Животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години

| от |

Автор: Дейвид Стоукс за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След споменът от фотоалбума на Кристин Дей за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Дейвид Стоукс за животът в комплекса Бояна в началото на 90-те години.

david-stokes-2-1-500x375

Къща № 5 в комплекса Бояна през 2007 г. Британски съвет ползва къщата в периода 1991-1994 г.

 

Дейвид Стоукс е директор на Британски съвет България между 1991-1997 г. Той е първият британски дипломат, който учи български език, докато живее в местно семейство. Българското министерство на външните работи отравя към него молба „да ръководи Британски съвет като в Западна Европа”. Днес Дейвид и съпругата му Пепи делят времето си между Русе, Чичестър и къщата им в Стара планина.

„Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.” – Дейвид Стоукс 

 

david-stokes-1

 

Комплексът в Бояна се състоеше от няколко вили, в които до края на 1989 г. живееха високопоставени правителствени и партийни лидери. Къщите разполагаха със собствени системи за сигурност, както и с екстри, като почивен център с закрит плувен басейн и ресторант, от който можеше да си поръчаш храна за вкъщи. Главният вход и бариерата бяха откъм улица „Секвоя”, а оградата около комплекса имаше видеокамери за наблюдение.

Сред по-малко известните факти след оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. е, че предишните обитатели на комплекса бяха принудени да напуснат и, под ръководството на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), комплексът бе предоставен на дипломати. Единствено Живков продължи да живее в комплекса под домашен арест в дискретна вила близо до входа.

На британско посолство и Британски съвет бяха отпуснати четири къщи и в продължение на седем години аз живях в три от тях.

През август 1990 г. за първи път се отправих към комплекса, но наличието на лодка върху покрива на колата ми доста притесни охраната на бариерата. Все пак след десетминутни преговори ме насочиха към Къща 2. На влизане забелязах, че пред пътеката има дълбока канавка. Трима работника, хванали мотики, стояха наблизо и наблюдаваха как ще се развие ситуацията. Опитите ми да ги накарам да запълнят канавката още същия ден не дадоха резултат и затова трябваше да приложа принципа „направи си сам” хванах лопатата и след няколко часа вече можех да откарам колата и ремаркето до гаража. Трябва обаче да добавя, че въпреки неприятното начало, след като опознах работниците, те се оказаха много услужливи. Един от тях се грижеше за градината.

Бях предупреден, че за около месец телефонните връзки ще бъдат ограничени. Можеше да звъниш през централа, която се намираше в Министерството на вътрешните работи, но нямаше номер за приемане на външни обаждания. Причината беше, че телефонната централа на комплекса, разположена в сграда на съседния Панорамен път, трябваше тепърва да бъде пренастроена за новата мисия. Този проблем се разреши преди Коледа, но от време на време сигналът се губеше. И макар че не трябваше да се влиза в сградата на Панорамен път, когато нямаше сигнал, ми се налагаше да го правя и да убеждавам оператора да провери кабелите, за да възстанови връзката.

Посетителите на комплекса в Бояна неизменно се интересуваха от привилегиите, с които са се ползвали предишните обитатели. Най-голям интерес предизвикваше домашното кино, в което се бяха прожектирали филми, непоказвани пред широката публика в киносалоните. Всяка къща бе снабдена с кабинка и стойка за 16-милиметров прожекционен апарат. Имаше и прозорче за светлинен сноп, а когато домашното кино не се ползваше, прозорчето стоеше затворено. Някои от политиците бяха оставили спомени от времето на власт, като особено популярни бяха хвалебствените поздравления за рождените им дни. Един от любимите ми предмети бе красив модел двигател, изпратен от железопътни работници до бивш министър по повод петдесетгодишнината му.

Преди промените страхът от ядрено нападение бе голям и във всеки дом бе изградено скривалище, обикновено в мазето до централното парно. В скривалището имаше на склад бели гащеризони, шапки, материали за затъмняване на прозорците, а цялата площ бе защитена от солидни стени и тежка метална врата. Много се съмнявам, че тези способи щяха да бъдат ефикасни при необходимост, но със сигурност всяваха чувство на страх от отсрещната страна. За най-малкия ми син най-хубавата част от оборудването бе противогазът и той отказваше да си ляга вечер без да има един на нощното му шкафче.

