала дисциплинарна процедура срещу скандалния продуцент Харви Уайнстийн, която може да доведе до изключването му.

От организацията съобщават, че процедурата е задействана на 13 октомври.

Ден след срещата на управителния съвет в събота, Гилдията на режисьорите разпространи изявление, с което осъжда сексуалния тормоз като цяло.

Преди броени дни американската Академия за телевизионно изкуство и наука, която присъжда наградите „Еми“, също гласува да започне дисциплинарна процедура срещу изпадналия в немилост продуцент. Организацията ще реши съдбата на Харви Уайнстийн през ноември.

След като десетки жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, продуцентът беше уволнен от собствената си компания, съосновател на която е заедно с брат си Боб.

Харви Уайнстийн впоследствие беше изключен от Академията за кинематографично изкуство и наука, която присъжда наградите „Оскар“, от Гилдията на продуцентите и от Британския филмов институт, припомня агенцията.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.