За зимното яке и летните шорти

| от |

Юлия Кръстева, снимки Боян Пищиков

Едва ли има човек, който не е чувал за Червения кръст и Червения полумесец. Ето защо няма да насочвам този кратък разказ към създаването на организацията или към нейните история, разпространение, мисия, принципи, структура и т.н. Това е моята червенокръстка история така, както я чувствам. Мога да кажа, че с тази организация израстнах във всякакъв смисъл. Цял живот съм по баирите, по хижите, по всякакви водни басейни и цял живот случки ми се случват. Когато бях дете гледах на планинските спасители като на много, ама много специални хора с най-невероятни качества и възможности. Тайничко се надявах някой ден да  заслужа и да нося червената униформа със знака на ПСС. Бях свидетел на работата им и знаех, че най-важното е да си Човек, другото се научава. Всеки уикенд на ски пистата, всяко лято на скалите, те бяха на постовете си и следяха за инциденти. Бяха адски добри в това, което правеха. Когато поотраснах реших все пак да опитам. Изискванията бяха много и аз не отговарях на всички. „Не се става току така спасител”- знаех го предварително.

edit01web

След много време и с коренно различна мотивация все пак станах спасител, но този път не с яке, а по шорти. Такава е униформата на водния спасител – бански, тениска и шорти.

След още време по неведоми пътища започнах да работя уж на шега и между другото само по една програма и за малко с хора, които имаха специални нужди. Някак се завъртяха нещата и поостанах в най-различни програми да работя с хора, които имат нужда от мен. И отново в тази въртележка някак започнах работа в Червения кръст – организацията майка на Планинската спасителна служба и Водно спасителна служба. Задачите ми започнаха от младите хора, доброволци на организацията. Те ми показаха много неща, очите им светеха както правеха моите когато бях като тях. Организацията им дава много възможности, обучава ги, среща ги с хора от други райони на страната, Европа и Света. Дава им много ценен опит в хуманитарна посока. Показва на младите хора от най-закътаните малки градчета, че и те могат да бъдат полезни, че и те могат да бъдат лидери и да обучават свои връстници. За мое съжаление, тези млади хора продължават своя път извън града или страната, но както често си повтарям „това е за тяхно добро”. Мога да разкажа много надълго и широко как идва като объркан тийнейджър и пред очите ми се превръща в добър обучител и ментор на свои връстници и как се променят нагласите му като цяло, но съм сигурна, че всеки познава поне един такъв червенокръстец. Сега задачите ми са свързани с всички възрастови групи и с най-разнообразни социални дейности, но мога с ръка на сърцето да кажа, че го правя защото искам да го правя, а не защото ми плащат заплата. Това, мисля си, е най-ценното, което мога да искам от една служба. #MyStory (в България върви като Моятачервенoкръсткаистория)  обхваща най-различни хора от най-различни географски ширини. Те събират историите си, свързани с Червения кръст. В общо изявление на Тадатеру Коное – президент на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец и Петер Маурер – президент на Международния комитет на Червения кръст прочетох: „Почти всеки (или някой от познатите на този „всеки”) е дарил кръв, получил е съвет за първа помощ, бил е посетен от доброволец, дори без да осъзнава че това е Червения кръст или Червения полумесец в действие. Почти всеки от нас има своя червенокръстка история.

Много преди Международното движение на ЧК и ЧП да стане реалност, хората са привличани да си помагат взаимно:от съпричастност, от доброта и от надежда. Днес Движението дава възможност и място, в което хората могат да се мобилизират и да споделят своите стремежи, да ги изпълняват заедно и с по-голям ефект…. 17милиона доброволци стигат до стотици милиони хора всяка година.” Така работи организацията – от и за хората, защото те го искат, защото са готови да дарят време, енергия, ресурс. Така правя и аз, един от 17 милиона доброволци.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

18,10ч. е най-доброто време за питие

| от chronicle.bg, БТА |

Режимът по часовник може да се окаже най-доброто средство за здравословен живот, според авторите на изследване, целящо да установи по кое време от деня хората извличат максимални ползи от обичайните си занимания.

