Защо от Дания се носи мирис на гнило

| от |

Автор : Весела Ангелова (http://marfieta.wordpress.com)

Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете.

Но да започна отначало. С няколко въпроса.

Защо смъртта на един жираф потресе толкова хора? В края на краищата, какво толкова? В природата жирафът пасе от листата на дърветата, лъвът яде жирафа, the circle of life и така нататък. От друга страна, в цивилизацията ежеминутно безчет глави добитък губят живота си в кланиците. А някакви хора, които иначе с наслада дъвчат пържолата си алангле, оревават света, защото някой някъде публично прострелял някакъв си Мариус.

37413

И какво толкова? Хайде да ревем за жирафа, докато милиони човешки същества гинат във войни, от глад и болести. Защо не ревем за прасетата и кокошките във фермите? Появиха се различни обяснения защо в Дания децата гледали спокойно разфасоването на доскорошния си любимец, както и твърдението, че – “парадоксално” – тази страна била смятана за рай за децата.

Бенгт Холст, директор на копенхагенския зоопарк, обяви, че децата получили урок по анатомия; датска журналистка обяснява, че то си било както в природата. Твърдят, че в Дания животът и смъртта се приемали различно и децата отрано трябвало да свикват с неизбежността на края; и въобще, всичко е цветя и рози.

Защо тогава светът настръхна? Същият този свят с пържолите алангле и фермите за прасета?

Много просто.

Първо, действието не се развива във ферма за месодайни животни, нито пък някоя лъвица си е осигурила обяда в африканската савана. Това става в зоологическа градина насред Копенхаген. Каква е разликата ли? Между зоологическата градина, саваната и свинекомплекса? Сериозно? И защо може да колим прасета, а жирафи – не? Добре, ще се върна на това.

Но преди това, второто. А именно, какво не научават децата от така предадения им нагледен урок?

Не научават, че лъвовете ядат жирафи – децата и без това си го знаят, както знаят и че лъвовете не се хранят със соеви гранули. Не получават и никакъв урок по анатомия. Защото просто наблюдават зрелище. И всъщност единственото „природно“ нещо, в което наистина се убеждават, ако въобще са имали някакви съмнения, е, че лъвът наистина яде месо. В случая от жираф.

И дотук с природата. В края на краищата в саваната никой не отстрелва жирафа и не го сервира удобно транжиран на лъва. И децата много добре осъзнават и това.

И така, стигнахме до третото. Уроците, които децата всъщност научават. Които не са свързани нито с анатомията на жирафите, нито с менюто на лъвовете, нито пък с приемането на смъртта като неизбежност. Всичко това е дрън-дрън.

Вместо това децата научават, че е съвсем в реда на нещата и дори е готино и забавно да убиеш просто ей така, без причина, за кеф. Просто да гръмнеш Мариус. И е много важно това, че жирафът има име. Давайки човешко име на някого, ти всъщност го признаваш за личност. Защото това не е просто някакъв жираф от копенхагенския зоопарк. Това е именно Мариус, същият онзи Мариус, чиито бебешки снимки въпросният зоопарк тиражираше, същия Мариус, който носеше печалби, докато беше малко сладко бебе със закръглената муцунка, която доверчиво буташе в ръката на гледача си, за да получи ръжен хляб, докато публиката примираше, разтапяше се и викаше „awwww“. Същия този Мариус, който епроизведен с пълното съзнание, че няма да е подходящ за оплождане и в един момент зоопаркът ще трябва да се отърве от него.

И този Мариус, който пораствайки започва да губи облика си на плюшена играчка и се превръща в голям жираф и следователно вече не е чак толкова забавен и сладък, може просто да бъде отстрелян. Защото вече не е интересен. А на негово място управата на зоопарка винаги може да произведе нещо друго. Или някой друг.

Това е много важен урок.

