За да работите по-добре, работете по-малко

| от |

Коуди Делистрати, сп. „Атлантик“

Ако работи по-малко и има повече време за почивка, човек е склонен да работи по-добре и с по-висока производителност.

Между 1853 и 1870 г. барон Осман наредил голяма част от Париж да бъде разрушена. Коптори били изравнени със земята и градът, който някога бил истински лабиринт, се превърнал в добре подредено място, пълно с широки булеварди (например, „Сен Жермен“) и ъгловати авенюта („Шан-з-Елизе“). Бедните парижани се опитали да окажат съпротива, но в крайна сметка били принудени да напуснат, като техните домове били сринати за съвсем кратки срокове след съответното отправено предупреждение и срещу малко или никакво обезщетение. Френската столица претърпяла пълно преобразяване – от град на работническата класа със средновековен облик тя станала буржоазен и модерен и то за по-малко от две десетилетия.

Всеки август Париж сега става свидетел на друга бърза трансформация. Туристите са господари на живописните улици. Магазините са затворени. Обичайната френска монотонна реч отстъпва място по улиците на напевен английски, италиански и испански говор. При условие че френските работници са задължени да си вземат най-малко 31 дни отпуска всяка година, почти всички те избраха тази година „да избягат“ в Кан или Италия, Испания или Гърция, където средиземноморските фарове и живот не са спрели както тук.

Някои наричат това мързел, но като почиват през целия август, французите избягват преработването. Точно както Париж се преобразува за една нощ, това става и с трудовите навици в страната – и този ваканционен период дава дивиденти. Това е така, защото въпреки че времето, което работите, е правопропорционално на вашата продуктивност, това съотношение става обратнопропорционално в определена точка. С други думи от един момент нататък, колкото повече работите, толкова по-малко продуктивни ставате.

Например, полагането на труд в продължение на дълги часове често води до разсеяност, която убива производителността. Тази теза е поддържана от т. нар. Закон на Паркинсон, който гласи, че работата се върши за времето, определено за нейното свършване. Работете по-малко и ще сте склонни да работите по-добре.

Нещата стоят по същия начин и с практикуването на занимания. Андерс Ериксон, професор по психология във Флоридския щатски университет, проведе проучване в Берлин и установи, че количеството време, което успелите музиканти свирят всеки ден, е изненадващо малко – само 90 минути. В действителност най-успелите музиканти не само свирят по-малко, но и си взимат повече почивки през деня и прекъсват своите репетиции, когато се почувстват уморени или стресирани.

Отдавна е известно, че прекомерното работене причинява съкращаващ живота стрес. То води и до загуба на интерес към работния процес, тъй като вниманието просто не може да поддържано повече от 50 часа седмично. Дори Хенри Форд е бил наясно с проблема с преработването, след като е намалил работната седмица на своите служители от 48 на 40 часа. Той мислел, че полагането на труд повече от 40 часа седмично кара служителите да допускат много грешки, както пише в своята автобиография „Моят живот и работа“.

Разбира се, някои работници с ниски доходи са принудени да работят дълги часове и на няколко места просто за да свързват двата края. Защо обаче много други служители – включително такива, които получават невероятно добри възнаграждения – продължават да се преработват дори когато често не им се налага?

Александра Мичел, съдружник в Goldman Sachs, която сега преподава в Университета на Пенсилвания, е установила, че в две много добре известни инвестиционни банки (които не назова) служителите работят средно по 120 часа седмично (т. е. по 17 часа на ден всеки ден). Така, както пише Мичел, те не само „пренебрегват семейството и здравето“, но и работят дълги часове, дори когато шефовете им не ги принуждават и при условие че знаят, че 16-ият и 17-ият работен час няма да ги направи по-продуктивни.

Мичел стигнала до заключението, че хората, които работят здраво, „бъхтят“ дълги часове не заради „възнаграждения, наказания или по задължение“, а „защото не могат да си представят нещата другояче, дори когато няма смисъл да правят така“.

