Защо понякога хората предпочитат нещастието пред това да са щастливи

| от |

На 25 г. всички мощно навлизаме в живота с амбицията да бъдем щастливи. Но повечето хора, натискайки педала на газта, натискаме и педала на спирачката. Автомобилът харчи гориво, но стои на едно място. Как да се научим да освободим спирачката и да я ползваме възможно най-рядко?

За да сме щастливи, трябва преди всичко да сме здрави. Според Световната здравна организация здравето е съвкупност от физическо, психическо и социално благополучие. Във вселената енергиите са много мощен фактор, който влияе върху материалния свят. Но за да се намираме на висока вибрация, трябва преди всичко да се погрижим за своето здравословно състояние. Има хора, на които медицинските изследвания показват, че всичко им е наред, а те, въпреки това, се чувстват недобре. Каква е причината? Не смятам, че трябва да се изписват рецепти кое е правилно и кое не е. Един човек се чувства добре като спазва режима на веган, а друг се чувства отлично като се снабдява по-често с белтъчини от животински произход/месо, яйца и пр./. При всички положения двигателната активност променя нещата на биохимично ниво и депресиите, които са серотонин медиирани, се отдалечават.

Има хора, които са хипохондрици. Те не си въобразяват, че са болни-те наистина са болни, но диагнозата е не някаква друга, а хипохондрия. Страданието на тези хора е реално, трябва да се уважава, а методите, които следва да се ползват за лечение, са дълбинните и преди всичко аналитичният.

Често говорим и за т.нар. полза от болестта. Също така може да се дефинира и понятие полза от страданието. Хората, които не искат да пуснат страданието, имат следната облага:по своеобразен начин показват, че са над другите/че са различни от другите. Те се идентифицират като страдалци и не искат да излязат от тази роля. Зад това стои страх. Ако вече не си страдалец-кой ще бъдеш ти?

Когато съзнанието не е развито, се появяват фантазии.

И хипохондрикът, и болният от друга болест, и страдалецът имат една фантазия, която действително е опасна, защото руши здравето им. Тези механизми са описани много подробно в книгите на Лиз Бурбо.

След като загатнахме за храненето и спорта, за здравето и нездравето, за ролите на болен и страдалец, нека минем към хигиената на контактите и на взаимоотношенията. Ако реагираме с безусловна любов, с приемане и с прошка към другите и към себе си, то ние функционираме на висока вибрация. Поставянето на ясни граници и умението да казваме:“Не!“ ни предпазва от това да се случват неща, които са нежелани от нас. Защото правенето на компромиси не е добра идея. Те водятдо натрупването на гняв и затова аз съм против компромисите.

Има хора, които предпочитат да са нещастни чрез връзките, в които се озовават. Ако мъжете най-често за саморазрушение използват алкохол, то жените като процентно съотношение са много по-склонни да използват влизането и втурването в нездравословни връзки. Това много често е свързано с подвластността на някой комплекс и човек прави неосъзнати избори. Преди всичко съм „за“ човек да не предприема стъпки в живота си, за които не е готов психологически, духовно и житейски. Тъй като темата за любовта и партньорствата в много семейства е табу, липсва целенасочено възпитание в тази посока. Освен това с течение на времето емоционалната ни интелигентност закърнява. Доказано е емпирично, че бебетата са много по-емоционално интелигентни от големите хора. Бебетата най-добре разбират какво искат и чувстват другите бебета, както и останалите хора около тях. Откъснали сме се, ние- уж зрелите индивиди, от връзката със самите себе си-от онази здрава връзка с нашето Висше Аз.

От нашето Висше Аз идва естественото ни знание. То съдържа вдъхновение, интуиция и прозрение. Съзнателното Аз/заучените поведения/ много често засенчва и пречи на нормалното разгръщане на Висшия Аз. Основното Аз е като дете, което живее вътре в нас и то е отговорно за физическата ни енергия, грижи се за оцеляването на нас самите и на човешкия род. Без да са развити в достатъчна степен тези компоненти от нашата личност и да се намират в хармония, е невъзможно да сме хем жизнерадостни, хем аналитични, хем интуитивни и с посока/мисия.