Допитването, обхванало 1000 души във Великобритания, е направено по поръчка на производителите на хранителни добавки „Форца“. На базата на получените отговори авторите му са изготвили здравословен график, насочващ към идеалното време за дейности като хранене, тренировки и дори секс:

– 6,45 – Най-подходящото време за събуждане, по възможност след продължил между седем и девет часа нощен сън.

– 7 – Идеалното време за сутрешна тренировка. Изследване е установило, че кардио упражненията на гладно водят до изгарянето на малко по-голямо количество мазнини.

– 7,15 – Около 30 минути след събуждане е най-доброто време за закуска. Внушителните 84 процента от участниците в допитването споделят мнението, че придържането към хранене в определено време помага в борбата срещу излишните килограми.

– 7,30 – Най-доброто време за секс – в идеалния случай 45 минути след събуждане, когато енергийните нива са повишени. Приливът на ендорфини след полов контакт помага за понижаване на кръвното налягане и нивата на стрес.

– 9,45 – Идеалното време за работа. Изследване е установило, че пикът на мисловната дейност е около три часа след събуждане. По това време концентрацията, способността за запаметяване и креативността са най-високи.

– 10,45 – Най-доброто време за почивка, тъй като нивата на стрес се покачват, особено в началото на седмицата.

– 12,15 – Четири часа след закуска идва най-подходящото време за обяд. Три четвърти от участниците в допитването са споделили „осезаеми ползи“ от факта, че никога не пропускат обедното хранене.

– 15,30 – Моментът за демонстриране на воля. По това време хората, които спазват диета, са най-уязвими и най-склонни да посягат към хранителни изкушения, способни да я провалят.

– 18 – Най-подходящото време за вечеря според хората, спазващи хранителен режим с цел отслабване.

– 18,10 – Най-доброто време за питие. Алкохолните напитки е препоръчително да се пият по-рано вечер, за да може черният дроб да се възстанови, преди да настъпи времето за лягане.

– 18,30 – Подходящо време за силови тренировки.

– 22,10 – Идеалното време за лягане, позволяващо 20 минути за заспиване и 90 минути за най-възстановителния сън без бързи очни движения, който обикновено е преди полунощ

 
 

Кино фокус: Холи Бери. 11 роли, в които й се възхищаваме

| от chronicle.bg |

Холи Бери или Хали Бери, както ви харесва, е родена като Мария Холи Бери, но през 1971г. година променя името си на Хали Мария Бери. Дъщеря е на бившия болничен прислужник от африкански произход Джеръм Бери и на бялата Джудит Бери.

През 1980г.  участва в няколко конкурса за красота, виждаме защо. Печели през 1985 Miss Teen All American и Miss Ohio през 1986г. През 1986 г. е първа подгласничка на мис САЩ. В интервю по време на конкурса тя казва, че иска да стане актриса или да се занимава с телевизия като журналист. Интервюто е удостоено с най-високата оценка от съдиите. Тя е първата афроамериканска участничка на мис Свят през 1986 г., където завършва на шесто място.

Бери от 1993 до 1997 г. е женена за бейзболния играч Дейвид Джастис (David Justice), а от 2001 до 2005 г. – за музиканта Ерик Беней (Eric Benét), с когото осиновяват дъщеря – Индия. От 2005 до 2010 г. живее с канадския модел Габриел Обри, от когото през 2008 г. ражда дъщеря Нала (Nahla Ariela Aubry).

През 2010 г. Бери започва да се среща с френския актьор Оливие Мартинес. Двамата имат момче, което Холи ражда, когато е на 46 години.

Днес  актрисата навършва 51 години и по този повод ви черпим с 10 нейни роли, които не са за изпускане.