Окончателният изпит

| от |

Двама студенти по химия, успяват без проблем да си вземат всички изпити, но им остава да минат само един последен, за да получат отлична оценка. И двамата са толкова уверени в знанията си, че два дни преди изпита отишли на уикенд парти на езерото.
На купона си прекарали страхотно, страдали от махмурлук и всичко останало, което следва след купон. Единственият проблем е, че се успиват и не стигат на време до университета за изпита. Намерили професора и са се опитали да обяснят, защото пропуснали изпита.

Казали му, че през уикенда са били на купон и са планирали да се върнат на време, за да учат, но се спукала гумата на колата на връщане, а нямали резервна и заради това закъснели.

Професорът  им казал, че все още може да се явят на изпита, но това ще стане на следващия ден. С облекчение, двамата студенти се връщат в стаята и цяла нощ учели за изпита. Сутринта, професорът поставил двамата студенти в отделни стаи и им дал тестовете.

Първата задача носела 5 точки и била нещо просто. Веднага я решили и обърнали от другата страна.

Втората задача носела 95 точки,  а въпросът бил само един:

– Коя гума?

 

 
 

Учени препоръчват да спим с чорапи през студените сезони

| от |

Двойките често спорят за сексапила на чорапите в леглото, но специалисти препоръчват да не ги пропускаме в студените сезони, защото така ще заспиваме много по-бързо, съобщи в. „Дейли мирър“.

Когато студените крака се затоплят, кръвоносните съдове се разширяват и топлината тръгва по тялото. Така мозъкът получава сигнал, че е време за сън и човек заспива 15 минути по-рано, твърдят учени от университетската психиатрична клиника в Базел.

Чорапите помагат и при горещи вълни, напукани пети, и дори засилват оргазмите.

Китайската медицина също препоръчва да се носят чорапи в леглото, защото те подобряват кръвообращението.

„Студените крака източват жизнената енергия „ци“ от тялото и могат да попречат на потока на виталната енергия и на захранването на тялото с кръв. Затова искаме „ци“ и кръвта да циркулират – каза д-р Елизабет Търнър, която е специалист по китайска медицина. – Студът пречи на потока от енергия, а топлината го насърчава. Ако си помислиш за топла вана, се отпускаш. Мисълта за студена вода веднага напряга. Студът създава стагнация, която може да предизвика дори болка.“

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.