Защо кимаме обратно на всички останали?
ПИТАНКА е мястото за всички онези въпроси, които винаги сте искали да зададете, но не е имало на кого. Тук ще намерите и техните отговори, които за вас ще намери Драго Симеонов.
Отговорите може да не са специализирани, да не са сериозни или дори да не са свързани с въпроса, но със сигурност ще получите отговор.
Така че, ако имате въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Има една много правдоподобна поведенческа теория, базирана на историческа миграция, която дава до известна степен обяснение. Но, да караме подред.
Първо, още Дарвин, този прочут изследовател на човешката природа, се е вълнувал от движенията с глава. През 1872 година той пише книгата „Изразяване на емоции при човека и животните“. За целта на изследването той моли мисионери по цялото земно кълбо да му пращат информация как местните изразяват съгласие и несъгласие. И се оказва, че навсякъде има общ модел – кимане е „да“, клатене на глава – „не“. Нещо повече, днес вече е установено, че този начин на изразяване на „да“ и „не“ ни е вроден. Когато бебетата искат мляко, те кимат, а когато не искат – клатят главата си настрани. Така обяснението на жеста може да се открие дори в гените, макар че не е било търсено там едно време. От културна гледна точка се е смятало, че да кимаш и да казваш „да“ е свързано с поклона. Тоест приемаш нечии авторитет. Културно придобит жест. Но ние толкова ли сме некултурни, че сме придобили обратния? Пък и на всичкото отгоре сме се отказали от бебешките си рефлекси.
Особената новина е, че не сме само ние. Албанците и гърците също имат този навик, а пътеводителите за Турция и до ден днешен предупреждават туристите да обръщат внимание на смененото значение на кимане и клатене на глава. Значи, ето ви няколко балкански нации, които клатят глава на обратно, но всички държим да сме уникални, което е характерен балкански феномен. Нали така?
Но има и още една древна културна общност, която казва „да“, клатейки глава настрани. И това са индийците. Те имат изключително характерен жест с глава, известен катоиндийско клатушкане. Това е термин. И този жест датира още от VI век, когато е описан. Причината за него не е вродена. Тя е със сигурност придобита. Значи, бебетата могат да си казват „да“ и „не“, когато си искат, но индийските монарси не приемали „не“ за отговор. Обикновеният човек не бил в безопасност, когато казвал „не“ на нещо. Той трябвало да преосмисли „не“-то си.
Така „не“-то станал мъгляв, неясен знак, който можел да означава и друго, например „да“. Хората казвали и „не“ като си клатели главата и се усмихвали, все едно казвали „да“. А казвали „да“ като кимали, но може би имали предвид „не“. При всички положения се разбирало „да“, „не“ отсъствало. Ето как в индийския контекст клатенето можело да значи всичко. И до ден днешен то означава всичко. През вековете се предавало от баща на син, от брат на брата, защото категоричното „не“ било неприемливо.
От Индия през Персия, та при турците. Все култури, където властта не приемала „не“. Затова населението, дори когато си клатело главата настрани за „не“, всъщност било приемано за съгласие. Така жестът бил научен и по нашите земи. Но замислете се, ние точно както турците, гърците и албанците, и най-вече индийците придружаваме кимането и клатенето с характерно лицеви изражения на устни и вежди.
В западния свят едно кимване значи „да“ и без да има промяна на лицето. Но при нас обикновено има. Същото е и с клатенето. В огромен брой от случаите тези жестове са придружени или с усмивка, или с намръщване, точно както е описано от старите индийски автори. Ето как това всъщност е древен азиатски трик за заблуждение на властта. А стане ли въпрос за заблуждение на властта, ами няма по-добри от нас. Нали така? Сега и да клатите глава, и да кимате, ясно ми е, че казвате „да“. „Не“-то не го приемам, ама изобщо не го приемам.
Ако имате още въпроси, питайте „Питанка“. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
