7 удивителни факта за тичането от #4040caratrun

| от |

Не е тайна, че българите не сме от най-големите фенове на тичането за здраве и обикновено практикуваме това занимание под формата на маратон след колите на градския транспорт. Това обаче трябва да се промени. Защото бягането е лесно, не изисква особена екипировка и… сам определяш темпото си. Бягането изгаря калории, изгражда мускулите, намалява стреса и увеличава живота на сърцето ви. Плюс това е супер удобен спорт – просто вземете един чифт маратонки и действате!

В чест на кампанията #4040caratrun, ето няколко интересни факта на тема бягане:

Бегачите изграждат приключенски дух и завършват доста… мръсни

Световна тенденция в бягането от миналата година е все повече хора да избират пресечени местности и кални писти, вместо добре изградени трасета за маратони. Тези нетрадиционни състезания са привлекли близо четири милиона бегачи през миналата година.

Гърдите ви се движат много повече, отколкото си мислите

Изследователи от Университета в Портсмут, Англия са открили, че женските гърди по време на бягане се движат не просто нагоре и надолу, но също така наляво-надясно и навътре-навън, създавайки сложна осморка. Това така наречено изместване на гърдите може да навреди трайно на сухожилията и да доведе до преждевременна увисване. Ето защо е супер важно бегачите от женски пол задължително да носят поддържащи спортни сутиени, които минимизират подскоците и са достатъчно удобни, за да ви е приятно да ги носите.

Най-бързи сте в късните си 20 години…

Поне това показва статистиката на маратоните. Испански изследователи са сравнявали възрастта и времето на финиширане на бегачите в големия Ню Йоркски Маратон през 2010 г. и 2011 г. и са установили, че най-бързите мъже са на средна възраст 27, а жените – 29 г. Измерените времена намаляват средно с по 4% за всяка една година под тази възраст и с 2% за всяка година над нея. Което значи, че един 18-годишен джогър бяга толкова бързо, колкото и един 60-годишен ветеран в този спорт.

…Хората бягат по-дълги разстояния след като навършат… 90 години

Най-старият човек, включил се в маратон е на 101 г. и завършил Лондонския маратон през 2012 г. за време 7 часа, 49 минути и 21 секунди. Най-старата жена маратонец завършва маратонът в Хонолулу на възраст 92 г. за 9 часа, 53 минути и 16 секунди.

Бягането изгаряния много калории

Старата мълва твърди, че бягането изгаря около 100 калории на километър, но горенето на калории реално зависят от теглото,  от темпото, с което бягате и фитнес формата с която влизате в играта. Една добра формула за да разберете точно колко калории горите е да умножите теглото си в килограми по 0.63, а след това да го умножите по броя избягани километри. Числото, което получите, е равно на количеството на калориите, които изгаряте над и свръх базовия метаболитен процент (това е броят калории, които изгаряте, просто докато седите). Една 70-килограмова жена, която бяга по 6 километра, ще изгори около 265 калории. Но колкото повече влизате във форма, толкова по-малко калории ще горите. Затова трябва или да ускорите темпото или да започнете да бягате по-дълго.

Бягането може да е част и от длъжностната ви характеристика

Базисният тест за физическа подготовка за професионалната армия има три части: лицеви опори, коремни преси и два мили пробег. В таблицата по-долу са дадени минималните времена за преминаване на изпита. Ако сте войник вие трябва да бягате дори по-бързо, за да отговорите на изискванията на теста, който се прави два пъти годишно, да не говорим ако трябва да преминавате теста за обучение на пехотинците.

Възрастова група            Пол                        2 км. Пробег     Темп

17 – 21                                   Мъж                      16:36                     08:18

17 – 21                                   Жена                    19:42                     09:51

22-26                                    Мъж                      17:30                     08:45

22-26                                    Жена                    20:36                     10:18

 Жените са господарките на пистите

Жените са 56% от всички 15 500 000 финиширали бегачи през 2013 г. в различни видове състезания по бягане. В действителност, големият щатски маратон е единственият, в който мъжете бият жените по брой записали се участници.

Социалната кампания #4040caratrun има за цел да популяризира ежедневното практикуване на спорт у нас. Преди седмица и кономистът Владимир Каролев, пианистката Мария Каракушева, журналистът Константин Вълков, водещите от Дарик радио – Михаил Дюзев и БНТ – Сибина Григорова, маркетинг мениджърът на Opel за България Владимир Тодоров, както и изпълнителният директор на Carat Bulgaria – агенцията инициатор на социалната кампания – Мария Грашнова, влязоха в 40-дневна надпревара с цел да пробягат поне 40 километра, събирайки привърженици чрез популяризиране на идеята в социалните мрежи, използвайки хаштаг #4040caratrun. Партньори на кампанията са Opel, Mtel и Дарик Радио.


 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

Кои са номинираните за Националната литературна награда на САЩ?

| от |

Дженифър Игън и Джесмин Уорд са включени в дългия списък за Националната литературна награда на САЩ, съобщи Асошиейтед прес.

Националната литературна фондация на САЩ оповести 10 номинирани за приза за белетристика, след като по-рано станаха известни също номинираните за наградите за поезия, младежка литература и документалистика. Краткият списък, включващ 5 номинирани, във всяка категория ще бъде обявен на 4 октомври, а победителите – на 15 ноември на церемония в Манхатън.

„Манхатън бийч“ на Игън е първият й роман, откакто „Посещение на взвод наемни убийци“ й донесе награда „Пулицър“, докато „Sing, Unburied, Sing“ е първата книга на Уорд, откакто тя спечели Националната литературна награда на САЩ със „Спасете костите“.

Сред остталите номинирани за наградата за белетристика са Елиът Акерман за „Dark at the Crossing“, Шармейн Крейг за „Госпожица Бурма“ и Мин Цзин Ли за „Пачинко“.