За равновесието

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Нямам спомен как съм проходила, но много добре знам как подкарах велосипед с две колела. Картината е още пред очите ми.

Вероятно съм била 4-5-годишна, когато, спретнала новото колело (и тиквени семки в джоба за по-късно), се отправям с един мъж към канала на Перловската река, на две преки от нас. Това е алеята между булевард “Драган Цанков” и Орлов мост, където участъкът е прав и дълъг. Колелото, мисля, че беше “Жабка”, синьо, а мъжът – висок, с буйни черни коси и кафяви очи. Усещам ръката му върху врата си, докато страхливо се засилвам. Той е вдигнал двете странични помощни колелца толкова, че дори и да залитна встрани, няма да ме спасят. Но аз знам, че те са там, и това ми дава кураж.

Засилвам се още, той тича редом, после зад мен, но все така с ръка на врата ми. След миг изостава и вече ме изпуска в скоростта. Не усещам топлата ръка, но аз карам, аз летя, помощните колелца дори не опират земята, защото са вдигнати по-високо от вчера.

Есен е и гумите пращят върху падналите сухи рошкови – ах, какви препятствия! Чувството за ускорение е вятърът встрани и шумът от тези пукащи рошкови. Не мога да спра, но и не искам. И все пак къде бяха спирачките? Викам в страха си, но това е вик на радост, възторг, самодоволство. Аз мога, аз съм, аз успявам!

Мъжът ми казва нещо, но чувам само отдалечаващия се глас. Смея се високо и вече губя равновесие. Успявам някак да намаля и… тряяяс! Ох, това е сладка болка! Той дотичва с “няма нищо, удари ли се?” и продължаваме в смях и възгласи.

По-късно в годините често съм изпитвала подобен страх, примесен с радост от преодоляване на някаква трудност. И други мъже са били до мен – къде с топли, къде с недотам чисти ръце и намерения. След време изпитвах много пъти и сладката болка от удоволствие, разтворено във време без ясни последици и прогнози. Но нищо не може да се сравни с онова усещане на безмерна детска радост от запазеното равновесие и от една топла ръка на врата ми – на татко.

 
 

Huawei е на първо място по брой продадени телефони в Китай

| от chronicle.bg |

Ръстът на доставките на смартфони в Китай приключва през второто тримесечие на тази година, отчитайки 3% спад.

Второ тримесечие подред водещата компания по брой доставени устройства е Huawei. Тя е доставила общо 23 млн. устройства, следвана от Oppo с 21 млн. телефона. Така Oppo отчита 37% увеличение на годишна база. На трето място е vivo с нейните 16 млн. доставки през април-юни.

Изненадата идва от Xiaomi, която е доставила 15 млн. телефона. Тя задминава конкурента си Apple и отчита 60% ръст за китайския пазар.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.

 
 

Няколко съвета за хубава лятна почивка

| от chronicle.bg |

Отново сме в онова време на годината, когато Инстаграмът ни се пълни със снимки на хора, които вечно са някъде на почивка. И тогава се сещаме за нашата ваканция, която предстои. И се надяваме да не е от онези гадните, където те тръшва вирусът или пък някои хора напълно скапват цялото преживяване.

Тогава се питаме как да се подсигурим, така че да изкараме незабравима почивка? Истината е, че няма как. Нали това я прави незабравима – всичко неочаквано и непланирано, което я съпътства. Има все пак някои универсални съвета, които ще направят любимото ни време на годината няколко идеи по-сигурно и приятно.
Дестинация

Някои хора, които си падат по несигурното и непознатото, не биха се съгласили,че трябва на всяка цена това да е първото условие. Въпреки това обаче, винаги е добре да знаеш накъде отиваш. Можеш по пътя да направиш спирки и да останеш на много други места, но нали пак си имал някакво първоначално намерение. Съветът тук е да мислим като Агата Кристи – тя наистина вдига летвата по намиране на дестинации. Съвсем естествено е да нямате пари за круиз по Нил, пътуване в Ориент Експрес, до Френската ривиера или Карибските острови, но навсякъде има какво да се види, особено в присъствието на добра компания… само да не е тази на десетте малки негърчета от едноименния роман.

