Защо обичам теснолинейката

| от |

Теснолинейката Септември – Добринище е тясно свързана с хората, които живеят в обхвата на трасето. Влакчето минава през 27 населени места, като едва ли сте чували за повечето от тях. Най-известните са Велинград, Септември, Белица, Банско и Добринище… останалото са високопланински села, за които това превозно средство е единственият обществен транспорт. По маршрута на влака се намира и най високата гара на Балканите – Аврамово.

 

1

 

Изживяванията ми на път с това съвършенство на транспортната мисъл са били наистина впечатляващи, но за това – след малко. Тътренето по направлението Добринище – Банско- Разлог още тогава беше цяла вечност за буйният ми детски характер. Представете си неподправения възторг на първокласник, който се качва на нещо, което е дълго сто метра и е най-голямото превозно средство, което някога е виждал (до тогава се бях возил само на Skoda 120 L на вуйчо ми). Останал е в съзнанието ми като огромен железен кон, който мести с нечовешка сила 7 вагона по цялото направление. Исках да се кача на теснолинейката и срещу 10 стотинки да отида до София и да се върна…и пак да отида, и пак да се върна, и пак, и пак.

Почувствах се доста глупаво, когато родителите ми обясниха, че до Септември се пътува 5 часа, а там трябва да се кача на по-голям влак за да отида до София, и така пътят се превръща в 18- часово изживяване – отказах се. Даже си мислех, че е доста тъпо да имаш една такава линия, която не те откарва до София, не те вози даже до Гоце Делчев. На кой му е нужно превозно средство, което да не те вози до столицата….? Та даже и до Гоце Делчев. Това беше единственото място, където имах значими за мен хора, двамата ми братовчеди живееха там.

След това гарата ми стана любимо място и с по-големия ми брат ходехме да слагаме стотинки и пирони на релсите, за да може като мине локомотивът и цялата композиция през тях, да ги направи мазни и тънки, голяма радост беше.

А като станахме 6-7 клас и момчетата от нашия и съседния клас си имахме футболен отбор. Съвсем по детски наивни ходехме да тренираме без възрастен и треньор, всички се обличахме с бели тениски и с блажна боя си бяхме написали номерата на фланелките, пълен бъзик. Събирахме пари за топки и си организирахме срещи с местните махали. След като играехме със всички от селото (тогава Добринище беше село), се оказваше, че някой има роднина в не много близкото село Баня и организира приятелска среща, а до там се стигаше с теснолинейката.

Та събрахме си пари за билети – първият, който някога съм купувал за влака, и се качихме в 10:20 в събота за да изиграем приятелската среща с децата от Баня. Там нещата бяха доста по-професионални, община Разлог явно имаше повече пари, и децата бяха с треньор и тениски, топки и съблекални. Леко им завидяхме, но на първото полувреме водехме с 2:0, а аз като вратар спасих няколко гола. Второто полувреме обаче стана пълно мазало, защото местнит смениха целия отбор и едни брадати батковци ни вкараха 6-7 гола. На път към гарата се сбихме с местните, качихме се на влака и, естествено, не си купихме билети … силата и увереността на хлапетата от тълпата.

А когато след 9 клас започнах да уча в Банско, теснолинейката беше основното превозно редство, с което ходех на училище в 6:40 и с което се връщах в 14:20. От нас до гарата е около 2-3 километра, гарата се намира след едно ветровито място и зимата направо замръзвахме,докато стигнем до там. Теснолинейката за нас беше алтернативата на автобуса и много лесно се оправдавахме с нея, когато закъснявахме за училище. Редовно когато пътувахме без билети и се гонехме с кондукторите по вагоните. По-големите взимаха по едно дърво и залостваха вратите, за да не могат да влязат и да ни накарат да плащаме.

Почти никога никой от пътниците не беше глобяван, за това че е без билет, най-лошото, което можеше да се случи, е да те накарат да си платиш билета. В една зима, когато некупуването на билет беше станало епидемия, кондукторите идваха придружени от полиция, а след гоненицата следваше спиране на влака с аварийната спирачка, което се беше превърнало в спорт. Да, тук мога да обобщя, че учениците от Добринище, Банско и Разлог са фалирали теснолинейката Добринище – Септември.

Случка с Японци

Спомням си пътуване с влака. Било е лятото. Засякох се с японска двойка на средна възраст, заговорихме се на английски и те бяха супер впечатлени от „атракционното“ влакче. Попитаха ме защо местните власти не го изрисуват, за да стане по-атрактивно. Бяха изненадани, че това всъщност е конвенционален влак, който се използва за придвижване, а не за забавление. Кой се придвижва в Япония с максимална скорост от 60 км в час когато има свръх бързи влакове?! Така е, не можеш да ги разбереш японците.

Трасето от Банско до Добринище е изградено на обществени начала с доброволния труд на жителите на Добринище. По проект линията е трябвало да свързва Саранбей с Неврокоп и Драма, както и да има две отклонения — за Батак и до държавната гара Чехльово, които така и не се осъществяват, което за пореден път доказва, че проектите в България често се правят, за да не бъдат изпълнени никога.

@htopuzov

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.