56.7% от домакинствата в България имат достъп до интернет

| от |

През 2014 година 56.7% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан растеж от 3.0 процентни пункта спрямо предходната година. С 2.5 процентни пункта се увеличава относителният дял на лицата на възраст 16 – 74 навършени години, които използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично, а 21.3% от тях използват облачни услуги за съхранение или споделяне на файлове в интернет, съоббщава НСИ

Показателна е тенденцията за навлизането на новите технологии – за петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 23.6 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 30.5 процентни пункта. През 2014 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 63.4%, е Югозападният район, към който принадлежи и столицата. След него се нареждат Северният централен и Южният централен район, съответно с 59.6 и 54.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където 43.8% от тях имат достъп до интернет.

 

1

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 54.7 и 52.6%. Значителни са и различията за редовно използващите интернет по образование. Докато 86.3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 23.4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. През 2014 г. 50.8% от регулярните интернет потребители използват мобилно устройство за достъп до интернет извън дома и работното място, чрез мобилните телефонни мрежи или публичен WiFi достъп. От тях 84.3% достъпват мрежата чрез мобилен телефон, 56.4% – чрез портативен компютър , и 6.0% – чрез друго мобилно устройство за достъп до интернет.

 

През 2014 г. регулярните интернет потребители използват най-често мрежата с цел комуникация. 95.7% от тях посочват, че използват интернет за изпращане/получаване на е-поща, разговори или видеоразговори (чрез приложения за комуникация като Viber, Skype и др.) или за участие в социални мрежи (Фейсбук, Туитър и др.). За достъп до информация (четене на онлайн вестници, новини или намиране на информация за стоки и услуги) от удобствата на глобалната мрежа се възползват 87.8% от лицата. Следва делът на използващите интернет за забавление (слушане на радио, играене на игри, изтегляне на снимки, филми или музика и др.) – 63.9%, и за творчество (качване на собствено съдържание като текст, музика, видео в сайтове за споделяне или създаване на уебстраници, блогове и др.) – 36.6%. Едва 3.5% от лицата, регулярно ползващи интернет, се възползват от е-здравеопазването (записване на час при практикуващ лекар, болница и др.). За други онлайн услуги, свързани с резервации при пътувания, продажба на стоки или услуги, интернет банкиране, мрежата използват 29.5% от лицата.

3

През 2014 г. за първи път беше изследвано използването на т.нар. облачни услуги (Cloud Services) за лични цели. Това са услуги, които предоставят възможност за съхраняване на файлове на сървър, достъпен чрез интернет. Много от тях се използват за споделяне на файлове с други лица. Извършването на действия в облака означава, че лицата, вместо да използват собствени ресурси (хардуер, софтуер), могат чрез интернет да използват ресурсите на доставчика на облачните услуги.

Резултатите от изследването показват, че в България през 2014 г. 21.3% от регулярните интернет потребители на възраст 16 – 74 години използват складово пространство в интернет за съхранение или споделяне на документи, снимки, музика, видео, други файлове или услуги за споделяне на файлове. От регулярно ползващите интернет потребители на облачна услуга са 23.1% от мъжете и 19.4% от жените. От лицата на възраст 16 – 24 години, редовно ползващи интернет, 34.2% са потребители на облачните услуги, като това отново определя младата възрастова група като най-активна в използването на новите технологии. Следва делът на лицата на възраст 25 – 34 години (24.0%) и 35 – 44 години (19.9%). Едва 8.0% от лицата на възраст над 55 години, които редовно използват глобалната мрежа, използват складово пространство в интернет или услуги за споделяне.

Използват се предимно безплатни облачни услуги, като през 2014 г. едва 11.5% от потребителите на тези услуги са заплатили за тях.

Електронна търговия

Данните от изследването за използването на ИКТ от домакинствата и лицата за 2014 г. показват, че постепенно се увеличава делът на хората, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн – 16.6% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години са направили онлайн покупки през последните дванадесет месеца, което е с 4.5 процентни пункта повече спрямо предходната година.

 

2

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.