Изглежда глупаво да работиш дълги часове просто самоцелно. Причината, поради която хората може би се преработват не заради „възнаграждение, наказание или по задължение“, е, че това носи голям социален престиж. Заетостта предполага здрава работа, което предполага добър характер, сериозно образование и заможност сега или в бъдеще. Фразата „Не мога, зает съм“ изпраща сигнал, че не само сте сериозен, но и важен човек.

В много страни, по-специално в Съединените щати, освен това е разпространено убеждението, че работата по презумпция е благородно занимание. Мнозина се чувстват екзистенциално загубени без водещата функция на работата в своя живот, дори когато тази работа не е пропорционално печеливша, нито здравословна във физически и психически план.

Всички вероятно ще се съгласят с Аристотел, че „ние работим, за да имаме свободно време, от което зависи щастието“. Мотивацията за служителите да работят здраво е морковът на отмората след пенсиониране. Причинно-следствената връзка обаче често се обръща, тъй като ние нагаждаме нашия живот към работата, а не обратното. Широко разпространеното убеждение, че щастието и удовлетвореността от живота могат да бъдат намерени изключително чрез упорит труд, по същество е повече мениджърски мит, създаден да мотивира работниците, отколкото философска истина.

В своето есе от 1932 г. „Във възхвала на безделието“ британският философ Бъртранд Ръсел коригира тази идея, като пише: „Голяма вреда бе нанесена в съвременния свят от вярата в добродетелността на труда“. По-скоро „пътят към щастието и просперитета минава през едно организирано намаляване на работата“.

Иначе казано щастието в крайна сметка е откривано не в дългите вечери, прекарани в работа, а в намирането на начин да се работи по-малко. Дори това да означава да се купуват по-малко неща намаляването на перспективите за постигане на професионален успех в живота в името на свободното време вече не говори за морални недостатъци.

Икономистите пишат от доста дълго време за това колко просто би било да намалим работните си дни, с повишаването на ефективността на технологиите. Теорията на Адам Смит за карфиците гласи, че ако на работниците по принцип са им необходими 8 часа, за да изработят определян брой карфици, едно откритие, което удвои или утрои скоростта на производството, трябва да намали пропорционално количеството време, което работниците прекарват на работа. Според тази теория ние би трябвало, както допуска големият британски икономист Джон Мейнард Кейнс в своята книга „Икономическите възможности за нашите внуци“, да работим по-малко. Може би ние не можем да постигнем 15-часовата работна седмица, която той предложил, но по-малкото работни часове така или иначе ще са добре дошли.

В някои професии, като правото, има смисъл човек да работи повече от необходимото, тъй като възнагражденията са изчислявани почасово, а не като обща сума. Това, разбира се, вреди на клиента, който в крайна сметка плаща за непродуктивна работа, но в краткосрочен план е изгодно за юридическите фирми. Също така, въпреки че преработването води до рязко понижаване на трудовата ефективност (което струва на американските компании между 450 и 550 милиарда долара годишно в загубена производителност) и повишава стреса и заболеваемостта, то все пак излиза по-евтино да наемеш един служител да работи 80 часа седмично, отколкото двама по 40 часа седмично.

Някои компании обаче започваха да се отклоняват от този начин на мислене, като възприеха философията „работи по-малко, работи по-добре“. Мичиганската софтуерна фирма Menlo Innovations гледа с лошо око на служителите, които работят повече от 40 часа седмично, като възприема преработването не като знак за отдаденост, а като признак на неефективност. Извънредният труд дори довел до някои съкращения в компанията, твърди Бриджит Шулте, автор на книгата „Смазани: работа, любов и игра, когато никой няма време“. Най-сетне, има една проста причина за преработването: културната инерция. Американците са работили дълги часове в миналото, така че, независимо от новите технологии или скокообразното повишаване на ефективността, ние продължаваме да работим същото количество часове, дори това да няма видим ефект или да има негативни последици за производителността. Освен това всеки е здраво приклещен в своя коловоз: да бъдеш първият човек в офиса, който започва да „краде“ от работното време „в името на продуктивността“, без да се страхуваш от ответни мерки, ще изисква смелост и малко наивност.

