(500) мига от Джоузеф Гордън-Левит

Той е малкото пораснало момче на съвременното кино. И адски му отива.

Моята първа среща с Джоузеф Гордън-Левит беше преди години в сериала „На гости на третата планета“, където той прилича по-скоро на момиче. Сериалът се излъчва по нещо като Ефир 2, в пика на моята петъчна вечер в онези времена.

Макар комедийният сериал да е първата голяма роля за младия американец, не е и първа в неговата кариера. Той играе още от 7-годишен. Дядо му е режисьор, така че това е някак разбираемо.

Джоузеф играе в „На гости на третата планета“ само пет сезона, като сам решава да напусне сериала, тъй като иска да прави нещо друго с живота си. Впоследствие обаче се връща в шоуто за един последен епизод – финалът, за да изиграе отлитането от планетата Земя със своите колеги актьори и да каже „чао“ на сериала и публиката, както предполага. Но в него той пораства и от странно момче, приличащо на момиче, се превръща в готин младеж. Да, той е дете-звезда, изключително популярни сред актьорската гилдия през 80-те и 90-те години. За съжаление, малко от тях останаха това, което им вещаеше светлото бъдеще.

Между снимките в сериала младият актьор снима „10 неща, които мразя в теб“, „Хелоуин: 20 години по-късно“ и на финала независимата продукция „Manic“.

След това Джоузеф решава да направи пауза в кариерата си и се оттегля от актьорството като се записва да учи в Колумбийския университет и учи френски усилено, защото Франция и френската култура му харесват много. Дори заминава, за да живее там за кратко. И някъде там моята страст към малкото момче от „На гости на третата планета“ се изпарява и той изчезва безследно.

Между ученето, френския и другите неща, Джоузеф все пак приема работа в няколко малки и независими продукции. „Когато се махнеш от това място, от киното, след това е адски трудно да се върнеш“, казва той в едно интервю.

Но ето че идва 2009 година и Джоузеф, все едно от нищото, пораснал, възмъжал, различен от малкото момченце в комедийния сериал, се завръща с инди-филма „500 мига от любовта“. Продукцията му носи номинация за „Златен глобус“ и го връща в светлината на прожекторите.

Джоузеф отказва да участва във всякакви продукции и макар да снима нещо като „G.I. Joe“, е твърдо убеден, че киното и ролите трябва да бъдат подбирани внимателно. „Просто човек трябва да спре понякога и да си каже: Отказвам да правя скапани филми вече.“ И той спира. След „G.I. Joe“ отказва много роли и снима само независимия филм „Хешър“, където играе странен бунтар, който помага на малко момче.

Трябва да мине още известно време и да се случат няколко неща в живота на Левит (брат му умира през 2010-а, а той се мести в Ню Йорк), за да може той да се появи в по-комерсиална продукция. И той я избира внимателно. И тази продукция е „Генезис“ – едно от най-добрите неща, които Кристофър Нолан е снимал за последните години. Идеята на Нолан е да снима филма много по-рано, но той решава да изчака Леонардо ДиКаприо, който си представя в главната роля, защото пък ДиКаприо, както почти винаги, е адски зает. Може би ако не беше това стечение на обстоятелствата, нещата щяха да са различни за Джоузеф, тъй като в началото актьорът избран за неговия персонаж в „Генезис“ е Джеймс Франко. Франко обаче се отказва от продукцията впоследствие, заради забавянето и Левит получава ролята, която пък му пасва като ръкавица.

Благодарение на „Генезис“ Джоузеф Гордън-Левит се завръща в листата на А-актьорите, а благодарение на Нолан голямата публика имаше честта да се запознае и с още един великолепен актьор – прекрасния Том Харди.

След „Генезис“ историята е ясна. Макар ДиКаприо да играе главната роля, то Левит блести ярко в стегнатия си костюм от три части и бруталната впечатляваща сцена, която имитира липсата на гравитация, за която той тренира и снима абсолютно сам.

След ефекта на Кристофър Нолан, Левит снима още един филм с него – последния Батман, който режисьорът прави – „Черният рицар: Възраждане“. След това получава втората си номинация за „Златен глобус“ – за ролята на болен от рак в „50/50“, която може да ти скъса сърцето. Нататък Левит поема главни роли в по-слаби като кино, но изключително успешни като боксофис, в продукциите „Looper“, „Спешна пратка“, дори пуска режисьорския си дебют – ироничния „Дон Джон“. Някъде между всички тях основава и компанията си HitRECord, която има за цел да събира независими артисти от цял свят и да пуска и продуцира част от нещата, които те правят.

Миналата година HitRECord дори пусна първото си телевизионно шоу “HitRECord on TV”, която пък тази година спечели награда „Еми“ за най-добра интерактивна продукция. Междувременно Джоузеф се ожени, роди му се дете и снима роля, за която се научи да ходи на въже.

Актьорът е една от малкото деца-звезди, които успяха да устоят на времето и Холивуд и да не се превърнат в развалина. Смятам наградите и гигантският успех, макар и не на 100% желан, го очакват в бъдеще.

Снимки: Getty Images, PR