Защо Местан иска нови избори

| от |

Александър Карагеоргиев

Когато в четвъртък лидерът на ДПС обяви, че желанието на партията е да има нови избори, мнозина останаха изненадани. Това беше ход, който тотално противоречи на политиката, провеждана от коалиционния им партньор БСП и сериозно разбърка картите на масата на политическия живот в България. Появиха се множество теории защо го прави това. Най-общо може да се каже, че поведението на ДПС винаги е целяло ДПС да излезе с ползи от всяка една ситуация.

stanishev_mestan

След изборите за Европейски парламент големият губещ беше БСП. Извиненията на партията, както обикновено, бяха много и нито едно не засегна самото управление на столетницата. Дори и АБВ да не се беше отделило в собствена листа, дори организацията на места да работеше по-добре, БСП нямаше да постигне кой знае колко по-висок резултат. Причините се крият в това, че: 1) БСП е управляваща партия и носи негативите на управлението си и 2) Никой не обича губещите, а БСП са точно такива. Те нямат спечелени избори от 2005 г. насам, което малко или много демотивира избирателите. Опитът им да се държат като истинска социалистическа партия, мерките за повишаване на пенсиите, намаляване цените на тока и т.н. са просто отчаяни действия да се изгребва вода с кофа от продънена лодка.

В случая съм много далеч от идеята, че БСП е слаба партия или че е на ръба на катурването. В случая говорим по-скоро за дълготрайни тенденции на спад. БСП далеч не реализира целия си потенциал и дълго време няма да може да го реализира, освен ако не започне една дълга и трудна промяна. Като за начало, БСП е партията в ляво и никой не може да спори с нея за господство в този сектор на политиката. Въпреки това там положението е не по-малко шарено от целия ни десен сектор. В една и съща партия фигурират модерно мислещи социал-демократи и онези, които са се борели за чисто комунистическо бъдеще и са имали близки роднини партизани. Това е доста широк спектър за само една партия. Изключително консервативните гледни точки на едни се сблъскват със социално-либералното мислене на други. Друг допълнителен проблем е външната политика, която БСП иска да води. Тя също е причина за разцепление вътре в партията. От една страна са старите проруски кадри, от друга са младите социалисти и социал-демократи, които искат по-силно обвързване на партията с идеите на ЕС и ясно заявяване, че БСП е проевропейска партия. За момента танците по ръба се отдават на БСП, но колкото повече продължава това колебание, толкова повече гласове ще се губят. Иначе това напрежение вътре в БСП започва да се показва все по-явно за хора, които са извън партийния апарат. Наистина АБВ беше проблем за БСП и ще продължава да бъде, макар и не успя да събере много гласове на тези избори. Какво обаче ще стане при следващи, ако формацията започне да удря директно по имиджа на лидера на БСП. АБВ може да оцелее като политически субект, ако изиграе правилно картите си. Това означава нови проблеми за БСП. Това ще означава, че БСП е изгубила монопола си върху лявото. Стане ли това, ще започнат да се роят и други политически организации, имащи за цел да представляват политически левите хора в България.

От тази дупка партията може да излезе, само ако се реши на вътрешни реформи и модернизация. Толкова много различия в една партия не са нещо ненормално, но са нещо, което не е възприето все още като модел от повечето европейските партии. Пример за партия с много вътрешни различия сред електората си са американските републиканци. Те обаче са решили този проблем, създавайки крила вътре в самата партия. Те се борят също за надмощие, но винаги остават лоялни на самото име. Решението на партийната структура се възприема като закон и никой не оспорва, просто всички започват да се готвят за следващия рунд. Подобен вид партийна политика обаче изисква много голяма стабилност на местните организации и най-вече много силна лидерска фигура, която да държи нещата да не се разпаднат. Подобно нещо все още е много далеч от родните начини за водене на политика.

За смяна на лидер и ръководство вече се говори и вътре в партията. Това допълнително клати лодката на Станишев, който според част от партийците вече е сочен за европейски, но не и български лидер на социалистите. Вече открито се говори за лагери в БСП и за края на ерата на Сергей Станишев. Дали ще се постигне такова нещо, само времето ще покаже.

ДПС забелязва всичко това. ДПС са стратези, а не обикновени тактици и знаят, че ако се случи така Станишев да остане на лидерския пост в БСП, коалицията между двете партии ще продължи да пада като обществена подкрепа. Липсата на промени в лявото ще продължи пътят на БСП към дъното, а това би повлякло и ДПС, ако продължат да стоят до тях като коалиционен партньор. Ако това правителство продължи да съществува, процентът на гласовете, които ще се получат при следващи избори, ще бъде още по-малък. С други думи, ще се наложи или да се изпусне кокала на властта, или да се намеси трети постоянен играч в иначе удобната коалиция БСП-ДПС. Ако пък АБВ успее да се наложи като постоянен играч и разбие монопола на БСП в лявото, това неминуемо ще доведе до постепенен разпад на последните, подобен на този на СДС от преди години.Евентуалното разпадане на големия играч БСП, е в тотален ущърб на интересите на ДПС.

