1999: последната добра година за киното

| от |

„Боен клуб“, „Да бъдеш Джон Малкович“, „Матрицата“ и “ Магнолия“. Те вещаеха революция в киното, която никога не се случи, пише Esquire


1999 е годината, в която започна масовото използване на новите технологии в киното в тази година се появиха филмите: Fight Club, The Matrix, American Beauty, Run Lola Run, Go, Boys Don’t Cry, The Sixth Sense, American Pie, Three Kings, Election, Being John Malkovich, Magnolia, The Blair Witch Project и Office Space. „Това, което е общо за всички тези филми е умението на нови, талантливи режисьори, да загърбят традиционната кинематография за сметка на модерни разкази и специални ефекти.“

brad pit

В интервю за „Entertainment Weekly“ през ноември 1999-та, режисьорът на Run Lola Run, Том Тиквер, заявява: „Ние виждаме филми, които са толкова перфектни, че вече не ни се налага да се свързваме с тях. Филми като “Малкович“ са покана да бъде направено нещо съвсем различно. Дори и “Матрицата“, защото те все още обслужват нашите традиционни страсти в киносалоните, но в същото време се подиграват с мозъка по много странен начин. Преди десет години, не вярвах, че хората ще са готови за това.“

 

movie-gross

За Esquire авторката Гарин Пирниа, прави сравнение на най-доходоносните филми през 1999-та и 2014-та. В 99-та няма нито един филм със супер-герои, а по-голямата част от филмите са с оригинален сценарий.

Тя говори за всеки от големите филми от 1999-та:

“Матрицата“, използва нови специални ефекти, които напълно променят жанра и начина, по който се снимат филмите.

„Шесто чувство“, вторият по приходи филм през 1999-та, е автентична концепция, която дава нов живот на края с обрат.

„Run Lola Run“ експериментира с формулата от видео игрите, в която момиче се опитва да спаси живота на приятеля си, но в рамките на трите действия във филма, нещо се променя, което променя и крайният изход.

„Blair Witch“ не е първият филм, който използва намерен видео запис за разказване на история, нито пък може да бъде определен, като много добър филм. Но по онова време успява да накара зрителя да трепери от страх, защото до тогава нямаше подобен филм. Зрителят не разбира дали е документален филм или е заснет по сценарий. Освен това „вещицата“ никога не се появява и това е един от първите моменти в съвременния ужас, когато не виждаме главния злодей.

„Мъжките“ филми Fight Club, American Beauty и Office Space, показаха американския мъж, който не спазва обществените правила и понякога буквално с юмруци се бори срещу консуматорството, предградията и комфорта на живота. “Боен клубе революционен филм, който може да се каже, че предсказа 11 септември и финансовата криза през 2008-ма. Тайлър Дърдън ни учи, че е по-добре да чувстваш нещо, отколкото нищо и че мъжете нямат бъдеще. Точно това го побърква.

Кевин Спейси  се чувства по същия начин, но в крайна сметка успокоява живота си, но смъртта оставя белег върху него. Тези три филма, заедно с “Магнолия“, показват, че красотата може да бъде възстановена, когато най-малко очакваш и че всички ние трябва да водим живот, който има някакъв смисъл.

tumblr_mh273fjfoq1rltdu8o1_500

„През 2014-та, телевизията доминира, а промяната започна през 1999, когато “Семейство Сопрано“ се появява за първи път. Вече съществува голяма разлика в бюджетите на независимото кино и блокбастърите, а филми от средна класа почти не съществуват, какво ще бъде киното през 2019-та? Бъдещето вече е минало. 1999 дойде и си замина“, пише Пирниа.

 

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.