Ален Делон – вчера и днес

| от |

Ален Делон, моят приятел, е хищник, едно от онези прекрасни и неукротими животни, които са на път да изчезнат”, казва за него Бриджит Бардо не просто от позицията на верен приятел и бивша любима, но и от позицията на жена. Можем само да предположим, че негова плячка са женските фантазии. Бардо познава Делон добре.

Деликатно актрисата намеква за превъплъщението на мечтания принц от приказките със сини очи в лошото момче на момичешките блянове. Разбира се, че няма представител на женския пол в съзнателни години, който да не знае кой е Ален Делон. А той се отплаща за цялата тази любов като превръща дамите в истинско вдъхновение за живота си.

80 години след раждането си той все още е идол от кръв и плът макар политическите видоизменения, които добива осанката му напоследък (заради подкрепата на крайната десница във Франция и позицията му за връщането на смъртната присъда и отричането на хомосексуализма). Дон Делон е представител на онази ера, когато европейското кино е било по-доброто кино и това го прави наистина специален.

Да се полюбуваме на Ален Делон какъвто е – вчера и днес – в галерията.

 
 

Конкурс цели да приземи космически кораб на Луната и да изпрати снимки към Земята

| от |

Все по-близо сме до най-интересната част от състезанието Google Lunar X Prize, вдъхновило инженери и технологични предприемачи от целия свят да разработят нискобюджетен роботизиран метод за изследване на Космоса. Идеалната цел на конкурса е до 31 декември 2017г. да приземи космически кораб на Луната, който да изпрати снимки и видеоклипове от мястото към Земята.

Участниците в състезанието са подчинени на определени изисквания, едно от които е корабите им не само да се приземят на Луната, но и да се придвижат минимум 500 метра по повърхността й. Ето защо създаването на лека и проходима конструкция е от особено значение в тази надпревара.

Отборът от Япония HAKUTO е един от общо петте финалисти, които ще се борят за голямата награда от 20 милиона щатски долара. Първият частно финансиран екип в страната на изгряващото слънце, който се е посветил в изследването на Луната, избра SUZUKI като свой партньор при разработването на този уникален космически кораб.

SUZUKI_&_HAKUTO_02

SUZUKI помагат за намаляване на теглото на луноходчето, което е изключително важно както за оптимизирането на разходите за изстрелването му от Земята, така и за успешното му придвижване по пясъчната повърхност на Луната. Космическият кораб на HAKUTO е оборудван с технологията за задвижване на четирите колела AllGrip, която се е доказала като надеждна за придвижване през различни терени при моделите от автомобилната гама на японския производител – VITARA, SX4 S-CROSS, JIMNY, IGNIS и SWIFT.

SUZUKI_&_HAKUTO_03

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.

 
 

Game of Thrones сезон 7, епизод 6: на север от Стената

| от |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 6!

Официалната премиера на шестия епизод от този сезон на „Игра на тронове“ мина и вече сме в правото си да разкриваме информация, да правим теории и да публикуваме смешни колажи с героите. 

В последния епизод Церсей не си помръдна пръста, но това не попречи да станем свидетели на редица ключови моменти. Денерис влезе в спор с Тирион (време беше), Кралят на севера за малко да бъде убит (няколко пъти?!), сестрите Старк са на нож, и Церсей вече е изправена „само“ пред два дракона.

В началото на епизода виждаме масата във форма на карта в Драконов камък. На фон има пукащ огън и шум на океански вълни. Няма никой. Кадърът на Стената в началото подсказва, че действието в този епизод ще се развива изцяло на север.

Конфликтът между Аря и Санса става все по-голям с всеки епизод. Началната искра, дадена от Литъфингър, вече прераства в по-големи спорове и една от най-добрите сцени на „Отвъд Стената“ беше именно между сестрите Старк. Изповедта на Аря, която разказваше за баща си, придава на мрачната сива крепост уют , с който едва ли бихме я свързали, поради географските й и архитектурни специфики.

3274917-061fa8add2325c6bc5b17f8ef9f0eb8a97808138874bfecc50d7adf7aeefa8b9011c512ed0cc63af1755779e768acb13

В сцената на балкона Аря разказа за детството си и спомените за Нед Старк, който я е наблюдавал как стреля с лък. Всичко това обаче е прелюдия преди хвърлянето на бомбата, когато Санса е обвинена в предателство спрямо собствения си род. Аря й показва бележката, която взе от стаята на Литълфингър, същата бележка, която Церсей кара Санса да напише в първи сезон. А след това разкрива, че е била в тълпата, когато баща й е екзекутиран.

По-късно в епизода Санса отказа да отиде в Кралски чертог и вместо това изпрати там заместник – Бриен.

3535817845b2327611e1d85a4aa350192adf5ade359c617bab1e49c0cd4ad3a1

Междувременно на север битките са повече от ожесточени. Видяхме опустошителни сражения между белите бродници и бандата на Джон Сноу, които оцеляха благодарение на Денерис. Тя пристигна с драконите си, получила вестта от Джендри. За съжаление обаче Визерион беше улучен и повален. А на финала на епизода вече имахме бял бродник дракон.

game-of-thrones-season-7-episode-6-dragon-1035835

Но абсурдният план със залавянето на бял бродник, който да бъде показан на Церсей, поне се увенча с успех. Тук е мястото да споменем, че това беше много феноугоден епизод. Джон Сноу не само се приближава до момента, в който с Денерис ще се съберат, но и се измъкна от ситуации, в които по всички параграфи би трябвало да умре. Дори успя да намери момент да се наслади на гледката на хилядите подивели бродници. Честно казано това дойде малко в повече. А накрая на епизода двамата с Денерис имаха прочувствен разговор насаме в каютата и по всичко личи, че двамата ще дадат шанс на евентуална връзка. Тук вече реакциите са на двата полюса, така че нека всеки сам прецени дали иска това. Важното е, че Джон взе решение да подвие коляно.

Като цяло видяхме един силен епизод. Очакваме следващия последен за този сезон. Трейлърът изглежда повече от обещаващо. А ние вече имаме усещането, че е неделя(седми сезон е към края си) и предстои дълга седмица преди следващата почивка (осмият сезон).

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.