Компания

Компанията не е задължителен елемент от всяко пътуване. Ако не ви допада някой, не е нужно на всяка цена да тръгвате, само за да не сте сами. Понякога самотното пътуване наистина се отразява добре на човек, а и е стимул за нови запознанства.  Така, един важен съвет: ако нямате деца, недейте, наистина недейте да пътувате с хора, които имат. Поради две причини. Първата е, че през първите два дни ще бъдете в еуфория от това, че сте в ролята на феята кръстница от Пепеляшка, но на третия малките ще са се лепнали за вас и няма да ви оставят на мира, а родителите им ще са щастливи, че някой ги е отменил и се справя добре, и едва ли ще си направят труда да променят ситуацията. И втората е, че родителите, съвсем естествено, вече за загубили онази искра на младите години и няма да се втурнат с вас към дискотеката. А пък вие нямате такива отговорности и е нормално да си искате дискотеката. Хубаво помислете дали искате да бъдете бавачката на групата.

Тяло

Абсолютно противопоказно е да мислим как изглеждаме, когато сме на ваканция. Ваканциите са затова – да мързелуваме, да ядем на корем, да правим каквото искаме, и каквото ни кара да се чувстваме добре. Затова си сложете банските и не се притеснявайте от вида си. Ако все пак сте от онези, които искат околните да въртят глави и очи след тях… просто дерзайте. Важното е да се чувствате добре в кожата си без притеснения.

Настаняване

Винаги е по-добре не само да знаете къде отивате, но и къде ще отседнете. Запознайте се с хотелите, цените и всичко останало, за да няма неприятни изненади, когато пристигнете. Всички рискове по тази важна част от почивката, са на ваша отговорност.

Мрънкане

На всеки се случва да се оплаква от едно или друго нещо, но това е абсолютно противопоказно по време на почивка. Боли ви пръста от нещо, джапанките ви убиват, слънчасвате. Окей, на всеки се случва. Намерете решение на проблема, но не натоварвайте хората около вас, които искат да си починат, с болежките си.

Храна
Отново малка препратка към точката с външния вид – яжте на воля. Опитвайте всякаква храна, особено местната. Проучвайте заведенията и не ходете на всяка цена на едно и също място. Има и други хубави със сигурност. Кулинарният туризъм винаги е добра идея за хубава почивка.

Купон

Всичко в рамките на нормалното, разбира се. Но със сигурност поне веднъж в живота си е добре да сте купонясвали две последователни нощи, за предпочитане на плажа. Просто е яко. Да целунете сервитьора/ката, най-добрия си приятел или пък да играете на играта, в която всеки път щом ви кажат че вече сте пили прекалено много, да пиете пак. (повтаряме, без да ставате за смях на всички)

Сами, но не самотни
Правете си дълги разходки. Загубете се в малките улички на града. Останете до късно през нощта навън. Усетете вибрациите наоколо, тях ги няма в нито един друг град, планина или плаж. Ходете без да знаете накъде отивате. Останете за малко сами.

Социални мрежи?
Всички трябва да знаят колко добре си прекарваме и да имат подробна справка кога къде се намираме, какво ядем, какво правим, какво ни прави впечатление. Няма лошо, всеки сам решава какво да публикува на личните си профили в социалните мрежи. Но какво ще стане, ако само веднъж запазим емоцията за самите нас? Как бихме се чувствали ако не споделяме детайли около пътуването си, а вместо това се потопим в новата атмосфера и да се насладим на момента? Интересно е дори само от експериментална гледна точка. Резултатите обикновено са добри.

И естествено, ако вече си имате свой ритъм и предпочитате той да си остане такъв, не се колебайте да го следвате. Никой не е казал , че има само един начин да си изкарате незабравимо лято. Зависи от вас – най-важното е да се отпуснете и да се насладите на момента.

 
 

Какво се крие зад повторенията в живота ни?

| от Цвета Топузлиева |

Фройд нарича повторенията на травматични ситуации от детството принуда към повторение. Без да осъзнаваме пресъздаваме подобни травмиращи ни ситуации отново и отново, изпитваме същата болка и разочарования – детето, израснало с родител алкохолик като възрастен е привлечено от партньор алкохолик; дете, подлагано на насилие бива привлечено от партньори насилници или самото то става насилник; дете, което е преживяло сексуален тормоз, става проститутка…

На пръв поглед това е озадачаващо. Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение?
Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в детството си в следствие на същите тези травми. Схемата представлява генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тези ранни вярвания ни дават усещане за предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По странен начин те ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме раздирани от болка и разочарование.

Павел е много нещастен в брака си. Съпругата му отново му изневерява. Павел е отчаян, както всеки път, когато тя му изневерява.

Просто не мога да понеса да се разделим и да я загубя…затова правя всичко по силите си, за да си я върна обратно само за мен. Не зная защо, но чувствам, че ако се разделим, всичко ще се разпадне…не мога да обясня защо се примирявам с всички тези изневери. Дори, сякаш я обичам повече, когато ми изневерява и искам да си я върна. Вярвам, че ако бях по-добър тя щеше да ми бъде вярна и щеше да бъде само с мен. Тази несигурност ме убива…

Всеки следващ път Павел се надява, че това ще е последната изневяра на съпругата му, но остава разочарован и болката е все по-силна и разрушителна.

Не мога да повярвам, че тя отново постъпва така с мен. След последния път, бях сигурен, че няма да се случи отново. Та аз бях на ръба на самоубийството и тя много добре видя това! Не мога да повярвам, че отново е с друг мъж…

Бракът на Павел е като влакче на ужасите. Той няма контрол над ситуацията, която го подмята от надежда към отчаяние отново и отново.

Най-трудната част за мен е чакането. Стоя и чакам без да зная къде е и какво прави, въображението ми създава мъчителни, болезнени картини. Имало е случаи, в когато съм я чакал в продължение на дни. Просто стоях и я чаках да се върне у дома заслепен от гняв, последван от разтърсващи ридания, после отново гняв и отново ридания…

Случвало се да я удари, а след това винаги се моли за прошка. Павел иска да слезе от влакчето на ужасите. Твърди, че иска стабилност и мир. Но, воден от схемата си за изоставяне, колкото по-непредвидимо е поведението на съпругата му, толкова по-силно е привлечен към нея.
В детството си Павел е преживял същите чувства на несигурност и изоставяне. Баща му изоставя семейството, когато Павел е само на две години. Бил алкохолик, на който не можело да се разчита, непредвидим в поведението си. Тези дълбоко вкоренени чувства Павел пресъздава отново и отново в брака си с партньор, който поддържа най-силните му страхове.
Ето това е иронията на схемата…Павел, както и много от нас се влюбваме в хора, които засилват схемите ни и някак ни е трудно на намерим изход от този повтарящ се саморазрушителен сценарий.

Историята на Коста е още един пример за повторяемост на обстоятелства:

За Коста нуждите на другите хора винаги са по-важни за него, от неговите собствени нужди. Опитва се да угоди на жена си, отговаряйки с „да“ на всичките й въпроси и предложения. Опитва се да угоди на децата си, като никога нищо не им отказва. Опитва се да угоди на баща си, като се съгласява да работи в семейния бизнес, въпреки, че тази работа не му допада. Той винаги е безкористен – с всички, винаги.

Странно, но това не винаги се харесва от другите. Съпругата му се ядосва, че е твърде мекушав; децата, макар и винаги толерирани изпитват нужда от граници; баща му се дразни от липсата на твърд подход в работата и особено с персонала.

Дълбоко в себе си Коста също е ядосан на себе си, че не зачита собствените си потребности. Този модел на поведение той е усвоил в детството си. Коста има схема ориентираност към другите. Във възпитанието му баща му е тираничен, властен и контролиращ. Ако Коста не бил съгласен с баща си за нещо, бил наказан и игнориран. Майка му била изключително пасивна и депресирана през по-голямата част от детството му. В желанието си тя да се чувства добре, Коста прекарвал времето си, за да отговори на нейните нужди. Бил твърде зает с нуждите на родителите си, за да мисли за своите нужди…

Схема терапията, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравия тип отношения. Понякога това не е лесно за разбиране и приемане. Както например, може да се наложи Павел да направи избор, който ще бъде болезнен в момента и дори да тръгне срещу вътрешните си чувства, влизайки в най-големият си страх от самота. Но правейки точно това, Павел ще установи, че ще оцелее в този страх, и не само ще оцелее, а ще бъде по-спокоен, по-уверен и себеуважаващ се. Действайки въпреки страховете си, всъщност ги обезоръжаваме.

Историите на Павел и Коста показват колко важно е да погледнем отвъд ситуацията и да се свържем с чувствата си, които често са неосъзнати. Схема терапията изследва тези дълбоки чувства и формира нови, адаптивни умения и подходи, които за разлика от други видове терапии, дават трайни във времето резултати. Това се случва чрез структурирана поведенческа терапия, домашна работа и постоянна конфронтация с проблемни вярвания и неефективен стил на поведение, за подпомагане на постигнатото ниво.

Текстът на Цвета Топузлиева е от сайта www.psiholozi.com и е публикуван в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.