Много хора все още не могат да се отърсят от разбирането за фундаменталната важност на работата в сравнение с работното време: подреждането на живота, което дава, целта, която осигурява, и етиката, която изразява. Какво ще стане обаче, ако ние гледаме на свободното време не като на размотаване, а като на необходимо време за размишляване, за вдъхновяване на креативността и за спестяване на мозъчни клетки и енергия за бъдеща работа?

Въпреки че Франция има своите икономически проблеми, по-малко от 9% от служителите в страната работят „много дълги часове“ (в контраст това се отнася за 11% от американците, а този дял е най-голям в Турция – цели 43%). Тя освен това Франция е една от страните в света, където балансът между работата и личния живот е най-добър. Прекомерното работене е, в най-добрия случай, безсмислено, а в най-лошия – действително вредно. То диктува нашето физическо и психическо здраве, времето, което прекарваме със семейството, и често се корени в собственото ни желание да придадем благороден характер на работата, да се чувстваме продуктивни (дори да не сме такива) и да сме в състояние да кажем на другите хора: „Зает съм“, като признак на социален престиж.

Построяването на съвременен Париж е изисквало сериозен труд. Барон Осман е бил мразен от голям брой парижани заради своята визия за един по-ефективен Париж и неговият 17-годишен план бил обект на силна съпротива през цялото време, както разказва Патрис дьо Монкан в своята книга „Париж на Осман“. Той обаче не си взел нито една продължителна почивка по време на целия проект, тъй като Наполеон Трети непрекъснато го карал да приключи колкото се може по-бързо. В началото на 70-те години на 19-и век барон Осман завършил Площада на Операта и се подготвял да започне строителството на самата Национална опера.

След като обаче Наполеон Трети назначил Емил Оливие, яростен критик на Осман, за премиер, императорът попаднал под влиянието на противниците на барона и го освободил от длъжност. Осман изпаднал в затруднено положение, прекарал известно време в чужбина и останал извън общественото внимание до края на 70-те години на 19-и век, когато се завърнал в Париж и влязъл отново в политиката. Година преди неговото завръщане, Операта била довършена.
Превод от английски: Николай Станоев / БТА

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кажи ми какво лайкваш, за да ти кажа какъв човек си

| от |

 Меченца? Котенца? Мемета със зайци? Профилни снимки? Тоалетна хартия? Тестове като този, задачи с повишена трудност, игри с награди или може би атрактивни арт снимки на обувки, крака или храна в ресторант? Взависимост от това какво харесвате във фейсбук сега може да определим какъв човек сте. Благодарение на нашия прост, но много точен тест, ще научите верните отговори за характера си, скрити дори от вас. Не се срамувайте, а го направете бързо.

Колко често ползвате фейсбук?

А) Поне веднъж на ден.

В) Рядко, защото съм леко пристрастен към това какво пускат хората онлайн.

С) Нямам фейсбук! (И тук идва нашият логичен въпрос: защо, по дяволите, си правите този тест!? Спрете сега и може би за вас има надежда, макар че, едва ли.)

Какво ви прави най-силно впечатление онлайн?

А) Скапаната политическа коректност на долните мижитурки онлайн. Нещастни кретени, които имат мнение за всичко! Затова се разведрявам като лайквам снимки на обувки.

В) Че приятелите ми са по-умни, по-слаби и по-успешни от мен. Не го показвам, но често плача вечер заради това.

С) Нищо не забелязвам. Всички са по-тъпи от мен, затова не ги удостоявам с внимание.

Какво най-често лайквате? (Бъдете честни, иначе резултатите няма да излязат точно. Тестът е анонимен.)

А) Както казах вече – снимки на обувки. По-рядко – зайци, котки или мемета с животни. Понякога разнообразявам с тестове от този вид или игри за печалба на пластмасови чайници, но да не си мислете нещо…

В) Пейзажи. Много обичам снимки на къщи, хора пред къщи, природни забележителности, които не вълнуват никого, места, на които другите хора ходят и аз знам, че никога няма да отида. Ето пак се разплаквам… Защо ми го причинявате!?

