7 неща присъстващи за всички интересни хора

| от |

Ерик Баркар от Time е направил много интересно проучване, което обединява всичките качества, които са присъщи за всички успели хора 

Most Interesting Man Takes Land Mine Role

1. Не бъдете скучни

Понякога най-добрата офанзива е защитата.

Всички ние понякога не разбираме кога утегчаваме хората, с които говорим, най-често защото смятаме, че сме много чаровни. Най-добрият съвет за това как да сме интересна компания идва от Скот Адамс. Той казва “Бъдете кратки и позитивни”.

Ако винаги сте точни и позитивни надали някой ще ви каже, че сте скучни.

Понякога обаче се налага да поговорите малко повече за да се уверите, че разговора на куца. “Изкуството на цивилизованият разговор” предлагат още един съвет: загледайте се дали ви задават въпроси по темата, за коато говорите.

Ако отговорът ви е не, може би е ваш ред да зададете въпрос и да спрете да говорите.

2. Най-интересните хора често са добрите слушатели

Страхотно е да умееш да впечатляваш хората. Прекаленото държание по този начин обаче често изглежда като фукане и може да отблъсне участващите в разговора.

Хората обожават да говорят за себе си, което води до недостиг на добри слушатели. Оставете другият човек да поговори, това доставя на мозъка им удоволствие, равностойно на храна или пари:

“ Когато говорим за себе си, неазависимо дали става въпрос за социална мрежа като фейсбук или туитър или пък личен разговор мозъкът отчита същото усещане за удоволствие като при получаването на храна или пари.”

Може да направите огромно впечатление без да казвате много. Ироничното е, че хората, които харесваме на-много всъщност са тези, които говорят най-малко.

3. Говорете за интересите на другия човек

Ако не сте особено добър в социализирането, това е най-добрия начин да се оправите. Защо да се мъчим и да предполагаме какво харесват хората, когато може просто да ги попитаме?

Питайте хората какви са хобитата им. След това говорете за това. Вече сте на 80% готов.

Ако знаете нещо по въпроса сходните интереси ще ви сближат.

Ако не, кажете им да ви обяснят и бъдете добър слушател докато ви разказват, за нещата които харесват.

4. Винаги имайте приготвени 3 интересни истории

Когато комиците са на сцената, те не говорят за случайни неща. Преди това са репетирали. По същият начин човек не импровизира когато отиде на интервю.

Трябва винаги да имате три добри, интересни и забавни истории под ръка.

Още един съвет от Скот Адамс: повечето хора се интересуват от истории свързани с хора, а не предмети. Има причина клюките и риалити предаванията да са толкова успешни – всички сме очаровани от човешкото поведение.

С други думи – надали някой ще се интересува от това какви са функциите на новият ви телефон.

5. Бъдете харизматични

Не всичко опира до думите. Някои хора може да говорят интересни неща, но ако прочетете казаното на хартия може и да не ви направи особено впечатление. Когато говорите разпалено за нещо само 7% от думите ви се предават на слушащият. Много по-важни са езика на тялото и тонът, с който говорите.

от “В сърцето на социалната психология: задкулисен поглед на науката на страстите”:

“Едно често цитирано проучване, дело на Mehrabian и Ferris от 1967 открива, че от всичко което казваме, когато сме особено въодушевени само 7% се предава със значението на думите, които използваме”

Смейте се. Усмихвайте се. Жестикулирайте.

6. Избирайте интересни места

Ако имате дума в това къде да е срещата или събирането, изберете стимулираща среда. Контекста е много важен.

Като цяло хората не са много добри в разбирането си откъде идват чуствата им. Проучвания доказват, че вълнението в която и да е ситуация често е свързана с това кой е човека до вас, дори и той да не е източника.

Защо музикантите са толкова интересни? Музиката и публиката стимулират емоциите и ние инстинктивно свързваме това с групата, която свири.

Защо се случва това?

Често изпитваме дадена емоция, но не знаем откъде идва тя. Затова я свързваме с на-логичното, например фронтмена на групата, на която сме на концерт.

7. Най-важното от всичко – живейте интересен живот

Припомнете си идеите от Дон Кихот: ако искаш да си рицар, дръж се като рицар.

Ако не четете, гледате и мислите за обикновени и скучни неща е по-малко вероятно да говорите за тях. Не е задължително това да е трудно – просто излизайте по-често с най-интересните хора, които познавате.

The Longevity Project, проект който проследява животите на 100 човека от раждането до смъртта им доказва, че независимо дали ви харесва или не, приятелите, с които прекарвате свободното си време в повечето случаи ви определят като човек.

В “The Start -up of You” Рейд Хофман и Бен Касноча споделят, че най-добрият начин да подобрим определено наше качество е да прекарваме повече време с хора, които вече го притежават.

Най-добрият и най-надежден начин да изглеждаме интересни е просто да водим интересн живот. Преследвайки интересното в крайна сметка е много по-важно от това да изглеждаме интересни пред другите.

 

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо