За кифлите и пичките

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Българките сме страшни мачовци! Не, не, нямам предвид външния вид, това не е статия за буйните ни мустаци и яките ни бедра.

Като казвам мачовци, имам предвид истински мачовци – убедени в невероятната си сексуална мощ, нарцистично влюбени в красотата си, вярващи в изключителните си способности на майки и домакини, невероятно консервативни по отношение на ролята на мъжа и жената в обществото и презиращи жените (другите, де).

Има само една разлика между българските мъже и жени-мачовци. При силния пол мачизмът намалява с всяко поколение. Докато при жените той сякаш се увеличава. А да, и жените – мачовци не се драпат по макарите. Така де… Другото си е същото.

Най-впечатляващо е шумното автозаклинание в сексуалната разкрепостеност и вечното можене на българката. Поне такова впечатление добих, след като прочетох коментарите на предимно млади българки под една статия, в която чуждоземна авторка на средна възраст питаше нужно ли е да се прави много и успешен секс? Лелееееее, жива да не бях! Не стига, че си го помислила, ми и го написала!

Горката чужденка бе буквално хвърлена на кладата! Следваха 132 коментара, в които покрай пълната й дебилност се описваха неепилираните й крака, рошавата й коса, мръсната й къща и най – вече пълната задръстенящина в леглото. В друга статия пък, пак превод от чужд език, авторката обясняваше, че тя и всичките й познати нямали никакъв ищах за секс след няколко години брак. И отдолу подобни коментари.

От тях човек остава с впечатлението, че между Дунав и Родопите жените се таковат нонстоп, навсякъде и по всякакъв начин. Сутрин под душа, после на масата за закуска, след това на ксерокса и зад кафе – машината в офиса, вечерта първо в метрото, след това в асансьора, после докато мият чиниите, и накрая идва истинският секс в кревата. От приятелствата си с мъже, населяващи същите тези географски ширини, съм чувала, че това не е баш така. Има и такива, има и онакива. Също като по чуждите земи. Жени всякакви….

Жените – мачо обаче не само правят секс нонстоп, а го правят и като мъже. Или поне така твърдят. За да поддържат този имидж, ходят на стриптийз-барове. Или поръчват стриптийзьори за партито на приятелката си. Разказват, че гледат редовно порно и се правят, че няма нищо по-забавно от това да обсъждаш с гаджето си циците на минувачките. За кратко време “се влюбват” в друга жена и дори се целуват с език с нея публично. Удрят по задника келнерки и пъхат пачки в деколтетата на певиците. Нямат никакъв проблем да правят секс без предпазни средства и без ограничения. В крайна сметка не е важно дали те получават удоволствие, важно е да поддържат имиджа на секс машини.

Българките – мачовци са влюбени в красотата си. Твърдо убедени са, че те са най-красиви на света. За доказателство правят непрекъснато сравнения с грозните като крави швейцарки, с грозните като крави холандки, с грозните като крави германки, с по-грозните дори и от крави англичанки, с дебелогъзите гъркини, мустакатите туркини, косматите полякини, миризливите чехкини, дебелите американки и неподбиращите рускини. Е, едни шведки и сръбкини само останаха, ама те па са кифли.

Като казах кифли – българките – мачо презират посестримите си. За тях жените се делят на два вида – кифли и пички. Пичките са те, а кифли са всички останали.

Българките – мачо са иначе домакини. Те както отварят бира с вилица, така и въртят баница. Това е в реда на нещата, защото в крайна сметка жените трябва да са жени, а мъжете – мъже. Мъжът да поправя колата, жената да чисти къщата. Така е било и така ще бъде.

Жените – мачо се кълнат в женското начало у себе си. Те са в състояние да измият прозорците на висок ток и да изперат на ръка чаршафите, без да им се излющи лака. Докато пускат прахосмукачката, държат бутилка бира в ръка. Носят мрежести чорапогащници в планината и ефирни дантелени нощнички в палатката. Това е, защото са пички. Всички други с памучните пижами или с дантелите в хотелите са кифли.

Жените – мачо се гордеят с колекцията си от мъжки екземпляри. Те са с висок статус, красив ум или силен мускул. А може и трите. Сменят ги редовно, за да не им излезе име на кифли.

Жените – мачо твърдят, че не гледат романтични филми, не четат любовни романи, не слушат сълзлива музика и въобще не се занимават с никакви дейности, които са типични, както знаем, за всички останали жени. Демек за кифлите. Те нямат приятелки, защото смятат, че жените – пардон кифлите, не могат да имат истински приятелства. Затова си другаруват само с мъже. Жените – мачо непрекъснато разправят, че жените (другите, де) са тъпи кифли и или циврят, или клюкарстват, но не са в състояние да проведат един интелигентен разговор.

Жените – мачо се оплакват шумно от това, че жените не могат да карат. И – ама хич, да паркират. За жените-мачо всяка жена с кариера е не просто кифла, а кифла със съмнително поведение. Жените според тях не могат да управляват фирми или държава, да пишат сериозни романи или да правят изследвания, да свирят рок или пънк и други подобни дейности. Тях ги могат само пичките. Е, добре, и мъжете.

И last but not least жените – мачо презират и другите жени – мачо. В техния свят има място само за една пичка. И това е тя.

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе. 

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Нудъли с домашно песто

| от Росица Гърджелийска |

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага по една от своите рецепти.

Тя работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тази седмица ни предлага рецепта за нудъли с домашно песто. 

Нужни продукти:
5 тиквички
1 ч.ч. чери домати, срязани на половина
1/2 ч.ч. сирене, нарязано на кубчета
1 шепа микс печени ядки – добра комбинация е лешници и бадеми
за пестото:
половин скилидка чесън
2-3 шепи пресен босилек
1 шепа орехи
1 кафена чаша настърган пармезан или друго подобно сирене
1 кафена чаша зехтин
сок от половин лимон
DSCN9382
Начин на приготвяне:
Започнете с правенето на песто. Комбинирайте всички съставки за него без лимона и блендирайте добре. Добавете лимона и разбъркайте добре и приберете в хладилника
Нарежете тиквичките на ленти като нудъли. Загрейте дълбок тиган с капка олио и добавете тиквичките. След около 3-4 минути като са пуснали много вода и са сготвени, но не са се разкашкали още – махнете от котлона и отцедете добре. Може дори да ги сложите в кърпа, за да са напълно отцедени.
След като изстинат ги добавете в голяма купа и към тях прибавете пестото, доматите, сиренето и ядките. Разбъркайте внимателно и добре до смесване на всички продукти и до получаването на перфектната свежа салата.
Обичам вкуса на лимона, на босилека, явките, на сладките доматчета, на соленото сирене…всичко това крещи в главата ми – ЛЯТО Е-Е-Е!
DSCN9372
 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.