Здравословно опаковано

| от |

Магдалина Генова, hungryshark.eu за сп. Меню

Свикнали сме да свързваме готовите, пакетирани храни с не особено полезни, не твърде вкусни и често самотни ястия, които при това не са съвсем в тон с кулинарния бум от последните години. И въпреки това според изследователи на пазара и потребителските нагласи полуфабрикатите в удобни опаковки са сред най-горещите тенденции за 2013 г.

Zdravoslovno_624x400

Този факт, разбира се, съвсем не е случаен, а причините са много и комплексни – все по-забързаният живот, рецесията, технологичните иновации и най-вече стремежът към по-здравословен и качествен живот. Привидно концепцията на така любимата за предишни поколения телевизионна вечеря е същата – разнообразни по размер и форма опаковки, които могат да се хапнат само след минути и дори секунди, често дори без прибори, на път, пред любимото предаване или на бюрото. В действителност нещата се променят със сериозни, забележими темпове – магазините предлагат всякакви удобни, еднократни разфасовки с пресни плодове и зеленчуци, ястия с минимална обработка, в които се съдържа задължителният дневен прием витамини и минерали, с малко сол и без консерванти. Десертите и закуските са пълнозърнести, органични и подсладени с агаве и суперплодове, вместо огромните количества захар, които се намират в обичайните корнфлейкс и мюсли.

Ако в класическата телевизионна turkey dinner има парче пуешко филе, полято със свръхсолен сос грейви с неизвестни съставки, поне четвърт килограм картофено пюре, приготвено от прах и маргарин, няколко лъжици консервирана царевица и нещо с неясен произход и съмнителна консистенция, което може да е както десерт, така и боровинков сос, то в новата вечеря има пиле Алфредо с прясно песто, гарнирано с фарфале и свежи зеленчуци с пълнозърнеста бисквитка за десерт.

Zdravoslovno2_624x300

През 2008 и 2009 г., когато рецесията дълбаеше дъното в Северна Америка, много производители на храна видяха с ужас как продажбите им се сриват, но това не притеснии компаниите и търговците, чиято основна дейност са удобните и пакетирани храни. За тях случващото се в икономиката беше шанс да достигнат до повече хора и те мъдро се възползваха от него – вместо да разчитат единствено на притока клиенти, които вече нямат възможност редовно да се хранят навън, производителите продължиха да влагат в иновации и качество, както и да предлагат все по-разнообразни, свежи и полезни храни, при това на много добри цени.

Освен обичайните готови вечери – пици, пайове и лазаня, при това дълбоко замразени, купувачите сега могат да си избират от неизброимо количество възможности, което им позволява да се хранят ежедневно балансирано и съобразно всеки един режим на хранене – вегански, вегетариански, кашерен или пък за специфични заболявания като диабет, алергии или хипертония. Закуската може да включва смути със спирулина, плодова салата или мюсли с пресни къпини, обядът – салата с малко риба, а вечерята – огромно разнообразие от сготвени храни с много зеленчуци, салати и телешко и птиче месо, от животни, гледани навън без хормони и антибиотици. За всеки момент от деня забързаният човек може да си купи фрешове, миксове от сурови ядки и плодове или кисело мляко.

Тази картина, разбира се представя една идеална ситуация, а и цялото това изобилие от храни, които вече не ни правят тежки, болни и неенергични, не означава, че не трябва да си приготвяме храна вкъщи редовно, но пък решава голяма част от проблемите с обяда и закуската на хората, които работят в големите офисни центрове или на места, отдалечени от ресторантчета и закусвални, които предлагат нещо различно от бургери, пържени картофи и пица.

С разнообразието от продукти се увеличи и изборът от места, където може да се намерят вкусните и полезни готови храни. Вече не е необходимо да отидеш до големия хипермаркет, в чиито фризери се крият пици капричоса за седмици напред – сега салати, закуски и дори супи има в кафетериите, дрогериите, деликатесните магазинчета, местата за местни и органични храни и дори от камиончета и колички за улична храна.
На всичкото отгоре бързото развитие на този сектор се преплита с други водещи тенденции в храненето и икономиката – глобализация и производство и търсене на местна продукция. Пакетираните миксове и салати включват все повече екзотични плодове и зеленчуци, а готовите ястия отразяват огромното етническо разнообразие в САЩ и Европа – корейски, японски, китайски, тайландски, близокизточни, руски и полски са само част от рецептите, които се намират на пазара. От пирожки със зеле и шчи до рамен и кебап варира изборът на вече свикналия с етнически разнообразни ресторанти и бърза храна потребител.

В същото време все повече местни производители предлагат пресни сезонни продукти от фермите си – нарязани, сготвени и опаковани. Всички тези тенденции, които имат като краен резултат по-удобно, по-здравословно и по-разнообразно хранене, са може би едно от малкото положителни неща, които произлязоха от голямата рецесия. За щастие бавно, но сигурно удобните полезни храни навлизат и в България, засега плахо с някоя и друга салата или фреш по щандовете в супермаркетите и кафе-веригите, но да се надяваме, че секторът бързо ще се развие, за да има по-сериозна алтернатива на обедните пици.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Game of Thrones: сезон 7, епизод 2: най-добрите моменти от снощи

| от chronicle.bg |

Браво, бе, браво, бе! Мистерия е как „Game of Thrones“ продължава да поддържа толкова високо ниво, сезон след сезон, и епизод след епизод. И все пак е факт. Снощният епизод изобилстваше от всичко, което обичаме в сериала: секс, смърт, любов, насилие, интриги.

И…най-после видяхме гърдите на Мисандей. Надяваме се да не е имала дубльорка.

Сега, ВНИМАНИЕ!СПОЙЛЕРИ! и да видим в галерията кои са най-важните моменти, които се случиха снощи!

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Вилньов е искал Дейвид Боуи за „Блейд Рънър”

| от chronicle.bg по БТА |

Канадският режисьор Дени Вилньов разкри, че първият му избор за една от ролите в дългоочакваното продължение на филма „Блейд Рънър“ е бил Дейвид Боуи.

След смъртта на музикалната легенда през януари 2016 г. режисьорът на „Блейд Рънър 2049″ е трябвало да потърси друга, не по-малко харизматична рок звезда за ролята на Ниендър Уолас. Изборът на Дени Вилньов се е спрял на фронтмена на групата „Търти секъндс ту Марс“ и актьор и носител на „Оскар“ Джаред Лето.

„Първата ни мисъл за ролята на Ниендър Уолас беше Дейвид Боуи, повлиял „Блейд Рънър“ по редица начини. Когато научихме тъжната вест за кончината му, се наложи да се поогледаме наоколо, за да потърсим друг изпълнител с подобни качества. Спряхме се на Джаред Лето“, сподели Вилньов в интервю за сп. „Емпайър“.

Канадският режисьор допълни, че първият и единствен избор за ролята на офицер Кей е бил сънародникът му Райън Гослинг.

Действието във филма „Блейд Рънър 2049″ се развива няколко десетилетия след събитията в края на оригиналната научнофантастична продукция от 1982 г., режисирана от Ридли Скот.

Холивудският ветеран Харисън Форд се завръща в ролята на Рик Декард. В приключението заедно с него освен Гослинг и Лето се впускат актрисата Робин Райт и кечистът Дейв Батиста, който се изявява на актьорското поприще.