41% от избирателите на Тръмп искат да сринат града на Аладин

| от chronicle.bg по BuzzFeed |

Твърде много хора за „за“ бомбардировки в града на Аладин. Досещате се – това е Аграба – град на магически мистерии и вълшебства, който е под заплахата да бъде сплескан досущ като магическо летящо килимче.

Всеки, който някога е гледал филма на Уолт Дисни, е запознат с извиващите се парапети и великолепния дворец на султана, извисяващ се над града-държава Аграба.
Agrabah

Обкновено Аграба е управляван от любезен монарх и не е заплаха за никого, освен в нещастните 48 часа, в които на власт е злият Джафар.
jaffar

Но поддръжниците на Републиканската партия в САЩ не са толкова сигурни, че Аграба не е реална заплаха за САЩ и спотайвайки се очакват момента, когато могат да изразят позицията си. Това е най-малкото, което може да си направим като извод от новата анкета на Републиканския Национален Комитет (GOP), направена сред избирателите от статистическата агенция Public Policy Polling.
anigif_original-5941-1450456374-3

Фирмата доби известност с безумните въпроси, които често задава на улегнали избиратели с цел да ги провокира. В този дух е и проучването й на тема „За или против бомбардировки на Аграба“. 30% от запитаните смятат, че ще е „готино“ да бъдат организирани подобни въздушни нападения от летящи килимчета.

И за да не злорадстват много демократите, статистическата агенция задала същите въпроси и на техните избиратели. 19% от привържениците са „супер“ с подобни въздушни удари. Което си е смущаващо – притеснително голям брой хора биха дръзнали да започнат военна кампания, която да продължи 1001 нощи.

Дори децата знаят, че с цялата мощ на американските военни, да предизвикаш град Аграба е чиста глупост – магията винаги е с едни гърди напред пред оръжията.

От една страна Аграба не е напреднал технологично, но пък от друга е фантастично богат град-държава с пълна хазна. Тоест, лесно може да купи си купи подкрепа.

Но най-важното е, че в Аграба си имат духа от вълшебната лампа – Джин! САЩ са обречени.

Имайки предвид обаче леката ръка, с която републиканците са в готовност за война с магическия град, нищо чудно лидерът им Доналд Тръмп да ни предостави един свят пълен с болка, ако стане президент.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от chronicle.bg по BuzzFeed |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от chronicle.bg по BuzzFeed |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от chronicle.bg по BuzzFeed |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от chronicle.bg по BuzzFeed |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.