Антисемитизмът в Украйна: измислици и реалност

| от |

Никита Жолквер, Дойче веле

Йосиф Зиселс и Али Хамзин представляват двете малцинства, чиято съдба – наред с положението на етническите руснаци – тревожи Кремъл толкова много, че за да гарантира сигурността им, Русия анексира Крим и струпа войски до границата с Украйна. Първият е председател на Асоциацията на еврейските организации и общности в Украйна, вторият – член на президиума на Меджлиса на кримско-татарския народ, оглавява и управлението по външни връзки на Меджлиса.

Двамата пристигнаха в Берлин, за да разкажат как гледат на днешната ситуация. В сряда – 9 април, Йосиф Зиселс и Али Хамзин разговаряха над три часа с германски журналисти.

crimean_tatars_ukrianeАнтисемитизмът в Украйна е мит

Йосиф Зиселс започна разговора с думите, че „темата за антисемитизма днес не е много актуална за Украйна“. Как така – запита германски колега, – ами подпалената синагога в Киев?

Първо, отвърна с хумор гостът, това не се случи в Киев, второ, не беше синагога, и трето, никой не я е подпалвал. Според бившия дисидент Зиселс, лежал шест години в съветски затвор с присъда за политическа дейност, „дори по съветско не сме се сблъсквали с тъй дивашка пропаганда, с такова равнище на провокации, както сега“.

Оценката му гласи, че днес Украйна не е застрашена от антисемитизъм. Зиселс проучва темата отдавна и внимателно. Знае, че в Германия например, където трудно бихме заподозрели толерантност към това явление, през 2013 г. са регистрирани 1300 антисемитски инцидента, а в Украйна, по думите му – само 13.

„Единствена заплаха днес е агресията на Русия – констатира той. – И щом Путин обяснява в своя реч агресията на Русия срещу Украйна не само с накърнени права на рускоезичните, но и с растящ антисемитизъм – а знам със сигурност, че това не е вярно – значи Русия вероятно готви провокации.“

Евреите в Крим

Именно провокации нарича Йосиф Зиселс двата антисемитски инцидента, регистрирани в Крим вече след анексията на полуострова.

Той разказа, че „един от тримата кримски равини, напуснали Крим след навлизането на руски войски, след връщането си в Севастопол тутакси зърнал антисемитски позив“. А първият случай бил в деня, когато влезли руските сили – „стените на синагогата в Симферопол бяха издраскани с пречупени кръстове и заплахи“.

В Крим живеят близо десет хиляди евреи; по думите на Зиселс никой и нищо не ги заплашва. Освен може би казаците, но всъщност само на теория, добави той – защото „не са истински казаци като преди сто години, а постмодернистки“.

След има-няма пет години обаче евреите в Крим ще са твърде малко, предсказва Зиселс. „Вижте колко евреи са останали в Абхазия, в Южна Осетия, в Приднестровието“, отбеляза многозначително той. Впрочем, добави Зиселс, евреите могат да заминат за Израел например, а пък кримските татари, най-застрашени според него, няма къде да ходят.

Какво тревожи кримските татари?

Най-вече реалната перспектива да останат без подслон. Започнали да се връщат в историческата си родина след депортацията (през 1944 г., б. пр.), мнозина кримски татари самоволно си построяват къщи на пустеещи терени – на ничия земя.

Али Хамзин нарича действията им „самовръщане“. Като причина сочи факта, че не само „кримските татари, но и всички останали жители на Крим, действали по този начин, не са могли да получат парцели за строеж, макар да са имали конституционното право“.

А украинските власти – оплака се той, – „след 1991 г. не свариха да приключат регулацията на строителни парцели за кримските татари“, тъй че 80 на сто от парцелите не са били легализирани и вписани в кадастровите книги. На което местните власти гледали през пръсти.

„Руските власти виждат нещата съвсем различно – казва Али Хамзин. – Може просто да вземат решение, че парцелът се конфискува. И да предпишат на стопанина, живял в къщата си от 10-15 години, да я разглоби и да я извози там, където му посочат.“

По думите на Хамзин само около Симферопол има към 300 селца на кримски татари, изникнали на „ничия“ земя. „Това са десетки хиляди семейства, на които може утре да бъде иззета земята, значи да останат без покрив над главата – обясни той. – И всичко ще е законно.“

Според Али Хамзин неразбирането на реалното положение в Крим може да предизвика твърде остър конфликт. Възможният опит да се отнемат парцелите на кримските татари, смята той, „ще отключи нова фаза от противопоставянето в непредсказуема и най-радикална форма, защото човек ще брани собствения си дом“.

 Заплаха за целия свят

И Али Хамзин, и Йосиф Зиселс обаче призоваха германските журналисти да обърнат внимание не толкова проблемите на кримските татари или на евреите в Крим и в Украйна, а на първо място на една друга заплаха.

„Свидетели сме на опит да бъде променен световният ред – каза Зиселс. – Виждаме не само сблъсък между евразийската и европейската цивилизация, а сблъсък на първата половина от 20-и с първата половина на 21-и век, на миролюбива Европа, склонна към компромиси и споразумения, с грубата политика на силата, водена от Русия.“

Ако Европа заедно със САЩ не намерят сили да спрат Москва, тази безнаказаност според него ще вдъхнови Кремъл за нови агресивни действия. „Колко ли трябва още да заграби Русия – пита Зиселс, – за да схване Европа, че не става дума за Украйна, а за опазване на европейската цивилизация?“

Днешният световен ред е застрашен и според Али Хамзин. В тази връзка той остро осъди подписалите Будапещенския меморандум от 1994 г., нарече (първия украински президент Леонид) Кравчук „изменник на нацията“ и престъпник. Според Хамзин, „ако ядрените заряди още си бяха в украинските силози, то Русия не би посмяла да окупира Крим“.

 
 

Кейси Афлек и Съмър Финикс се разведоха

| от |

Актьорът Кейси Афлек и съпругата му Съмър Финикс са вече официално разведени, след като документите бяха подписани от съдия, съобщи Асошиейтед прес.

Споразумението по развода предвижда актьорът да плаща издръжка на бившата си съпруга и двете им деца – Индиана и Атикъс, които са на 13 и 9 години. Сумите обаче не е съобщават. Кейси Афлек и Съмър Финикс бяха женени 10 години, но връзката им започна 16 години преди да сключат брак. Когато се разделиха, те се заричаха, че ще останат в приятелски отношения. Неин близък обаче каза тогава, че Съмър вече няма никакво доверие на актьора и проблемите им не могат да бъдат разрешени.

Съмър Финикс е сестра на актьора Хоакин Финикс.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.