Защо антиевропейските популисти няма да спечелят европейските избори

| от |

Статията е публикувана в рубриката „Големият дебат“ на агенция „Ройтерс“. Оригиналното заглавие е Why the „anti-European populists“ won’t win big in the European elections. Авторът й Кас Мъд е гост професор в Университета в Джорджия, САЩ. Автор е на книгата Populist Radical Right Parties in Europe“ (2007) и редактор на Populism in Europe and Latin America: Corrective or Threat for Democracy?“ (2012).

От месеци европейските политици ни предупреждават за предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП), които ще се проведат през май във всички 28 страни членки. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу наскоро прогнозира “ фестивал на неоснователните упреци срещу Европа“, от който ще последва „възход на екстремизма от крайната десница и от крайната левица” в целия ЕС.

Придържайки се към тези политически послания, медиите публикуват безброй статии, редакционни коментари и мнения за предстоящия европейски апокалипсис.

Повечето от тези истории се отнасят изключително до възхода на дясното крило на френския Национален фронт (FN), под ръководството на новия му лидер Марин Льо Пен, твърдейки, че растящата популярност на нейната партия върви в унисон с други крайни националистически партии в цяла Европа. В допълнение, както често се случва в европейската политика, много статии и коментари включват и препратки към Великата депресия от 1930 г. и връщането на фашизма.

Малко от тези публикации се спират на точната електорална тежест на „антиевропейските популисти “ –  политическа конструкция, чийто кръстник е проевропейски настроеният елит, и която е събирателно за крайнолеви, крайнодесни, популистки и твърди евроскептични партии. Редакционните статии подчертават, че “ ширещия се десен популизъм “ ще превърне анти-европейците във важни играчи в новия ЕП. Повечето от тези коментатори вярват, че антиевропейският стан ще наброява между една четвърт и една трета от всички 766 места в ЕП. Какъвто и да е точният им брой, мнозина се опасяват от американски сценарий, при който „Европейското чаено парти“ би могло да разтури парламента и по този начин и ЕС.

Тези прогнози обаче са силно нереалистични 
и рядко са подплатени с логика. Моите собствени очаквания, основаващи се до голяма степен на резултатите от последните национални избори и коригирани според последните проучвания на общественото мнение, показват по-скоро малък успех. Крайнодесните партии вероятно ще спечелят само около 40 места, което е по-малко от 44-те, взети на европейските избори през 2009 г. В сметката не слагам някои партии като Фините и Британската партия на независимостта (UKIP) – аморфна група от  „антиевропейски популисти“, които някои коментатори погрешно причисляват към крайнодесните. Всички тези партии, които по-често се противопоставят една на друга, отколкото на ЕС, ще спечелят около 125 места (16%), срещу 92-те, които държат сега. Това е значително увеличение от приблизително една трета, но почти 20 места идват само от едно място – от италианското движение „Пет звезди” (M5S), което е най -малко евроскептичното в целия този пъстър екипаж.

marine-le-pen3

Защо прогнозите на крайната десница са толкова грешни?

Отчасти, защото са резултат от погрешното допускане, че икономическите кризи водят до големи предизборни резултати за антисистемните партии. Тази теория се основава на специфичния случай на Ваймар, Германия, където нацистката партия на Адолф Хитлер спечели огромна победа по време на Голямата депресия и влезе в коалиционно правителство, което сложи край на демократичното управление. Ваймар обаче е по-скоро изключение.

Има поне четири взаимосвързани причини, поради които крайната десница няма да спечели европейските избори през 2014 година.

Първо, икономическите кризи не водят автоматично до увеличаване на подкрепата за крайно десните и други антисистемни партии. Едно скорошно проучване за подкрепата за крайно десните партии по време на Голямата депресия, показа, че ефектът от икономическата криза е най-силен в държави с относително кратка демократична история, със съществуващи екстремистки партии и с избирателни системи с ниски прагове на за парламентарно представителство.Такава перфектна буря съществува само в няколко европейски държави, сред които Гърция.

На второ място, предишните европейски избори бяха проведени в условия на криза. Следователно, изборите през 2009 г. се състояха в икономически и политически обстоятелства, подобни на това, което преживява Европа днес. Така че е малко вероятно избирателите, въпреки че плановете за спасение на закъсали икономики, доведоха до увеличаване на недоволството, да дадат драстично по-голяма подкрепа за крайната десница, отколкото преди четири години.

Трето, антиевропейски настроените популисти се нуждаят от много по-надеждна политическа партия, която да изразява убедително крайния им евроскептицизъм, отколкото това се прави от някои от основните политически партии, като например британската Консервативна партия. Крайнодесните най-успешно биха се справили с тази задача, но само в 12 от 28-те страни членки на ЕС в момента имат в парламентите си такава партията. Представителството в крайната левица и сред останалите антиевропейски настроени популисти, е дори още по-неубедително.

Четвърто и последно, повечето от силни крайнодесни и антиевропейски популистки партии  съществуват в по-малките страни членки на ЕС, които имат ограничен брой места в ЕП. Германия ( 97 евродепутати ) няма истинска крайната десница (ДНП се бори с банкрута и с вътрешни дрязги) и само една, все още не тествана в избори евроскептична партия. Италия ( 73 евродепутати ) има само една регионална крайнодясна партия – Северната лига, която наскоро загуби доверие заради скандали. Умерената евроскептична популистка партия M5S, която вероятно ще спечели 20 места, ще е основният виновник за общото увеличение в антиевропейски настроените популисти в Европарламента. Британската национална партия, която постигна най-добрия резултат в изборите през 2009 г. във Великобритания,е отслабена от вътрешни борби и финансови проблеми. Въпреки цялото внимание на медиите,UKIP едва ли ще може да повтори, да не говорим да добави гласове към рекорда си от 16,5%  през 2009 година. Испания (с  54 евродепутати ) и Полша ( 51) нямат нито силна крайно дясна партия, нито сериозна антиевропейска партия.