Децата научават от заслужаващите доверие възрастни, че практически няма разлика между живото създание и предмета. И в двата случая ако вече не са ти интересни, можеш да се отървеш от тях. Когато палавото малко кученце или котенце престане да изглежда като плюшена играчка, просто можем да го разкараме както намерим за добре и да си вземем нова плюшена играчка. Няма проблем да го удавим примерно. Или подпалим. За кеф.

Научиха и как се предава доверие. Как гледачите на Мариус, които би трябвало да се грижат за него и да го пазят да не му се случи нещо лошо, с пълно съзнание го примамиха, разстреляха го и нахраниха с него лъвовете. И децата разбраха, че това, освен дето е правилно, е и забавно.

Колкото до неизбежността на смъртта и прочее… Децата всъщност се научиха на пренебрежение към живота и неуважение към смъртта. Освен това усвоиха нагледно, че ненужната насилствена смърт е не много по-различна от (весело) цирково представление.

Което всъщност е голямата причина, поради която светът се потресе. Защото наистина е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете. Възмутените коментари почти във всички случаи питаха: защо убихте Мариус и защо го направихте пред децата?

Защото освен убийството на жирафчето мнозина видяха нагледно как тепърва развиващата се емпатия на децата беше екзекутирана и разчленена. Заради желанието на някакъв социопат с божествен комплекс.

Ето защо е неприемливо убийството на Мариус.

Като стана дума за социопати с божествен комплекс, директорът обясни, че Мариус всъщност не бил домашен любимец. И тук се връщам на свинефермите. Да, Мариус не беше домашен любимец, но не беше безименно теле, прасе или пиле, предназначено да свърши на нечия трапеза. Той беше роден и отгледан в зоопарк при това с идеята да се превърне в обществен любимец. А предназначението на зоопарковете поне доскоро не беше осигуряването на месо (а защо не и кожи от екзотични животни или слонски бивни?), а опазване на животните и грижа за тях. Именно затова точно толкова недопустима би била и публичната екзекуция в зоопарка и на прасето, и на телето, и на кокошката, наред със слона, носорога, жирафа или хипопотама.

Заради това, а и заради описаното по-горе. Защото е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете.

Факт е, че разрастващото се човечество има нужда от все повече храна. И е факт, че човечеството бавно и несигурно все пак еволюира. Хилядолетия са били необходими, за да надраснем робството, гладиаторските борби, горенето на еретици, варенето на престъпници във врящо олио и публичните екзекуции, които са били (а на места и още са) нещо като алтернативно забавление за масите, често с активното участие и на публиката. Не сме надраснали напълно всичко това, но поне се стараем. Стараем се и да се грижим по-добре за животните, предназначени да се превърнат в наша храна. След като още не сме измислили как да произвеждаме готови пържоли – което може би един ден наистина ще превърне прасетата, кравите и кокошките в по-екзотични обитатели на зоологическите градини от жирафите, слоновете и орангутаните, – поне няма нужда да проявяваме садизъм към тези, които ни пълнят чинията. И всъщност този урок би могъл да се предаде на децата.

А вместо това децата научиха, че… Че наистина няма нищо лошо да пребиваш тюленчета с бухалка, да избиваш делфини, за да докажеш мъжествеността си, да застреляш кротко пасящ си слон, за да се снимаш до трупа му и да се похвалиш във фейсбук и въобще да се държиш като пълен инфантил, чиято детска градина му е отесняла и който вече не се ограничава до късането на крилцата на мухите и си търси други, по-вълнуващи забавления.

“Реакцията на обществото е вид “диснификация”, тоест приравняване на всичко, което става в природата, до филмчетата на “Дисни”. Хората в общества, далеч от селския живот, третират животните като равноправни граждани. А за една аграрна нация като Дания това далеч не е така” бил казал Петер Сандое, професор по биоетика към университета в Копенхаген.

И тук стигам до щастливите датски деца.

