За Крокодила, Хипопотама и Реформаторския блок

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Онзи ден Радан Кънев с тежки мотиви хвърли оставката си като говорител на Реформаторския блок. Каза, че „не е приемал да бъде кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции“. Източникът на това напрежение беше актуализацията на бюджета и то не толкова самата актуализация, за която едва ли някому пука, колкото това, че Меглена Кунева и Божидар Лукарски на своя глава решили да обърнат палачинката и от критици на идеята за ново задлъжняване, да се превърнат в нейни поддръжници. Радан Кънев пък очевидно е на мнение, че ако Бойко Борисов иска говори с Блока, то ще говори само чрез Радан Кънев, иначе Блок няма да има. И показа как може да се случи това.

Разбира се, за никого не остана тайна, че отказът от позицията „говорител на Блока“ е открита заявка за позицията „лидер на Блока“. Имаше идея тази заявка да се обяви на специална пресконференция вчера, но пресконференцията беше отменена без обяснение. Всъщност, причините може да са били всякакви, включително и обструкция от страна на Меглена Кунева, която, огорчена че не успя да стане евродепутат или поне служебен външен министър, трудно ще преглътне да свири втора цигулка в Блока. И сигурно е права, защото ДБГ е най-голямата партия в него, поне според резултатите от предишните предсрочни избори.

Така или иначе Блокът ще върви към единен политически субект с един лидер и това вече е решено. Единственото неудобство е, че силата на Блока може да дойде от образа му на общ фронт, на пъстра задруга от най-различни хора срещу статуквото, какъвто беше СДС в началото. Това му дава сила, това го прави симпатичен, това ще му донесе подкрепа на изборите. Но това трудно се съвместява с образа на партия с централизирана структура, разписана идеология и заявена програма. От друга страна всеки може да си представи каква парламентарна група ще излъчи една „разпасана команда“. Затова играта за Блока е сложна, но той е длъжен да я играе, за да не потъне в блатото на непродуктивността.

Обаче ще сгреши всеки, който си въобрази, че причината за напрежението в Блока е актуализацията на бюджета или въпросът за неговото лидерство и управляващи органи. Истинската причина е един друг въпрос: за коалицията с ГЕРБ – дали да стане, как ще стане, кога ще стане и кой ще преговаря. Явно вече на мнозина им се ще, мнозина са решили, че това е пътят, но се чудят как да го изиграят така, че да не изгорят като СДС на Кабаиванов, който целуна пръстена прекалено рано и накара избирателите да си кажат: „Че той щом ще играе с ГЕРБ, защо да не гласуваме директно за ГЕРБ и да се свършва!“. Разбира се, на това може да се отговори с аргумента, че е по-добре малкият партньор да има някаква власт, вместо да няма никаква, че е по-добре големият партньор да има коректив, който да му пречи да се разлее в безметежен абсолютизъм, но тези аргументи нямат никаква стойност, когато ги излагаш пред отдалечаващия се гръб на избирателя.

Никой не може отсега да гадае какво ще се случва в следващия парламент. Най-вероятно представените политически субекти ще взаимодействат по едни въпроси и ще противостоят по други. Да, ще се пазарят. Да, ще се договарят. Накрая ще успеят да конструират някакво управление, което сигурно ще е коалиционно и което със сигурност ще посрещне съдбата си, каквато и да е тя. Но какъв е смисълът всичко това да се обсъжда два месеца преди изборите? Ще спечелим повече гласове, като кажем, че ще пристанем на победителя ли? Може. Знае ли човек…

