Забравената запалка носи лош късмет

| от | | |

Николай Крижитски

Фери бе доста разсеян тип. Постоянно забравяше чадърите си, пилотската шапка, всякакви дребни предмети. Да не говорим за цигарите – непрекъснато се вайкаше, че ги е посял някъде по кафенетата.  Бялата кутия „Marlboro“ винаги липсваше след претърсването по джобовете в къщи.

Ето какво се случи в деня, когато си откри затритата любима запалка, спечелена в един шантав бас. Шефа на самата компания „BulgariaZeppelinAir“ беше изгубилата страна и с неохота даде на Фердо любимата си сребърна запалка.

Airplane-funny-pictures-Free-1-600x388

Фирменото лого бе на орел сграбчил пет светкавици. Вместо гравирано око, орела имаше малък скъпоценен камък. Ферди така и не разбра от какъв вид е камъчето и колко карата е, тъй като почти веднага изгуби запалката. Тъгуваше за загубата цели две седмици. Разпитваше всички подред, вдигнал яката на шлифера си, приличаше на героя от комиксите – инспектор Дюдю. Но, издирването нямаше резултат, колегите му клатеха отрицателно глави, запалката с орела и скъпоценното око така и не се намери.

Както и тази нощ, Фердо сънуваше запалката по няколко пъти пред седмицата.  А днес сутринта се събуди и с ужасен главобол. Рядко му се случваше, но хванеше ли го в менгемето – жална им майка на околните. Ставаше като капризно барби на плажа в Слънчев бряг. С един чехъл, Ферди се затътри към кухнята за да си сипе кафе. „- И пет няма чаши да ми помогнат днес!“ –  помисли си той, сипвайки осмата лъжица захар.

След банята си поръча такси, което бе изключително добър ход.
Шофьора тихичко слушаше някаква чалга песен, но това не пречеше на Ферди да дремне малко на задната седалка. Стъпвайки на асфалта пред служебния вход на летището, капитан Фери установи, че главобола се беше изпарил.

Понечи да си запали цигара, защото имаше правило като стъпи на борда на самолета – горе в облаците да не пуши. Претупа всички джобове, но така и не намери кутията. Поредната забравена, само че този път в къщи.

Настани се в кабината и от един бегъл поглед от прозорчето разбра, че днес ще бъде още по-тежък ден, отколкото си го е представял.
Петдесет минути по-късно:

Помощник пилота:  Имаме малко гориво.  Молим ви срочно да разпоредите горивен танкер (Калинка).
Кулата: А вие къде се намирате?  Питаме, защото не ви виждаме на екрана.
Фери, капитана:  Кула, еми ние сме на писта 21  и вече цяла вечност чакаме „Калинката“ с гориво.
******
Фери, капитана: Моля за Разрешение за излитане.
Кулата: Sorry, ние нямаме летателния ви план за полета. Накъде имате намерение да летите?
Помощник пилота: Както всеки понеделник – до Виена.
Кулата:  Но…..днес е вторник!
Фери, капитана:  Какво?  Еми, че тогава ние трябва да почиваме!
****
Кулата: Вие аеробус А320 или А340 сте?
Помощник пилота:  Естествено че А340!
Кулата: Тогава….трябва да се предвижите много бързо, затова моля, бъдете любезни, пуснете и другите два двигателя и пълен напред!
*****

Някъде към двадесетата минута от излитането, удар от мълния парализира работата на половината от приборите в кабината.

Помощник пилота:  Кула, кула, тук нищо не работи. Даже висотомера нищо не показва…
Пилот от съседен лайнер, летящ в съседен коридор се обажда на същата честота: Млъкни бе тъпак, и умри като мъж!…..
*****
Кулата: Какъв е точно проблема?
Помощник пилота: Изгубихме компаса.
Кулата:  Знаехме си. Така, както летите може да изгубите всички прибори. Пратете някой да преброи пътниците.
*****
Кулата: Имате ли достатъчно гориво или не?
Помощник пилота (поглежда безнадеждно към капитана Фердо, но той дреме, завит в одеялото):   ДА.
Кулата: Какво ДА?
Помощник пилота: ДА, сър!!!
*****
Кулата: Височина и вашето местонахождение, дайте координати?
Помощник пилота:  На седмия километър над вас сър, аз седя отляво в кабината. Виждате ли ме?
*****
Кулата:  А340, за да избегнете шума, моля отклонете се. Моля, завийте на 45 градуса вляво. Моля направете го бързо!
Фердо, капитан (сънен):  Кула, що за шум можем да създадем ние оттук?  И то на височина от 11.00 метра?
Кулата:  Можете.  Трясък, шум, каквото и да е – ако вашия А340 се сблъска с идващия срещу вас А727! Завийте по дяволите!!!
Помощник пилота и Фердо (в един глас): По дяволите!!!!

******
Помощник пилота: Добро утро Виена!
Кулата: Добро утро.  За ваше сведение, говори Найроби.
Помощник пилота и Фердо се споглеждат:  Захождам за кацане във Виена.
Кулата: Тук действително е Найроби, изобщо не се майтапим.
Помощник пилота: Найроби ли казахте?
Кулата:  Да.
Фердо, капитана:  Но, защо Найроби?  На нас ни трябва Виена?!!!
Кулата:  О’Кей! Тогава прекратете захода за кацане и ако обичате летете само по крайното ляво.
Помощник пилота:   А, дреболия. Дори и да кацнем в Найроби, хората пак ще ни аплодират при кацане. Винаги го правят.
****
Кулата: Съобщете ни моля, Вашето предполагаемо време на кацане.
Помощник пилота и Фердо в един глас: Хммммммм… Вторник би ме устроил.
*****
Кулата:  След кацането ви моля да преминете по пътеки Alpha 7, Alpha 5, Whiskey 2, Delta 1 и Osсar 2.
Помощник пилота:  А къде е това? Ние тук трудно се ориентираме? По-точно изобщо не се ориентираме….
Кулата:  Не мога да ви помогна. Аз работя тук едва от вчера следобед.
*****
Помощник пилота: Кула, какво става тук, защо липсва съпровождащия автомобил (Follоw-me-car)?
Кулата: Не я виждате ли?  Нямаме такава, оправяйте се сами, както ви казах одеве.
*****

По-късно, в един от колегите му от Дубайските авиолинии потупа Ферди по рамото и го попита:
– Това нещо ми казаха, че е твое, заповядай.
И му подаде запалката с орела и светкавиците.

 
 

Забравената запалка носи лош късмет

| от | | |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

Забравената запалка носи лош късмет

| от | | |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.

 
 

Забравената запалка носи лош късмет

| от | | |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Забравената запалка носи лош късмет

| от | | |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.