Франция (74) е единствената голяма държава-членка на ЕС със силна и популярна крайната десница, която вероятно ще събере почти 50 процента от всички крайнодесни места в следващия парламент. Франция е по-скоро изключение, отколкото правило. Затова и много от изводите, които се базират на успеха на Националния фронт, са също толкова заблуждаващи, колкото и историческите връзки, градени с нацистката партия във Ваймар. Очаквайте скромни резултати от крайната десница през май.

 
 

Експериментална ваксина срещу ХИВ дава обещаващи резултати

| от chronicle.bg, БТА |

Изследване върху ваксина срещу вируса ХИВ, което все още е в ранен стадий, даде окуражаващи резултати. Те бяха представени на международна конференция за изследвания върху СПИН в Париж.

След като бе изпробван върху 393-ма доброволци от 5 страни – САЩ, Руанда, Уганда, РЮА и Тайланд, прототипът на ваксина предизвика имунен отговор – производство на антитела, у всички участници. „Тези обещаващи резултати, както и постигнатите от други учени успехи в същата област, ни окуражават да бъдем отново оптимисти, що се отнася до разработването на ваксина срещу ХИВ“, заяви Дан Барух от изследователския екип.

Експерти са на мнение, че ваксината остава най-добрият начин да се сложи край на епидемия, която зарази 76 милиона души и предизвика 35 милиона смъртни случая от появата си в началото на 80-те години на миналия век.

Според Програмата на ООН за ХИВ/СПИН, въпреки методите за превенция 1,8 милиона нови инфекции са регистрирани през 2016 г. „Досега единствено 4 проекта за ваксина са стигнали до тестване на клиничната им ефикасност“, припомни вирусологът Дан Барух от Харвардския университет.

Експерименталната ваксина първо разбужда имунната система с помощта на риновирус, преди да я стимулира с протеин, който се намира върху обвивката на ХИВ, отключвайки по-силна реакция от организма.

„В предишна фаза от изследването, извършена с маймуни, тази стратегия попречи на разпространението на инфекцията сред две трети от животните – поясни Барух. – Разбира се, все още не знаем дали ваксината ще защити хора, но получените резултати оправдават извършването на по-широкомащабни изследвания.“

 
 

Животът на Толкин в нов биографичен филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Финландският режисьор Доме Карукоски ще застане зад камерата за биографичен филм за британския писател Дж. Р. Р. Толкин, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на филмовата му компания. 

Продукцията, режисирана от 40-годишния Карукоски, ще проследи годините от живота, изградили автора на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ като човек и творец.

Сценарият на биографичния филм за Толкин е поверен на Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд. Повече подробности около проекта не се разкриват.

Доме Карукоски е сред най-известните кинодейци на Финландия. Режисирал е осем игрални филма, най-известният сред които е „Том от Финландия“ за хомосексуален художник от 20-и век, изявявал се с този псевдоним.

 
 

Даниел Крейг е следващият Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

 

Вече е официално – Даниел Крейг ще влезе в ролята на Агент 007 поне още веднъж, потвърдиха Eon Prdouctions и MGM, притежатели на  авториските права върху филмите. Премиерата на продукцията във Великобритания е насрочена за 8 ноември 2019 г. 

Сценаристи на филма ще бъдат Нийл Първис и Вобърт Вейд, които пишат драматургията за последните шест филма за Бонд, започвйаки от „Само един свят не стига“ през 1999 г. А продуценти на филма ще са Майкъл Г. Уилсън и Барбара Броколи.

От компанията допълват още, че информация около дистрибутора на филма, дати на премиери в чужбина, актьорски състав и режисьор ще бъдат обявени на по-късна дата. Но информацията за Даниел Крей е вярна и идва от сигурни вътрешни източници на Eon, които обаче желаят да останат анонимни.

За всички почитатели това е приятна изненада, след като през октомври в интервю след завършването на последния филм от поредицата, Spectre, Крейг каза, че не желае повече да влиза в ролята на Агент 007. За щастие нещо го е мотивирало да размисли.

 
 

Най-гледаните филми у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

Последните седмици бяха белязани от  няколко важни премиери за световната и българската киноиндустрия.  Излязоха Baby Driver,  „Дюнкерк“, „Валериан – и градът на хилядите планети“, а малко преди тях „Аз проклетникът 3″, драмата „Всичко, всичко“ и „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. 

Съвсем  очаквано, още с премиерите си, филми като  „Дюнкерк“ и Baby Driver предизвикаха фурор и застанах  начело на класациите по приходи. По всичко личи, че това  лято  ще имаме няколко  много  силни и запомнящи  се заглавия  в киносалоните.

Българската публика оцени  филмите на Люк Бесон(„Валериан и градът на хилядите планети“), Кристофър Нолан(„Дюнкерк“) и Едгар Райт(Baby Driver) и те влизат в  топ 10  на най-гледаните филми  у  нас за уикенда.

И понеже в икономиката киното се попада така наречената група на „бизнес на прототипа“ и основният му успех се измерва чрез  приходите през първите дни след излизането му,  ви предлагаме да видите, кои са най-гледаните филми в българските киносалони за изминалия  уикенд (в галерията горе).