Днес Реформаторският блок нервно се разхожда напред-назад из обширното преддверие на властта и се измъчва от десетки въпроси: Ако тръгне с ГЕРБ, няма ли да предаде тези избиратели, които предпочитат достойна опозиция пред компромисно и унизително партньорство във властта? Ако пък остане в опозиция, няма ли да разочарова онези, които искат да видят хора от Блока в министерски кресла, защото знаят че Блокът може да даде добри министри? Управление с ГЕРБ няма ли да е смъртоносно, както беше за други полакомили се? Но няма ли да е смъртоносен и още един мандат извън управлението? Ако дадем на ГЕРБ дясната си легитимация, какво ще получим? И какво ще изгубим? Какво ще се случи с партиите в Блока, ако тръгнем с ГЕРБ? А ако не тръгнем? Какво ще се случи с лидерите на Блока? Кое е по-важно – кариерната реализация на замесените професионални политици или голата гордост на вилнеещите из форумите „граждани“? Не беше ли по-умно още преди европейските избори Блокът да стане единна партия с едно ръководство и индивидуално членство? Не бяхме ли навремето прекалено остри в критиките си към ГЕРБ? Дано хората са забравили!…

Сещам се за един стар виц, в който Крокодилът решил да прекара Хипопотама. Тръгнал да го търси и през цялото време репетирал всички възможни въпроси и отговори при срещата им. Накрая го намерил в едно блато, но вместо да отговори на въпросите му, Хипопотамът му теглил една майна и му обърнал калния си гръб. Да не стане така, че докато Реформаторският блок репетира всички възможни варианти за сближаване с ГЕРБ, ГЕРБ накрая да се хване с ДПС и цялата демократична и аналитична интелигенция глупаво да се опули със зяпнали уста. Тогава на реформаторите ще им остане само романтичната поза да се зъбят на тирана от уютната кръчма на Странджата и да размахват завистлив юмрук към Картаген, който извън всякакво съмнение трябва да бъде разрушен.

 
 

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорските изпити

| от chronicle.bg, БТА |

Умните хора са с по-голям шанс да се провалят на шофьорските изпити, тъй като прекалено много се замислят над предизвикателствата, които им предстоят.

За разлика от хората с академичен ум, кандидат-шофьорите с по-нисък ценз е по-вероятно да вземат книжка от раз. Креативните умове от сферата на изкуствата се справят по-добре с шофьорските изпити в сравнение с представителите на науката и математиците.

Проучването е проведено сред 1 564 британци от фирмата Privilege DriveXpert.

Изследването е установило пряка връзка между интелекта, професионалното израстване и вземането на книжка от първи път. Оказало се, че колкото по-добре се е представил на матурите и на приемните изпити в университета даден индивид, толкова по-зле е преминал през шофьорските тестове.

Авторите на проучването са установили също, че хората с по-ниски оценки и неакадемично мислене проявяват значително по-голяма практичност, която е от съществена полза при изкарването на шофьорска книжка.

Изследването показва, че 59 процента от хората с ниска квалификация вземат свидетелство за управление на МПС от раз.
За сравнение само 39 на сто от корпоративните началници успяват да вземат шофьорските си изпити от първия път. Хората със собствени бизнес пък се сдобиват с книжка средно при четвъртия опит.

 
 

CHR Хороскоп: Спрете вредните навици сега!

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.07. до 30.07.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Лъва, което й разположение ще направи тези дни добри за демонстрация на възможности, таланти и умения, отдаване на любим спорт, хоби или развлечение, впускане във флиртове и любовни приключения.

Периодът е подходящ за занимания с деца, подписване на договори, сключване на споразумения, покупко-продажба на стоки и услуги, стартиране на нови дейности, срещи с приятели, започване на лични или професионални партньорства.

Най-добре и в кожата си през тези дни ще се чувстват огнените знаци Лъв, Овен и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат с лекота задачите и ангажиментите си и лесно ще намират съмишленици и приятели.

Сряда и четвъртък Луната ще се намира в знака Дева. Най-ползотворен и приятен ще бъде този период за въздушните знаци Дева, Козирог и Телец, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да стигнат до важни откровения с любим човек и ще разпуснат и ще се позабавляват в компанията му.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, за явяване на изпити, провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

В неделя Луната ще влезе в знака Скорпион. Поради тази причина през втория почивен ден ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти.

Денят е добър за размисъл и плануване. Препоръчва ни се да се занимаваме повече със себе си, отколкото с останалите. Не е лошо също така да се постараем да намерим позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.