АФП: Борисов заплашва с хаос, ако не е премиер

| от |

Бойко Борисов, победителят в неделните парламентарни избори в България, се връща отдалече, след като бе изгонен от власт от демонстрациите преди почти 20 месеца.

Ако успее да направи коалиция, бившият пожарникар култивирал образа на мачо, ще стане първият в посткомунистическата история на България правителствен лидер, който ще има втори мандат.

Успехът не е достигнат, защото резултатите водят до много раздробен парламент, в който ще липсват около тридесетина кресла на дясноцентристката формация на Борисов, за да достигне абсолютното мнозинство.

Но верен на своя стил, той вече посочи по същество на другите формации, че ще бъде или той, или хаосът.

Да бъде в центъра на играта е вече безнадеждно завръщане за този, чиито три години и половина начело на правителството на най-бедната страна на ЕС, от 2009 до 2013 година, завършиха с масови демонстрации срещу бедността и корупцията.

Почти изчезнал от медиите по време на опозиционния си период, Борисов изплува на повърхността след падането през юни на „технократското“ правителство, подкрепено от социалистите и либералите, което стана още по-непопулярно от неговото.

Обвиняващ своите наследници, че са „съсипали страната“, той изгради кампанията си върху предупрежденията, че се очаква трудна зима, и с обещания за „стабилност“, която ужасно липсва на България, за да се реформира.

За да бъде убедителен, 55-годишният Бойко Борисов продължава да залага на твърде директния си стил, който трябва да покаже образа на отговорен, енергичен и умеещ да решава политик.

„Неговата мачовска страна („аз съм този, който решава“) неговото отношение към спорта и възможността му да се приспособява към общественото мнение, обясняват популярността му“, обобщава за АФП анализаторът Ивайло Дичев от Софийския университет

„Аз лично искам да управлявам“, каза още Борисов тази вечер, въпреки по-слабите резултати за партията му от това, което му обещаваха социологическите изследвания. „Залагам си главата, имам подкрепата на Европа“, добави веднага той, след като обеща по време на предизборната кампания да приложи в България „германския модел на управление“.

Горд с контактите си с европейски и американски представители, той се представя за особено близък с германската канцлерка Ангела Меркел и с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Борисов обаче обещава „да отиде да види Владимир Путин“ след изборите, за да обсъди проекта за газопровод „Южен поток“, блокиран от Брюксел заради украинската криза.

Висок и здрав, с обръсната глава, бившият каратист от високо ниво направи светкавична кариера. С охранителната си компания, създадена след падането на комунизма, той се зае с охраната на бившия комунистически диктатор Тодор Живков след свалянето му от власт през 1989 г., след това и с тази на бившия цар Симеон Сакскобургготски, завърнал се от изгнание през 1996 г. Бившият цар, който стана премиер през 2001 г., му повери тогава оперативната отговорност за полицията в министерството на вътрешните работи и го повиши в чин генерал.

Винаги на местопрестъплението, заявявайки собствените си заслуги и обвинявайки неефективността на съдебната система, Бойко Борисов изгради именно тогава своята популярност. През декември 2006 г., по това време кмет на София, той създава партията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), подкрепена от кметовете в страната. Три години по-късно Борисов оглавява правителство на малцинството.

Според американска дипломатическа грама от 2006 г., разпространена през май 2011 г. от сайта Уикилийкс, „обвинения в миналото са свързвали Борисов със скандали с присвояване на петрол, незаконни дейности с участието на (руската петролна компания) Лукойл и трафик на амфетамини“. Той отрече тези „спекулации“.

Бойко Борисов, който е разведен, твърди, че живее сам в къща в покрайнините на София, пълна с ловни трофеи, с три кучета порода българска овчарка. Той е център-нападател на футболния отбор на предградието си „Витоша“, който някога пътува с правителствения самолет. /АФП, БГНЕС

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.