Но да се върнем на любовта и партньорствата. Първо идеята да се сключват бракове преди 30 г. може да е много добра от гледна точка на биология, но е много лоша от гледна точка на психология. Без да имаме достатъчно житейска мъдрост и без да познаваме механизмите на любовта и на партньорството, ние се опитваме да градим кула без основи. Все пак е факт, че жената се влюбва в своя идеален Анимус, който проектира в избрания мъж, а мъжът се влюбва в своята идеална Анима, която проектира върху любимата жена. Т.е. ние вменяваме на своята половинка някакви качества, които тя в действителност не притежава. Необходимо е да свалим проекциите/да се освободим от трансфера/ и да преоткрием реалното Аз на половинката си, както го е нарекъл Карл Роджърс. Наистина, единствената възможност да се влюбим, е да съзрем миража на своята идеална Анима за мъжете и на своя идеален Анимус за жените в лицето на потенциалния партньор. Но нека свалим само проекциите, а не и влюбването.

Всичко е наш осъзнат избор. Ние създаваме, допринасяме или позволяваме всичко, което се случва в живота ни. Или както е казал Джон Роджър:“Хората казват, че любовта е чувство. Не е. Тя е избор. Изберете любящото действие, независимо дали чувствате, че искате да го направите или не и любовта ще се появи.“

Както виждаме, всички взаимоотношения съдържат пренос и контрапренос. Ако имаме зрелостта да разберем кога дадени неща са наши собствени съдържания, съществува надеждата, че ще си ги върнем обратно. Тогава се освобождаваме от обсесията и изпитваме чувството на свобода. Едва тогава можем да градим зрели взаимоотношения, базирани на грижа за себе си и другия, зачитане на личното пространство, прошката, приемането и способността да обичаме другия въпреки всичко, а не заради нещо.

Ако не можем да простим на себе си и на хората, които са ни наранили, ние оставаме в затвора на миналото. Старите болки не ни позволяват да продължим живота си по нов начин. Същото е и с негодуванието-трябва да се освободим от него като нямаме определени очаквания, защото ние сме фрустрирани именно от колизията между нашите надежди какво поведение ни дължи другият и действията в реалността на същия човек.Действия, които вървят против нашите представи за себе си от своя страна създават чувство за вина, с което също следва да се сбогуваме, ако държим на щастието. Не на последно място трябва да се простим със съпротивата към действителността и с контрола, който се опитваме да упражняваме.

Обикновеният навик да драматизираме също никара да предпочитаме да сме нещастни пред това да сме щастливи. Мъжете също много често драматизират, само че го наричат по друг начин. Много често ние избираме да сме прави пред това да сме щастливи. Затова спорим и влизаме в капана на стратегията губя-губиш по Стивън Кови като погазваме стратегията печеля-печелиш. Предпочитанието към някоя от четирите стратегии/печеля-печелиш, печеля-губиш, губя-печелиш и губя-губиш/много пъти е обусловено от моделите, които сме възприели. Наша национална черта е поговорката:“Аз не искам да съм добре. Искам Вуте да е зле.“

Нека не се преструваме на слаби. Нека с вътрешния си глас да не се извеждаме от силата.Едва тогава ще предпочетем градивността пред деструктивността.

За да заживеем добре, отделните моменти в нашия живот трябва да са свързани с положителни преживявания.

Затова избирам да завърша с една мисъл на М. Л. Кинг:“Проблемите не са за това, което злите хора правят, а за това, което добрите хора не правят.“. Може много хора да ти казват различни неща, но ти си този, който избира действията и бездействията. Или както е казал Съмърсет Моъм:“Има много пътища към успеха, но най-краткият път към неуспеха е да се опиташ да се харесаш на всички.“

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Учени препоръчват да спим с чорапи през студените сезони

| от |

Двойките често спорят за сексапила на чорапите в леглото, но специалисти препоръчват да не ги пропускаме в студените сезони, защото така ще заспиваме много по-бързо, съобщи в. „Дейли мирър“.

Когато студените крака се затоплят, кръвоносните съдове се разширяват и топлината тръгва по тялото. Така мозъкът получава сигнал, че е време за сън и човек заспива 15 минути по-рано, твърдят учени от университетската психиатрична клиника в Базел.

Чорапите помагат и при горещи вълни, напукани пети, и дори засилват оргазмите.

Китайската медицина също препоръчва да се носят чорапи в леглото, защото те подобряват кръвообращението.

„Студените крака източват жизнената енергия „ци“ от тялото и могат да попречат на потока на виталната енергия и на захранването на тялото с кръв. Затова искаме „ци“ и кръвта да циркулират – каза д-р Елизабет Търнър, която е специалист по китайска медицина. – Студът пречи на потока от енергия, а топлината го насърчава. Ако си помислиш за топла вана, се отпускаш. Мисълта за студена вода веднага напряга. Студът създава стагнация, която може да предизвика дори болка.“

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.