Вие пратихте ли в космоса вашите гумени играчки? Не?! Побързайте!

| от |

Кой не иска да погледне от високо на планетата? То, няма и много варианти, освен когато пътуваме със самолет и естествено сме седнали до прозореца. Добре е да не е нощ и т.н.

jivotno

Иначе в стратосферата за развлечение може да пратим видеокамера закрепена върху някакъв аеростат собствено производство или на метеорологическа сонда. Да, ама е скучно и безинтересно, ако просто сме закачили някаква оптика и предавател. Затова хората (като правило – възрастните са повече от децата!) често прибягват до подсигуряване на допълнителна компания за техниката при изпращане то. Например някакво плюшено, гумено или пластмасово другарче. На играчките не им е страшно, не изпитват студ или жега, глад и жажда. Освен това изглеждат доста забавно, което придаво на такива полети някаква собствен род абсурдна красота.

Ето например, плетеното кученце Спейс Папи, което е излетяло на височина около 21 километра през август миналата година. Палето е било облечено във футболна фанелка и е изстреляно към небето по желание на Шон Ван Дер Бюргт, жител на град Йоханесбург. Мъжът е оборудвал кучето с камера, безпилотен аеростат и после е натиснал копчето „Старт“.

Папи естествено не е единствения представител на пластмасовия и плюшен свят на играчките, изпробван в ролята на „космонавт“: полет в стратосферата на височина от 39 километра е извършил и плюшевия мечок Бебич. Даже с тази височина е счупил рекорда на въздухоплавателя, австриеца Феликс Баумгартнер, който скочи от стратосферата от 38,6 километра.

Capture

Мечока Ббебич изглежда все пак не е единствения рекордьор: има още и едно чудовище, качило се на цели 45 километра! И това е розовия сладък безформен грозник от „The Ories: Super Space Monsters!“.

Има полет и от цели екипажи, например в една слънчева юлска утрин през 2013 г., френско семейство е изпратило на космическа мисия зеленото прасенце от „Angry Birds“ и котето Kitty, които са се возили на височина от цели 20 километра. Милата комбинация се е вдигнала в небето оборудвана с камера, iPhone и френския национален флаг. След успешното изпълнение на задачата, семейството, явяващо се и като безкомпромисно ръководство на мисията, е прибрало космонавтите след приземяването им – някъде из близките лозя.

А ако се заровим още по-надълбоко в космическия архив, ще намерим и пионера на покоряването на космоса от света на играчките – гумената кокошка, пропътувала до горните слоеве на атмосферата през април 2012 година. „Камила“ (така се казва кокошката. И изобщо – КОЙ каза, че кокошките не могли да летят!?) вече е талисман на Обсерваторията за Слънчева Динамика на NASA. Нейната задача е била да достави слънчогледови семена в стратосферата, а след това да се върне с тях. Камила е фръкнала облечена с плетено пуловерче с американския флаг е изпълнила своята самотна мисия успешно. Тя се е приземила и доставила облъчените семки на любопитните земляни, желаещи да изучат някои допълнителни нюанси свързани със слънчевата радиация.

Друг пионер покорител на стратосферата е от Германия, който е изхвърчал в края на 2011 година. Това е совалка, сглобена от конструктора „Лего“. Полета е организиран от Раул Ойдоя от Румъния и е бил посветен на пенсионирането на знаменитата совалка „Дискавъри“, приземила се окончателно малко преди това в 2011 година.

Вижте няколко пътешественици в стратосферата.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.