10 деца от екрана, които трудно ще разпознаете днес

| от chronicle.bg |

Всички помним някои от емблематичните детски физиономии от култови филмови продукции. За повечето от нас като зрители тези деца винаги ще си останат деца. Сякаш участието в стар филм запечатва един образ, който не може да бъде променян. 

Времето обаче минава, децата растат и се превръщат във възрастни и колкото и да ни е мъчно някои от най-иконичните детски образи в киното вече не изглежда така, както ги помним. И те понякога трудно се справят с тази промяна – Линдзи Лоън и Маколи Кълкин са само част от порасналите деца, преминали през алкохол и наркотици, опитвайки се да се справят с твърде ранния товар на славата.

Предлагаме ви да видите десет деца-звезди, които вече отдавна не приличат на затрогващите хлапета, които сме гледали в любимите си филми. При някои от тях промяната наистина е невероятна.

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.