Защо снегът е бял?

| от |

ПИТАНКА е мястото за всички онези въпроси, които винаги сте искали да зададете, но не е имало на кого. Тук ще намерите и техните отговори, които за вас ще намери Драго Симеонов.

Отговорите може да не са специализирани, да не са сериозни или дори да не са свързани с въпроса, но със сигурност ще получите отговор.

Така че, ако имате въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Един кратък, но много уместен въпрос: Защо снегът е бял?

Oak Trees In the Snow at Dawn

Веднага казваме – не е бял. При това не е бял не само снегът, по който са пишкали кучетата или за го изкаляли автомобилите. Никой сняг не е бял. Снежинките са прозрачни кристалчета и преди време имахме подобна Питанка, когато говорихме за пяната, но сега ще напомним отново.

Бялото е много особен цвят. Ако питате някой художник, той ще ви каже, че бялото не е цвят, то е липса на цвят. Художнически щуротии. Реално погледнато, бялото е всички цветове. Когато седемте цвята на видимия сектор се слеят, се получава бяло.

Преди Нютън хората смятали, че бялото е основният цвят на светлината, но той им показал с помощта на призма как уж бялата светлина са разбива на други цветове. Между другото, оттук идва и „погледнато през призмата на еди-какво си“. Тоест нещо ти изглежда едно, а всъщност е оптическа измама.

Окото ни не е толкова съвършено или по-скоро съвършено е само колкото е необходимо. Така че бялото в известен смисъл е трик на светлината. Ето защо облаците са бели, пяната също, въпреки различните цветове на сапуните. Те отразяват светлината така, че нито един от цветовите спектри не се отразява повече от останалите, всички се смесват заедно и се получава бяло.

Същото важи, колкото и да ви е странно, за традиционно бели неща, като захар, мляко, памук, много чист пясък. Дори кокаинът не е бял, нищо че му се вика „бело“. Бело, ама не е бело, прозрачно е.

Но ние хубаво си говорим за цветове тук, а всъщност още в самото начало трябваше да посочим, че цветът е особена оптическа илюзия, която се появява благодарение на светлината и биологичните особености на окото. Светлината е енергия, но обектите, които я произвеждат, не го правят на еднакви нива и когато говорим за цветове, ние всъщност имаме предвид вълните…

Ооо, я стига, разбрахте ме вече.

Между другото, ето ви още нещо традиционно бяло, което не е – козината на полярната мечка. Е как, не е ли бяла? Ами не е, прозрачна е. Обаче по същия начин, по който вече обяснихме, и тя изглежда бяла на светлината. От което излиза, че бяла мечка на снежен фон не е изобщо най-бялото нещо, което можете да си представите. Ами е най-прозрачното. Луда работа.

Ако имате още въпроси, питайте “Питанка”. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebookкакто и на имейл pitaipitanka@gmail.com.

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Истинските локации на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Едно от хилядите неща, заради които обожаваме Game of Thrones е неговата атмосфера, която напълно  поглъща и пренася в измислената реалност на воюващите благороднически родове, огромните тъмни замъци и хилядите убийства (общия брой на загиналите персонажи за шестте сезона дотук е 1243, включително всички животни и други създания, дори тези, убити за храна). Когато гледаме сериала, неминуемо се питаме дали всичко на екрана би могло да бъде реално. Къде се развива действието? Дали на земята има такива места, къде са те? Къде се създава уникалната атмосфера на сериала?

Макар и да е трудно за вярване, голяма част от локациите в сериала са реални. Което прави нещата още по-интригуващи. Нищо не може да се сравни с радостта на феновете, които усещат, че могат за кратко да се потопят в света на любимия си сериал. И да ходят по стъпките на Церсей, Денерис, Джон Сноу и всички останали.

Вижте в галерията реалните локации, на които за заснети части от най-успешния сериал днес. Идеята за пътешествие по тях е мечтата на всеки фен.

 
 

WWF създаде модна колекция в защита на Пирин

| от chronicle.bg |

Природозащитната организация WWF България създаде първата си модна линия, наречена „Камуфлаж за Пирин“. Новата колекция камуфлажни дрехи е вдъхновена от последните тенденции в управлението на природното богатство и е провокация за опазването на биоразнообразието в България.

Името на колекцията(камуфлаж) поражда асоциации за сливане на човека с природата. Но в този случай човекът не се слива с дивата страна на природата, а с човешката – тази на строителството. Дизайнът на дрехите е направен от снимки на строителни площадки, които изглеждат като камуфлаж. Главната идея е, че скоро, ако продължи застрояването в планината, с този нов камуфлаж ще може човек да се слее с заобикалящата го среда в Пирин.  Модната линия е създадена за клиентите, които искат да са крачка пред всички в сливането с околната среда в Пирин.

WWF_Spasi_Pirin_02
Снимка: Васил Германов; модел: Ива Енгьозова

Засега „Камуфлаж за Пирин“ е лимитирана серия, но има реален шанс да стане масова, в случай че правителството приеме подготвения нов план за управление на Национален парк „Пирин“. Той предвижда увеличение на зоните, в които е разрешено строителство и отваряне на 60% от територията на парка за ползване на дървесина.

WWF_Spasi_Pirin_03
снимка: Васил Германов; модел: Цветан Апостолов