Американците и тяхното щастие на всяка цена

| от chronicle.bg |

Американците искат да бъдат щастливи. Стремежът към щастие е неотменимо право на всеки американец според Декларацията за независимост.

Но някои скорошни проучвания откриха странен парадокс: преследването на щастието има лошия навик да прави хората нещастни. Оказва се че лудата гонитба на заветното щастие ни прави по-невротични и нещастни и е плод на американската култура.

Брет Форд от Калифорнийския университет прави лонгитюдно изследване на активния стремеж към щастие на територията на страни, които значително се различават в културата си: САЩ, Германия, Русия и държавите в Източна Азия. Студенти в съответните държави са били изследвани с въпросник, който е измервал тяхното физическо и психологично благополучие, тяхната мотивация да бъдат щастливи и степента, в която виждат щастието като социален феномен. Докато за някои от изследваните лица щастието е нещо лично, то други го свързват със социалните ангажименти и помагането на други хора.

Форд и колегите му са анализирали данните, търсейки как тези фактори корелират един с друг в различна културна среда. Резултатите, публикувани в Журнала по експериментална психология, сочат, че преследването на щастие всъщност води до по-ниско ниво на удовлетвореност при американците, докато при руснаците, германците и източно-азиатците, търсенето на щастие резултира в по-ясно усещане за щастие.

„Въпреки че силната мотивация да се преследва щастие на всяка цена очевидно е свързана пряко с чувството за нещастие, установихме че това е валидно само в американското общество. Очевидно връзката между тези две неща е културно обусловена“.

Влиянието на културата върху устрема към щастие е свързан с дефиницията за щастие в различните държави. Русия и Източна Европа са се обособили като по-колективистични, групово ориентирани народи. За сметка на това, германците и американците имат индивидуалистична ориентация. Колективистичните нации търсят начините да бъдат щастливи през обществото. И тъй като връзката с другия е добър предиктор на благополучието, това може да обясни защо всъщност тези хора се чувстват по-щастливи.

И все пак е трудно да приемем, че мотивацията за щастие не означава стъпка по-близо до самото щастие. Според Форд пребиваването в една култура, която е себе-центрирана може да доведе до усещане за липса на принадлежност и фрустрация.

Друг аспект на нещата е фактът че силното желание за щастие може да доведе до погрешното впечатление, че на всяка цена трябва да бъдем щастливи. И когато това не се случва, може да се почувстваме разочаровани, да изгубим вяра в себе си и в крайна сметка да сме по-нещастни.

 

 

 

 

 
 

Даниел Крейг е следващият Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

 

Вече е официално – Даниел Крейг ще влезе в ролята на Агент 007 поне още веднъж, потвърдиха Eon Prdouctions и MGM, притежатели на  авториските права върху филмите. Премиерата на продукцията във Великобритания е насрочена за 8 ноември 2019 г. 

Сценаристи на филма ще бъдат Нийл Първис и Вобърт Вейд, които пишат драматургията за последните шест филма за Бонд, започвйаки от „Само един свят не стига“ през 1999 г. А продуценти на филма ще са Майкъл Г. Уилсън и Барбара Броколи.

От компанията допълват още, че информация около дистрибутора на филма, дати на премиери в чужбина, актьорски състав и режисьор ще бъдат обявени на по-късна дата. Но информацията за Даниел Крей е вярна и идва от сигурни вътрешни източници на Eon, които обаче желаят да останат анонимни.

За всички почитатели това е приятна изненада, след като през октомври в интервю след завършването на последния филм от поредицата, Mr Spectre, Крейг каза, че не желае повече да влиза в ролята на Агент 007. За щастие нещо го е мотивирало да размисли.

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.