С) Не лайквам! Значи имам си такава политика – трябва да е нещо много умно, да съдържа в себе си хумор, сарказъм, да е готино, куул бе. Особено пък на момичета нищо не лайквам. Освен ако не са профилни снимки. Тогава правя изключение, ама рядко.

Какво мислите за таговете и хаштаговете?

А) Не си признавам, ама щом тоя тест е анонимен ще си кажа – някои ме кефят, особено тия за бежанците, черните и Тръмп. Уникално е, че може да намериш толкова идиоти на едно място, само като цъкнеш на един хаштаг. За таговете не мисля нищо, рядко ме вълнуват.

В) Адски ми харесват, особено тия #sun, #summer, #day, #love и прочие… Позитивни са. Носят специални вибрации и могат да се ползват за снимки на пейзажи и забележителности. Тагвам се отвсякъде, за да знаят хората, че не си стоя вкъщи да бродирам. Често тагвам и приятелите си, те понякога ми се дразнят, ама аз се правя, че не забелязвам и като мине достатъчно време, пак почвам.

С) Бе кви са тия тъпотии, бе! Губите ми времето. Ей, ще ви блокирам.

Погледнете собствената си стена. Помислете. Погледнете я пак, какво има на нея? Опишете го с няколко думи.

А) Значи аз си влизам, ама не поствам нищо. Освен за политика и евентуално некви снимки на храна от гъзарски ресторанти. Ама това е рядко. Последните ми постове са: антиполитически антикоректен антиклип, меме на Тръмп и няколко тага от приятели, че съм бил на морето.

В) Песни за добро настроение. Музиката е начинът, по който звучат емоциите, затова листата ми е разностилна – от класики като Бон Джоуви до най-новото гръцко, заради лятото на Халкидики. Мои си снимки, за да видят хората, че и аз съм щастлив, и пейзажи от места, които искам да посетя. Няколко тага от заведения, ама те са ми слабост…

С) Нищо не пускам, бе. Само, ако е нещо, което лично съм произвел. Готина мисъл, картина, звук, пръц, мръц… Ето последното е некъв статус за Биг Брадър от миналата година. Ебати тъпото предаване.

Резултати:

Най-много отговори А)

Вие сте фейсбук идиот

Политически некоректни с мнение по всички въпроси, вие сте дразнещо ходещо мрънкало. Изказвате се непопитани, а ако ви попитат се изказвате двойно. Иначе сте начетен, умен и голям хуманист, ама ако някой ви погледне активностите ще види, че сте лайкнали повече тъпотии с мемета и миещи се мечки, отколкото една кифла може да произведе в минута. Разонансът между онлайн живота ви и живото ви превъплъщение е голям и странен. Смятате фейсбук за глупост, ама дебнете в него като лелка в блок. Намерете баланс, като станете веган или пиете арника. Спасение за вас може и да има, но то не е онлайн.

Най-много отговори В)

Вие сте обикновен глупак

Не е като да сте грозен, дебел или рядко тъп, но нещо във вашата активност ни подсказва, че имате предпоставки да се превърнете в такъв. Връзката между мозъка и онова, което правят ръцете ви, когато сте онлайн леко се губи някъде по пътя. Имате нуждата да захранвате нещастното си обкръжение с информация за вас и вашия нелеп вкус. Крадете безочливо чужди идеи, като се смятате за новатор в откриването им. Ако хаштаговете са популарни, вие започвате да ползвате, ако са снимките на животни – пускате, ако си хванете гадже, което гледа футбол – тичате да се снимате на стадион. Статусите на цветен фон са ви особено любими, щото в момента са тренди. Както и снимките, че сте в центъра на купона. Рядко сте обаче, нали? Лошият вкус за музика си е ваш личен бонус, с който онези, които са ви добавили, трябва да изстрадат на собствен гръб. Тежко им.

Най-много отговори С)

Вие сте просто прост

Рядко най-умният човек в стаята е този, който се мисли за такъв. В този ред на мисли това не сте вие. Нито гаджето ви, нито най-добрият ви приятел. Спрете се, намерете си истинска работа и си живейте живота. И ви забраняваме да коментирате този тест, тук или във фейсбук.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.