Защото те сигурно наистина са щастливи. Защо да не бъдат? Не са ли били щастливи римлянчетата, които от трибуните са посочвали с палец кой да живее и кой да умре? И сигурно с дни са коментирали кървавия двубой, на който са били свидетели. Защото щастието е много тясно свързано с емпатията. И колкото по-опериран от емпатия е даден човек, толкова по-щастлив ще бъде. Защото не само, че чуждата болка и нередностите няма да му въздействат по никакъв начин, а може дори да му бъдат забавни. Защото хората, които намериха убийството на Мариус за отвратително, отдавна са разбрали, че не живеят в дисниевата версия на „Малката русалка“, а по-скоро обитават оригиналния й вариант, поради което искат да направят света по-добър. Защото ако бяха на менталното ниво на обитаващите световете на Дисни, тепърва трябваше да развиват емпатията си и разбирането за добро и зло, и станалото в зоопарка на Копенхаген нямаше чак толкова да ги потресе.

И се ужасиха, защото наистина е нужно цяло село, за да отгледа едно дете.

 
 

Защо от Дания се носи мирис на гнило

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Защо от Дания се носи мирис на гнило

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Защо от Дания се носи мирис на гнило

| от |

В понеделник Луната ще се намира в знака Лъв, като в 21.00 часа ще настъпи Слънчево Затъмнение. По време на Затъмнението от една страна настъпва Новолуние, защото нощното Светило, което преминава през знака Лъв, съвпада с дневното Светило. От друга движението на двете небесни тела съвпада и с това на Северния Възел (мястото където пътя на Луната пресича еклиптиката, пътя на Слънцето) и по този начин Слънцето, Луната и Земята застават на една линия, така че Луната затъмнява Слънцето за земния наблюдател.

Заради Затъмнението можем да очакваме през деня, както и през дните около него да ни се случват кармични събития и неочаквани неща, които да променят посоката, в която се движим и да ни насочат да преразгледаме някои аспекти от живота ни. Възможно да сме свръх емоционални и изнервени и да имаме конфликт между нещата, които съзнателно искаме (Слънцето) и тези от които се нуждаем на подсъзнателно, емоционално ниво (Луната). Поради тази причина е важно да не прибързваме с решенията, които взимаме през периода и да не действаме първо сигнално.

Не е изключено също така да сме потиснати и да се чувстваме недооценени и неразбрани от околните, както и да приемаме нещата, които ни се случват на живот и смърт.

Най-важното е да съумеем да запазим баланса в отношенията си с другите, както и баланса в самите нас. Добре е да пробваме да се изясняваме без да прекрачваме граници и без да разваляме трайно комуникацията си със заобикалящите ни хора.

При неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и при хората с лични планети или Асцендент в тези знаци може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. При тях е особено важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Дева. През периода е добре да сме внимателни, ако подаваме документи, държим изпити или провеждаме важни разговори, понеже има риск да ни гледат под лупа и да са особено взискателни към документите, действията или думите ни.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за подвижните знаци Дева, Близнаци, Риби и Стрелец, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те може да бъдат въвлечени в конфликт и да им се наложи да защитават позициите си. Добре е докато го правят да се постараят да не накърняват чуждото достойнство и интереси.

От четвъртък до събота на обяд Луната ще се намира в знака Везни, което ще направи тези два дни и половина идеални за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Някои от нас ще решават финансовите си дела, докато други ще се отдадат на разкрасителни процедури или декорация на дома или офиса.

Този период ще бъде изключително ползотворен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да успеят да разрешат отдавна тормозещ ги проблем благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата.

От събота на обяд до неделя включително Луната ще преминава през знака Скорпион. Този период ще бъде подходящ за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси, но не са добри за медицински интервенции, провеждането на важни разговори или стартирането на важни проекти. През тях ще сме изключително чувствителни, склонни към драми и изкривяване на истината.

Най-комфортно ще се чувстват през периода водните знаци Риби, Скорпион и Рак, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Очаква се те да успеят да изкарат ползотворно време с най-близките до тях хора и да разпуснат натрупалото им се от предния месец напрежение в приятна компания.

 
 

Защо от Дания се носи мирис на гнило

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.