Няколко факта за Русия, най-голямата страна на света!

| от |

Русия, земя пълна с мистерии …

-През 2011 г., бирата за първи път е обявена като алкохолна напитка в Русия. А какво е бирата въпреки всичката тази водка?-Един на всеки 4 души умира преди да навърши 55 години, най-често следствие на алкохолно отравяне.

-Руснаците нямат дума за забавление, но те само се веселят и радват.

-Също така нямат дума за поверителност, а казват „отпускане на самия себе си.

-По време на изборите през 2012-та имаше руски региони с над 140% участие в  гласуването (ама това вече го знаем).

-Московските богаташи използват моторни превозни средстваБърза помощ“, ако бързат, за да избегнат задръстванията по пътищата.

-По времето на СССР, Бийтълс са строго забранени, но руските студенти по медицина са намерили начин как да записват песни с помощта на рентгенови лъчи.

-Думата Борш“ е забранена преди известно време, тъй като е с украинска етимология. Вместо това, поръчайте „супа от цвекло„.

-Преди началото на пътуването, пътниците седят мирно и тихо 30-ина секунди, след това се помолват и тръгват.

Русия, ако си подсвирквате докато сте вкъщи, парите ще Ви избягат през прозореца.

-Легендата казва, че руснаците са решили да изповядват християнството вместо исляма, защото в християнството е разрешен алкохола.

-Руснаците, заедно с останалите православни християни, празнуват Коледа след Нова година, а след това още една Нова година (това е добре известно на Сърбия и на Македония).

-Баксуз е да се връщаш у дома веднага след като си излязъл. Ако забравиш нещо в къщи, тогава караш друг да донесе забравеното.

-Как украсяват стените, традиционните домове имат килими ( нещо, което е познато и на нас нас).

-Руските емотикони нямат очи, те пишат ) или )))).

-Още нещо, което е известно и у нас, но не и на други континенти, е яденето на пача.

-Руснаците имат същия въпрос за „излекува“ и „затлъстее“.

-75% От Русия се намира на азиатската суша.

-Горите в Русия заемат 20% от общите горски площи в света.

-Руската Държавна библиотека е най-голямата в Европа и втора в света, след Конгресната библиотека в САЩ, намира се в Москва и е създадена през 1862 година.

Русия на 1159 жени се падат 1000 мъже.

-Общата дължина на стените на Кремъл е 2.235 метра.

-Московската Катедрала на Христос Спасителя е най-високата православна църква в света с височина от 105 метра.

-Бащата на съвременната телевизия е бил руския електронен инженер и изобретател Владимир Зворикин, който емигрира в САЩ през 1919 година.

Руските доставки на природен газ са еквивалентни на размера на 13,2 милиарда олимпийски басейна.

-Транссибирската железница, е най-дългата линия в света. Железопътната линия прекосява 7 часови зони, които покриват 9289 км.  Маршрутът на жп линията прекосява цял Сибир и стига до Тихия океан. Тази магистрала свързва 12 региона и 87 града.

Русия е мулти-национална държава, според последното преброяване на населението от 2002 г., в Русия са отделени 180 националности.

Русия има около 600 университета.

Русия е вторият най-голям износител на петрол в света.

-Западната Сибирска равнина е най-голямата равнина на Земята.

Руските газови, петролни и други тръбопроводи са с обща дължина от 259,913 км, което означава, че могат шест пъти да заобиколят Земята.

 
 

Мишел Пфайфър влиза в „Ант-Мен и Осата”

| от chronicle.bg по БТА |

Холивудската звезда Мишел Пфайфър е най-новото попълнение в актьорския състав на комиксовия филм „Ант-Мен и Осата“.

Съобщението е направено от компания „Марвел“ на изложението Комик-Кон в Сан Диего, САЩ.

Пфайфър ще се превъплъти в ролята на Джанет ван Дайн, за която беше спрягана друга холивудска звезда – Шарън Стоун. Джанет е майката на Хоуп ван Дайн/Осата (Еванджелин Лили) и изчезналата съпруга на Ханк Пим (Майкъл Дъглас).

Зрителите отново ще видят Лили и Дъглас в познатите им образи от оригиналния филм „Ант-Мен“.

В ролята на Човека-мравка ще се завърне актьорът Пол Ръд. Режисьорът на „Ант-Мен“ Пейтън Рийд ще застане зад камерата и за продължението. Актьорският състав включва също Майкъл Пеня и Лорънс Фишбърн.

Филмът „Ант-Мен и Осата“ трябва да излезе на екран на 6 юли 2018 г.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Тауирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Експериментална ваксина срещу ХИВ дава обещаващи резултати

| от chronicle.bg, БТА |

Изследване върху ваксина срещу вируса ХИВ, което все още е в ранен стадий, даде окуражаващи резултати. Те бяха представени на международна конференция за изследвания върху СПИН в Париж.

След като бе изпробван върху 393-ма доброволци от 5 страни – САЩ, Руанда, Уганда, РЮА и Тайланд, прототипът на ваксина предизвика имунен отговор – производство на антитела, у всички участници. „Тези обещаващи резултати, както и постигнатите от други учени успехи в същата област, ни окуражават да бъдем отново оптимисти, що се отнася до разработването на ваксина срещу ХИВ“, заяви Дан Барух от изследователския екип.

Експерти са на мнение, че ваксината остава най-добрият начин да се сложи край на епидемия, която зарази 76 милиона души и предизвика 35 милиона смъртни случая от появата си в началото на 80-те години на миналия век.

Според Програмата на ООН за ХИВ/СПИН, въпреки методите за превенция 1,8 милиона нови инфекции са регистрирани през 2016 г. „Досега единствено 4 проекта за ваксина са стигнали до тестване на клиничната им ефикасност“, припомни вирусологът Дан Барух от Харвардския университет.

Експерименталната ваксина първо разбужда имунната система с помощта на риновирус, преди да я стимулира с протеин, който се намира върху обвивката на ХИВ, отключвайки по-силна реакция от организма.

„В предишна фаза от изследването, извършена с маймуни, тази стратегия попречи на разпространението на инфекцията сред две трети от животните – поясни Барух. – Разбира се, все още не знаем дали ваксината ще защити хора, но получените резултати оправдават извършването на по-широкомащабни изследвания.“

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.