Айфеловата кула става на 125 години

| от |

Днес се навършват 125 години от построяването (1889г)  на Айфеловата кула, най-високата тогавашна сграда в света.

800px-UCPI4

Металната кула с височина от 300 метра (сега около 320 метра заради телевизионните антени за мобилна връзка). Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. .

Когато кулата е изградена , много жители на Париж не са я оценили, казвали че е грозна и че трябва да бъде премахната , но с течение на времето тя се превърна в символ на града и своеобразен шедьовър.

Maurice_koechlin_pylone

След двегодишното изграждане Айфеловата кула е открита на 31 март , а тържественото откриване е направено на  6 май 1889 година. Оттогава тя е най-известният символ на Париж и годишно се посещава от над пет милиона души.

800px-Eiffelturm1

Първоначалният договор с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има внезапен и потресаващ успех. До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството. Няколко години по-късно Айфеловата кула намира ново приложение. През октомври 1898 година Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 километра.

Кулата получава името от инженерът Густав Айфел (1832-1923) , който ръководил проектът. Построил е множество железопътни линии, мостове, виадукти, гари и др.

На най-високия етаж на кулата , е разположена реплика на офиса на Айфел и негова восъчна фигура.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.