Защо държавите организират Световни първенства и Олимпиади

| от |


1След завършване на всички големи събития като Световните футболни първенства и Олимпийските игри, страните се оплакват, че са похарчили много пари, но защо всички искат да са домакини. 
Нито една държава, която е организирала голямо състезание не е отчела големи печалби след събитието, нито пък са имали трайна полза от всички сгради, които са били построени за  нуждите на спортното събитие.

1
Олимпийският стадион в Атина

2.

Но всички искат да организират такова събитие и харчат милиони още при подготовката на кандидатурите. Бразилия ще похарчи 3,5 милиарда долара само за строителството на стадиони за нуждите на Световното първенство, а част от тези сгради няма да се използват след края на Мондиала. Бразилия предвиждаше да похарчи не повече от един милиард долара.  По време на подготовката на събитията се строят пътища, хотели и стадиони, развива се инфраструктурата, но до колко това е вярно.

Такъв е примерът с град Манаус, който няма футболен отбор в първата, нито пък във втората бразилска лига, а там се строи стадион с капацитет за 44 000 зрители. Местният отбор играе в долните дивизии на първенството и на мачовете не се събират повече от 1000 фена. Там не се провеждат и големи концерти, като на Rolling Stones. Това е причината местните власти да предложат този стадион след края на шампионата да се превърне в затвор.
Stadia Of The 2010 FIFA World Cup

Mbombela Stadium в Южна Африка

В Южна Африка, където всички политици обещаваха, че Световното първенство ще помогне на икономиката се оказаха неверни. Само 309 000 чуждестранни туристи са посетили страната по време на финалите – или по-малко от половината от туристите, които са посетили страната месец по-рано. Икономическият растеж по време на първенството не се случва, а точно обратното – икономиката се забавя.

Повечето от стадионите в Южна Африка, построени за турнира,  вече са бели слонове. Страната никога не е имал нужда от тях . По-големите градове домакини- Кейптаун, Йоханесбург  Дърбан и Претория – в ​​продължение на десетилетия са имали големи ръгби събития и за това имат големи стадиони, които може да послужат за скромните нужди на местния футбол. Йоханесбург също имаше оригиналния Soccer City, може би най-добрият стадион в Африка. Но на мачовете от местното първенство не се събираха повече от 10 000 човека.

Градовете, които са били домакини на Олимпийски игри винаги имат проблем с използването на съоръженията след края на събитията, така че някои гният и се разпадат.

1

Сараево, тук се провеждат Олимпийските игри през 1984. Така изглеждат съоръженията днес.

2

Сега е ред на Бразилия, където ще се проведе Световното първенство през следващата година, а през 2016 г. там ще проведат и Олимпийските игри.

„Световното първенство в Бразилия се смята за забавление. Едно забавление не се организира, за да забогатее, а за да бъде забавно. Но на бразилците им пречи това, че държавата организира екстравагантни забавление в страна, където милиони хора нямат покрив над главата си, нямат ток, образование, здравни грижи. Затова и се проведоха и протести,“ коментира журналистът от ESPN Саймън Купър.
2

МОК не иска да разгневи данъкоплатците като направи FIFA в Бразилия. Комитета даде организацията на Олимпийските игри през 2020 на Токио. Градът може да си позволи по-добра организацията на игрите от останатите кандидати  Истанбул и Мадрид. Европейската футболна асоциация, УЕФА, стигна още по далеч  Европейското първенство по футбол през 2020 г. ще се проведе в 13 града. Двата полуфинала, както и финалът ще се играят на един стадион. Българския футболен вече подаде кандидатурата на страната за домакинство на мачове от европейското първенство през 2020 г.
3

В миналото са правени много изследвания за щастието на народа и връзката със спортните състезания. Резултатите от тези изследвания показват, че хората не са много щастливи ако отборът им печели, но съществува някаква връзка между щастието и организирането на Световните първенства.

Саймън Купър в книгата Soccernomics твърди, че според проучвания, проведени от 1974 г. до 2004 г. , след края на футболните първенства, жителите на държавите домакините винаги са се чувствали щастливи.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.