В момента, в който започна процесът на реституцията, животът в комплекса се усложни: някогашните собственици на имотите или потомците им се появяваха отвсякъде в опит да върнат това, което им се полага. Ако се съди по броя на хората, които твърдяха, че са били родени в къщите в Бояна (петима претенденти само за Къща 2!), човек можеше да се помисли, че навремето районът е гъмжал от родилни домове, а не от луксозни вили. БОДК защитаваше много добре договорите за дипломатическите жилища, но дори и така се наложи да се откажем от някои вили заради силен юридически (и не чак толкова законен) натиск.

Днес комплексът се е променил толкова много, че много от къщите и дворовете им са трудни за разпознаване. В началото на 90-те години бе много по-спокойно и от Бояна до британското посолство или Британски съвет се стигаше за не повече от двадесет минути. Последния път, когато минах по този път през 2007 г., ми отне час половина.

Предпочитам да си спомням комплекса такъв, какъвто беше някога – без джиповете и съмнителните подобрения на някои сгради. И все пак промените там (или липсата им) символизират прехода, който се случваше навсякъде в страната.

 
 

Mercedes ще произвежда батерии в още един завод

| от chronicle.bg |

По-рано през годината Mercedes обяви, че важният завод в Унтертюркхайм ще бъде преобразуван, за да премине към производствона електромотори. Сега компанията започва да прави и батерии там.

Заводът в Унтертюркхайм е един от най- старите и големи заводи на компанията за автомобили с конвенционални двигатели и преориентирането му към електрически модели е знаково. Компанията постигна споразумение с местните работнически обединения да разкрие нови 250 работни места, свързани с е-мобилността. Малко по- рано Daimler обяви, че ще построи в Германия собствен гигазавод за батерии. Отделно бе оповестено
за инвестиция от 740 млн. долара в завод за батерии в Китай.

Новите производствени мощности са обявени в момент, в който марката Smart преминава изцяло към производството на електромодели, а до края на десетилетието ще се появят първите продукти на новата марка Mercedes EQ , също изцяло за електрически модели. До 2025 г. Mercedes-Benz очаква изцяло електрическите автомобили да съставляват между 15 и 25% от продажбите му, което е по-агресивна стратегия, в сравнение с тази на много конкурентни производители.

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.

 
 

Тайният двойник на Ема Уотсън

| от chronicle.bg |

 Изглежда, че всеки на Земята има своя двойник. Някъде там. Някои имат късмета да се срещнат с двойниците си, докато други остават в неведение за „изгубените си близнаци”.

Разбира се, най-често обръщаме внимание на хора, които приличат поразително на звездите. В този случай говорим за Ема Уотсън, или по-скоро за нейната двойничка.

Запознайте се с Кари Люис – майката от Индиана, която прилича поразително на любимата ни Хърмаяни.

Съдейки по профила й в Instagram, който наброява повече от 14 000 последователи, Кари е луда по cosplay и обожава да използва, в най-позитивния смисъл на думата, приликата си с Уотсън.

Кари пуска редица снимки, в които се преобразява не само в магьосница от Ходуортс, но и в една от последните роли на Ема Уотсън – тази от „Красавицата и звярът”.

„Не знаех коя е Ема Уотсън, когато няколко момичета за първи път ми казаха, че приличам на Хърмаяни Грейнджър. Не знаех и коя е Хърмаяни, тъй като това се случи горе-долу, когато излезе първият филм за Хари Потър. Така започнах да чета книгите и някак си нямаше как да не ми харесат. Супер е, че приличам на Хърмаяни, защото винаги съм се отъждествявала с героинята, докато четях книгите”, споделя Кари.

Вижте повече в галерията и се опитайте да разпознаете коя е Кари и коя Ема.