На ДПС е нужен силен партньор. Те не могат да си позволят да са по-голямата партия в коалицията, тъй като и Местан, и неговият учител Доган знаят, че голямо ДПС означава проблеми за ДПС.България ги възприема като етническа партия и българите няма да позволят етническа партия да е официално водеща в управлението. Премиер с турски произход или подчинен на „турската“ партия са все още неща, които звучат еретично в ушите на българите и като се има предвид разцвета на националистическите идеи в Европа и България (това, че националистически партии не влязоха в ЕП и не играят водеща роля в управлението, не означава, че национализмът няма силна почва у нас), скоро нещата няма да приемат друг облик в това отношение. ДПС са средно голяма партия, която спрямо тези националистически настроения се движи по линията на позволеното – винаги участва пряко или непряко във властта, но не я закачат по места. Техният електорат е до голяма степен сигурен и радикалният национализъм само може да го сплоти. ДПС играе ролята на защитник на циганите и турците от „лошите българи, които искат да ги избият и да ги направят на сапун“.

ДПС са осъзнали, че в местната власт има достатъчно пари, а няколко ключови министерства, могат да осигурят солидни печалби за техните „обръчи от фирми“ и не им е нужно да се борят за водещата позиция – нещо, което може да им изяде главата. Затова те имат нужда от по-голяма партия, която да им е като щит, да обира негативите и да носи управленски мандати.

Ако кабинетът не падне, обществената подкрепа за правителството ще продължи да намалява, а БСП постепенно ще изгуби качества за тази си роля на „по-голям брат“ в управляващата коалиция. БСП ще изгуби силата си и при умна политика на АБВ, може дори да изгуби целостта си. Това е в ущърб на ДПС и ДПС е готово да защитава собствените си интереси. Ако в крайна сметка кабинетът падне скоро и социалистите успеят да се окопитят и да станат отново силни и променени – дали с нов лидер, или Станишев ще успее да спечели подкрепата на цялата партия отново, ДПС ще са готови да подадат ръка и машината отново да заработи.Едно е важно обаче, промени трябва да има, за да оцелее тази коалиция.

Говори се много за евентуална друга коалицията – между ГЕРБ и ДПС. Подобни действия са възможни, но само и единствено в краен случай. Подобна коалиция просто би довела до негативи и за двете страни. От една страна, Борисов не е Станишев и много по-трудно ще се остави да бъде ръководен от Местан. И двамата ще искат да водят, а когато в един танц и двамата водят, положението завършва грозно. От друга страна, за ГЕРБ в чисто имиджов план коалиция с ДПС би била вредна. Хората масово не харесват ДПС и по-големият им партньор винаги отнася негативи като спад в доверието от това партньорство. Освен това на няколко пъти вече двете партии имаха възможност да си сътрудничат и да управляват заедно, но не го направиха. Все пак обаче е видно, че и двете страни се стараят да поддържат относително положителни взаимоотношения. А пък и както Лютви Местан каза: „Сега е време да се пие кафе“. Така че опцията за коалиция (възможна е и скрита такава) между ДПС и ГЕРБ все още остава като възможност. Нищо не пречи Местан и Борисов още веднъж да седнат на по кафе и да всеят смут в българската политика. Това, разбира се, след като върнат кафеварката на лидера на ГЕРБ.

На ДПС е нужен силен партньор, към когото да се прикачи, но и на когото периодично да може да дава разпореждания. Симбиозата, която имат с БСП е голяма, но при намаляващата сила на социалистите Лютви Местан трябва да потърси начин за стабилизирането на статуквото. Силата на БСП в момента не е малка, но е с ясни тенденции за намаляване. Един следващ кабинет, който би изхвърлил и двете партии от властта, би бил пагубен за някои чисто икономически интереси и на двете партии, а те не могат да си позволят това нещо. Действията на ДПС и заявяването, че са нужни нови избори, биха подействали като катализатор за промяна или най-малкото като обединител на лявото. Външният фактор и външната заплаха винаги са действали на социалистите сплотяващо. Въпреки това тези действия на Местан са рисковани, защото БСП може и да предпочете да действа отмъстително. Видяхме това и в действията на Сергей Станишев, който се обяви за задължително гласуване – нещо, което ще действа само в ущърб за ДПС. Местан заби нож в гърба на БСП и определено ще се чуят гласовете на недоволните социалисти, на които се налагаше да търпят диктуваните от ДПС правила. Те твърде дълго търпяха да са безгласният по-голяма брат в коалицията. Мотивацията на недоволните от управлението вътре в БСП и целият този процес на изваждане на всички налични сили, с които социалистите разполагат, може да е дълъг, болезнен и изпъстрен със сътресения период. Може да се насочат в посока нападки срещу коалиционният партньор, което би довело до края на един дълъг период в българската политика.
Ако все пак това не се случи и двете партии не станат политически врагове, тяхната коалиция ще може да се изправи след новите избори по-силна и по-стабилна. Дали обаче БСП ще успее да се реформира след дадения тласък от ДПС и по-важното – дали ще успеят да се запазят отношенията между двете партии, само времето ще покаже.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнение, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.