19-те най-високо платени модели в света

| от chronicle.bg |


Понякога да бъдеш наистина красива означава огромно богатство.

Супермоделът-икона Линда Еванджелиста веднъж бе казала „Не ставам от леглото за по-малко от 10 000 долара на ден“ и изглежда, че оттогава нищо не се е променило в света на модата.

Модели се превръщат в бизнес гиганти само от получени огромни заплати и то от една кампания заради личния им брандинг.

Кендъл Дженър, доведената сестра на риалити звездата Ким Кардашиян, се превърна в един от най-високо платените модели само за една година, благодарение на милионите си последователи в социалните мрежи. Брандовете знаят, че ако тя пусне снимка в Instagram или Twitter, то лейбълът ще получи повече известност в сравнение с традиционните реклами.

В същото време дефилирането с бельо на Victoria’s Secret дава на моделите сериозен тласък на кариерата им и им позволява да получават някои от най-високите хонорари в света на модата.

В нашата галерия може да видите класацията на 19-те най-печеливши модели в бранша, според най-новите данни на Forbes, обхващащи периода от юни 2014 г. до юни 2015 г.

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.

 
 

Тайният двойник на Ема Уотсън

| от chronicle.bg |

 Изглежда, че всеки на Земята има своя двойник. Някъде там. Някои имат късмета да се срещнат с двойниците си, докато други остават в неведение за „изгубените си близнаци”.

Разбира се, най-често обръщаме внимание на хора, които приличат поразително на звездите. В този случай говорим за Ема Уотсън, или по-скоро за нейната двойничка.

Запознайте се с Кари Люис – майката от Индиана, която прилича поразително на любимата ни Хърмаяни.

Съдейки по профила й в Instagram, който наброява повече от 14 000 последователи, Кари е луда по cosplay и обожава да използва, в най-позитивния смисъл на думата, приликата си с Уотсън.

Кари пуска редица снимки, в които се преобразява не само в магьосница от Ходуортс, но и в една от последните роли на Ема Уотсън – тази от „Красавицата и звярът”.

„Не знаех коя е Ема Уотсън, когато няколко момичета за първи път ми казаха, че приличам на Хърмаяни Грейнджър. Не знаех и коя е Хърмаяни, тъй като това се случи горе-долу, когато излезе първият филм за Хари Потър. Така започнах да чета книгите и някак си нямаше как да не ми харесат. Супер е, че приличам на Хърмаяни, защото винаги съм се отъждествявала с героинята, докато четях книгите”, споделя Кари.

Вижте повече в галерията и се опитайте да разпознаете коя е Кари и коя Ема.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.