40 години по-късно, духът на Салазар продължава да витае в родния му град

| от |

559105-1202011-rev-salazar2

Санта Комба Дао, Брижит Ажман от Франс прес

Пожълтялата снимка на статуята на диктатора е тържествено разположена над тезгяха на ресторанта „Кова Фунда“ в Санта Комба Дао. Носталгията към режима му, Ещаду Нову (б. ред.: Новата държава или Втората република – корпоративния авторитарен режим в Португалия между 1933 и 1974 г. начело със Салазар до 1968 г.), е осезаема, култът към местното чедо, което управляваше Португалия с желязна ръка, остава непокътнат.

Облъкатените на тезгяха редовни клиенти не крият възхищението си към човека, когото смятат за „най-честния политик, когото е познавала Португалия“. Антонио де Оливейра Салазар, починал четири години преди Революцията на 25 април 1974 г., продължава да обсебва хората в родния му град.

„Беше велик човек, нищо общо с корумпираните типове, които ни управляват днес. По онова време живеехме по-добре, имаше работа за всички“, казва 47-годишният чиновник Жозе Мануел Гомеш, макар и самият той да не е преживял тези мрачни години.

„Трябват ни стотина Салазаровци за оправяне на страната. Той беше диктатор, но не беше Хитлер или Мусолини“, додава 59-годишният реставратор на старинни мебели Мануел Кампуш.

Около 30-те хиляди политически затворници и петдесетината убити дисиденти изглежда са заличени от паметта им. Запривържениците на Салазар, виновни са били „изстъпленията на ПИДЕ“, политическата полиция, които убягвали от контрола на лидера.

В дъното на залата се трупат бюст на Салазар, снимки на статуята му, която бива обезглавена след Революцията, както и книги и списания от времето на Ещаду Нову, донасяни с течение на времето от един или друг клиент. Миниатюрен музей във възхвала на диктатора.

С бяла готварска шапка на главата, 39-годишната Елена Соариш, дъщеря на собственика на ресторанта, се усмихва широко: „Хората се впечатляват най-вече от личността му. Това не им пречи да гласуват за социалистите или консерваторите.“

А точно крайнодясната партия ПНР, съвсем маргинална в Португалия с 0,2 до 0,3 процента от гласовете, едва ли ще направи пробив в малката община Санта Комба Дао с население 11 500 души в центъра на страната.

„Салазар е тема, която разделя населението, има поддръжници и противници. Той е част от историята ни“, коментира социалистът Леонел Гоувея, избран за кмет на селището през 2013 г.

Всеки пети португалец (19 процента) смята, че диктатурата е имала повече добри, отколкото лоши страни, спрямо 17 процента на това мнение преди десет години, сочи допитване на Лисабонския университет.

„С идването на кризата броят на носталгиците нарасна и в Санта Комба Дао, и другаде в Португалия“, съжалява 57-годишният Алберто Андраде. Този местен антифашист се е заклел повече да не стъпва в ресторанта „Кова Фунда“, където един от специалитетите е „треска по Салазарски“.

65-годишният праплеменник на Салазар е сред редовните клиенти – обядва там всяка неделя. Олисяло чело, квадратни очила с тънка рамка, Руи Салазар говори за него като за „хуманитарен патриот, който е сторил повече добро на страната от 40-те години демокрация“.

Скромната му къща, разположена на улицата, която все още името на прачичо му, е изпълнена със спомени, включително книга със заглавие „Ваканцията ми със Салазар“, публикувана през 1952 г. от любовницата му, френската журналистка Кристин Гарние.

В края на улицата, безусловни привърженици на човека, управлявал Португалия от 1932 до 1968 г. преди да предаде властта на Марсело Каетано, продължават да се събират веднъж месечно в тъмна зала, обсипана с картини и мебели на „работника на родината“.

Малко по-нататък къщата, където е израснал диктаторът, е в развалини. „Тук на 28 април 1889 г. е роден д-р Оливейра Салазар, изтъкнат господин, който управляваше без да краде“, пише на паметна плоча под порутения покрив с отнесени от бури керемиди.

Един от многото надгробни надписи на грижливо поддържания му с цветя гроб гласи: „Ще живееш вечно в сърцата на милиони португалци.“ Три дни след празника на Революцията стотици негови привърженици продължават да отбелязват годишнината му. БТА

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB