За лидерите и банковите разклащачи

| от |

Иван Стамболов, www.5corners.eu

Много съм доволен от банковата истерия, защото тя ми помогна да освежа погледа си върху политическия живот. Научих, че до броени седмици ще се роди нова партия, чийто лидер ще бъде човек на име Чикагото – бивш катаджия и международен наркотрафикант, чийто син също е лидер на партия и „един от хората на Петното“, каквото и да означава лидер на политическа партия да е нечий „човек“ (слагам го в кавички, защото човекът не е създаден, за да бъде собственост). Но защо пък да не е – „лидер“ означава „водач“, тоест някой, след когото останалите са готови да вървят. Той може да е „човек“ на всекиго и феновете му пак да вървят след него. Случва се непрекъснато. Е, ако лидерът, след когото вървят феновете, е със специфично име като „Чикагото“, „Петното“, „Дон Цеци“, „Дудука“ и т.н., най-вероятно специфично ще бъде и мястото, до което ще ги заведе. Тъй както, ако тръгнете след зелена муха, знаете къде ще стигнете. Но какво да се прави: това са традиционни и добре познати особености на българското лидерство.

Dingo-Lebeda-Sopola

Както и да е, в неделя Цацаров и Писанчев хванали Чикагото и още двама-трима, защото се разбрало, че те стоят в основата на провокациите, довели до банковите истерии в края на миналата седмица. Всявали паника в социалните мрежи. Паника всявали и някакви фирми и я всявали под формата на изпъстрен от правописни грешки бюлетин, който разпращали директно на стотици свои клиенти. Всички твърдели в общи линии едно и също – че КТБ* ще повлече след себе си и други банки и вложителите им ще изгорят. Опашките се извиха първо пред ПИБ. Заговори се и за други банки. Разтревожиха се дори и предвидливи хора, които си бяха диверсифицирали вложенията, като например онзи мой приятел, който има две сметки – една в ПИБ и една в КТБ. Слава Богу, че беше петък, та в събота и неделя банките и институциите да имат време да се освестят.

Освестиха се и веднага решиха да отвърнат на удара с удар. Внесе се проект за промени в Наказателния кодекс, според които ще лежи в затвора всеки, който клевети банките, всява паника и с това причинява вреда на другите, а за себе си извлича полза. Общественото мнение веднага се раздели на две. Едната половина каза, че малко повече строгост няма да навреди никому, докато другата половина се уплаши, че големите наказания крият опасност от големи злоупотреби и правораздавателната система ще се превърне в репресивен апарат.

Увлечено в спора между двете си половини, общественото мнение сякаш пропусна да си зададе един важен въпрос. Всъщност два въпроса: „Кой?“ и „Защо?“. Едва ли неделните арестанти имат някакъв личен интерес от сътресения в банковата система. Интересите трябва да се търсят другаде и тук, волю-неволю, навлизаме в загадъчните територии на слуховете и догадките. Защото ние сме прости хорица, информираме се главно от медиите и освен да клюкарстваме в Ганковото кафене, надали имаме много други инструменти за търсене на истината. Кой и защо тръгна да клати банковата система?

Казват, че руснаците няма да оставят никого безнаказано да им отказва и затова ще заплатим ината за Южен поток със собствените си влогове.

Казват, че същите тези руснаци искат нарочно да съсипят КТБ, след което изцяло да я овладеят, уж я спасяват, и така да влияят на българската политика в своя полза.

Казват, че поради горните съображения Цветан Василев и Делян Пеевски жестоко се скарали и започнали да се опустошават един другиго.

Казват, че Пеевски си прехвърлил парите в ПИБ и затова ПИБ си го отнесла.

Казват най-накрая, че има кръгове, в чиито интерес е валутният борд да се компрометира, еврото да стане 4-5 лева, от което много дългове ще се стопят.

Какво да ги правиш – седнат ли в Ганковото кафене, хората говорят какво ли не. Мен обаче не ме интересува дали е вярно това, което си говорят. Колкото и да е конкретно, то сякаш губи своето значение на фона на големия абстрактен извод.

Изводът е, че очевидно има хора, които няма да се спрат пред нищо в името да дребнавите си егоистични интереси. Това е страшно. Това е зло. Да си играеш с банковата система означава да си играеш с парите на хората, с техните спестявания, с техните надежди и съдби. Да си играеш с националната сигурност – игра, на която се насладихме около дебатите за Южен Поток – означава да си играеш със съдбите на бъдещите поколения. Една мутра да прави хиляди хора заложници в скандалите си с друга мутра е престъпление. Да престъпиш човешките закони е страшно, но не е фатално. Фатално е да престъпиш естествения закон. Или, иначе казано, всяко нещо си има граници, но сякаш всички граници вече са прекрачени. Замислете се. Замислете се дали нашият иначе прекрасен народ не е проклет от собствената си историческа съдба да не бъде общност, а механичен сбор от самостоятелно оцеляващи индивиди или даже не индивиди, а хорица, станали напълно безчувствени и безотговорни към съдбата на другите хорица, с които споделят обща територия и говорят един език.

Не ме интересува кой и защо клати банковата система, нито кой и защо продава националните интереси за рушвети и комисионни. Интересува ме, че има някой, който е дръзнал да повярва, че това му е позволено. Както е повярвал, че лидер на българска политическа партия може да бъде Динго, Лебеда или Сопола**. Не знам дали има смисъл БНБ да променя НК, за да гони мишоци, които разпространяват зловредни слухове, но вярвам, че има хора, които трябва да бъдат преследвани за национално предателство и с тях да се занимават военни съдилища. Ех, къде са старите офицери…

_____________________________

* Забележете, че е въпрос на елементарна печатна грешка, на два съседни клавиша на клавиатурата, КТБ да бъде изписано КГБ.

**Динго, Лебеда и Сопола – прякорите на мошениците в култовия български филм „Топло“ (1978), режисьор Владимир Янчев, оператор Цанчо Цанчев, музика Симеон Щерев – Банана.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.