За теб, Българийо

Велислава Славова

За теб, Българийо, аз пиша днес – за тебе и за моите предци.

Във тежки времена на робство и печал, те вдигнали са своята глава.

В ръката с меч за тебе те умряха, за тебе и за твойта свобода.

Едничка майчица, родина мила, да защитят те от „смъртта”.

Величествена ти си, майко, величествени са и те дори и днес.

Макар малцина веч историята ни да помнят, те все пак името ти го обкичват с чест.

Недей да плачеш, майко, че във тежки времена ний пак живеем.

Макар че робството на слепотата по-лошо е от турското.

Макар че този път духът ни само паднал е заробен.

Но се надявай, майко, че отново ще успеем с бича ний да се преборим.

И вярвай, майко, че отново името ти ще прославим.

Защото още съществуват славните ни българи, родино,

макар и те да са малцина.

И още някъде се крие този борбен дух,

макар че в плена паднаха мнозина.

И пак ще бъдеш ти велика, о Българийо, родина моя,

защото някъде там още има го светлика, запален от предците в нашата история.