Унилсън позна! Трудна и измъчена победа за Бразилия…

| от |

Дами и господа, гадателката на Берлускони и Унилсън отново познаха!

Screenshot_14

„Труден и равностоен двубой, който ще изглежда различно от тези досега. Бразилия ще изиграе по-различен двубой, въпреки трудностите. Неймар е голямата липсваща фигура, но неговото място ще заеме Вилиан. Малко бразилците ще изненадат положително защото всичко очакват от тях да са по-слаби от сега, което няма да се получи,“ заяви Теодора Стефанова пред Sporta.bg.

В доста ситуации Германия ще задържа и ще владее повече топката. Бразилците ще раздвижат мача около 15-20-та минута. Виждам, че Сколари ще заложи през втората част на Рамиреш и Ернанеш. Една много добра Бразилия през първото полувреме.

Бразилците ще бъдат по-нервни, докато Германия по-уверени. Немците ще имат някои много добри положения, както и известни претенции в началото на мача. Германия ще протестира за пряк свободен удар или гол от засада. Второто полувреме може би ще има някаква дузпа в полза на Германия.

Всички очакват голяма динамика в този мач, но това няма да се получи. Германия ще надиграе в някои ситуации своя съперник. Бразилия обаче веднага ще се върне и ще се стигне до продължения и дузпи, като една грешка на германците ще им създаде проблеми.В герои може да се превърнат Подолски или Клозе, който ще се появи в игра след това. Лам, Йозил и Мюлер ще водят своя отбор напред в мача.

Виждам два епизода през втората част, които ще бъдат в полза на Бразилия и след това ще бъдат обсъждани в целия свят. Това ще доведе до напрежение при някои от германците през второто полувреме.“

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

Червеният цвят на кенчетата „Кока-Кола“ няма нищо общо с Коледа

| от |

Ако в безсънна нощ, вместо да броите овце, умувате защо кенчетата „Кока-Кола“ са червени, в. „Дейли стар“ дава отговор на този въпрос.

Отличителният червен цвят не е резултат от случаен избор, нито пък има нещо общо с коледните празници, по време на които ни „заливат“ реклами на продукта.

Червеният цвят на кенчетата „Кока-Кола“ има общо със съвсем различно нещо – данъците.

Когато популярната безалкохолна напитка се „появява на сцената“ през 90-те години на 19-и век, тя се сервира на клиентите на магазини в САЩ от големи бурета. По това време газираните напитки не се облагат с данъци, за разлика от алкохола, който се съхранява в подобни съдове. За да не ги бъркат данъчните власти, от „Кока-Кола“ решават да боядисат буретата с напитката си червени.

Цветът се запазва и става емблематичен за бранда – факт, потвърден от компанията.

 
 

Учени препоръчват да спим с чорапи през студените сезони

| от |

Двойките често спорят за сексапила на чорапите в леглото, но специалисти препоръчват да не ги пропускаме в студените сезони, защото така ще заспиваме много по-бързо, съобщи в. „Дейли мирър“.

Когато студените крака се затоплят, кръвоносните съдове се разширяват и топлината тръгва по тялото. Така мозъкът получава сигнал, че е време за сън и човек заспива 15 минути по-рано, твърдят учени от университетската психиатрична клиника в Базел.

Чорапите помагат и при горещи вълни, напукани пети, и дори засилват оргазмите.

Китайската медицина също препоръчва да се носят чорапи в леглото, защото те подобряват кръвообращението.

„Студените крака източват жизнената енергия „ци“ от тялото и могат да попречат на потока на виталната енергия и на захранването на тялото с кръв. Затова искаме „ци“ и кръвта да циркулират – каза д-р Елизабет Търнър, която е специалист по китайска медицина. – Студът пречи на потока от енергия, а топлината го насърчава. Ако си помислиш за топла вана, се отпускаш. Мисълта за студена вода веднага напряга. Студът създава стагнация, която може да предизвика дори болка.“