Всички представления на Волен

| от Кристина Димитрова |

Когато партия „Атака“ бе създадена през 2005 година, се възприемаше, че името й е в тон с динамичните планове на членовете да противодействат срещу всичко „антибългарско“, „рушащо“ националната идентичност. Едва ли някой е предполагал, че името й е своегорода команда, която проглушава ушите на нейния лидер и той се втурва да руши, коли и беси.

Волен Сидеров плюе, обижда, псува, бие се, връхлита, съди и никой в малката ни държавица не може да го обуздае. Укротяването на опърничавия доби абсурдни измерения в момента, в който в изборната нощ вътрешният министър Румяна Бъчварова трябваше да дойде на крака пред белокосия „емоционалист“, за да въдвори ред не къде да е, а в сградата на Националната академия за театрално и филмово изкуство.

Да, Волен изнесе своя постановка, режисирана и изпълнена от самия него.

Второстепенните и епизодичните роли останаха за всички кандидат-кметове, партии, лидери, министри и дори униформени. А избирателите се превърнаха в масовка. Докато изборите протичаха някъде на втори план, Волен се оказа в центъра на прожекторите, където получи и централно круше от съмнителен господин. Кулминация и хепи енд.

Финален кадър – спасеният от злия нападател белокос воин на морала се оказа в прегръдките на любимата си Деница Гаджева, която ридаейки и грижливо оправяйки измачканите му ревери, хлипаше и молеше съпруга си да се прибера у дома, при плачещия им наследник.

Пошла продукция в очите на българските актьори, които бяха наричани хомосексуалисти и наркомани. Нискобюджетен филм за българските полицаи, които попадаха под атаката на националиста. Иронично е, че тъкмо по силата на точките в програмата на партия „Атака“, според която се настоява за правна формула за понятието „национален предател“, то самият Волен трябва да бъде строго санкциониран.

Вече близо 10 години обаче законодателството и Волен се разбират много добре. Полицаи стоят вкаменени около беснеещия като Горгона Медуза националист, погледите им – празни, главите им – сведени, униформите – късани, пагоните – подритвани. Агресията на Волен расте и той става все по-безочлив и опасен с времето.

През 2006 година, само няколко месеца след създаването на партия „Атака“, обществена коалиция „Граждани срещу омразата“ заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Коалицията „Граждани срещу омразата“ дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: „Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“. На 21 юли 2006 година Волен е осъден по едно от осемте заведени дела. Това е и единствената санкция, която той получава в следващата декада.

На 7 април 2006 година Волен Сидеров се забърква в ръкопашен бой на автомагистрала „Тракия“. Колата му е засечена от друг автомобил. Волен решава, че срещу него се извършва атентат. По заповед на Сидеров, шофьорът Любомир Бакърджиев пука гумите на автомобила, който ги засича и ступва студента, който вози дядо си в мистериозната кола. През 2008 г. Софийският градски съд оправдава Волен Сидеров по повдигнатото обвинение за подбудителство към лъжесвидетелство след инцидента на магистрала „Тракия“.

3 февруари 2010 година – пътувайки София за Франкфурт на Майн, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се напива и буйства в самолет. От полицията започват разследване срещу „53-годишният видимо пиян пътник“, който отказал да закопчее предпазния си колан, не искал да седне на мястото си, нахлул в бордовата кухня, обиждал с расистки имена стюардесите. Образуван е сигнал заради обида и нарушение на закона за въздушна сигурност, но нищо повече.

Пак през 2010, в края на септември, депутати от „Атака“ изправят на нокти клиентите и персонала на ресторант в Брюксел. Гарсоните в изискваното заведение още са в шок от пияните господа, които ги целели с храна и отказвали да си платят сметката.

На 20 май 2011 година Волен Сидеров и депутати от „Атака“ поведоха протест срещу високоговорителите на джамия в София. Привърженици на „Атака“ целиха с камъни мюсюлманите, подпалваха молитвените им килимчета и рязаха фесове. Атакистите нарекоха полицаите „еничари“. Никой не бе привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението. Затова пък Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България през февруари тази година заради нападенията на привърженици на „Атака“ срещу софийската джамия Баня Башъ.

През 2013 година Волен Сидеров стана хит в социалните мрежи, само че отново не в положителния смисъл. Той се нахвърли върху журналист на телевизия СКАТ докато го блъска с думите: „Извини се веднага, извини се веднага.“ Полицаят, който се опитал да спаси репортера, бе обвинен от Волен Сидеров, че го е блъскал. Впоследствие стана ясно, че журналистът бил нападнат от Волен заради проблемите му с шефа на телевизията, в която работи – Валери Симеонов.

През 2013 година с призив „Долу БНТ“ Волен Сидеров и антуражът му блокираха възловото софийско кръстовище и се насочиха към телевизията, за да я целят с домати и камъни.

На 6 януари 2014 г. Волен Сидеров се забърка в скандал на летище Варна. По време на полета националистът се скарал с жена, която се оказа френски дипломат. Делото срещу Волен Сидеров по случая скандално цикли.

12 октомври 2015 г. Прокуратурата поиска сваляне на имунитета на лидера на „Атака“ Волен Сидеров след скандал на улица „Раковски“, където той и депутатът Десислав Чуколов нападнаха продавач в магазин и налитаха на собствениците на обекта и на полицаите.

На 23 октомври Волен Сидеров влетя в НАТФИЗ и нападна студентка, защото снимала с телефона си.

На 25-ти октомври отново вилня в Академията, където търсеше да бие друг студент.

И ако правните и законови документи не дават насока за това как да се действа с политици като Волен Сидеров, то в учебниците по психология се намират някои пояснения около проблема на лидера на „Атака“ с агресията и овладяването на гнева. Агресията е понятие в психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия.По-страшното обаче е, че агресивните прояви са силно заразителни и с удоволствие се копират и усъвършенстват от неговите привърженици и последователи.

Голяма част от антисоциалните прояви се извършват от социопати – разновидност на психопатите, които имат патологично поведение в социалната сфера, имат трайни гневни и яростни реакции, обуславящи брутално поведение, без чувство за вина или разкаяние. Психопатите извършват над 15% от тежките престъпления.

Хетероагресията им е насочена към заобикалящия свят. Агресията еволюира подобно човека от стадия на физическата, през следващия етап – на вербалната и накрая култивира в социална. В терминологията на Десетата ревизия на Международната класификация на болестите хетероагресията се отбелязва като „нападение“.

Щеше да е твърде просто да си кажем, че това наблюдавахме в нощта на изборите пред малките екрани. Тогава разрешение на казуса щеше да има. Волен Сидеров многократно нарушава закона и е крайно време да спре да се обляга на депутатския си имунитет, който не би трябвало да го защити при удряне на служител на реда, нито при проявяване на физическа агресия. Поне в Конституцията не пише така и е крайно време Темида да действа според правилата си.

 
 

Анджелина Джоли пред Vanity Fair: „Сега се чувствам повече жена“

| от chronicle.bg, БТА |

Анджелина Джоли е оставила на заден план правенето на филми, за да стане по-добра майка. Тя посещава готварски курсове и върши обикновени неща, като да почисти след кучето.

В интервю за Vanity fair актрисата и режисьор разказва, че животът й след раздялата с Брад Пит е съсредоточен върху здравето и децата й.

„Всъщност сега се чувствам повече жена“, казва Джоли и допълва, че поставя на първо място семейството.

Последният филм под нейна режисура за режима на кхмерите през 70-те, при който са загинали над един милион души, бе представен в Камбоджа през февруари. Световното му разпространение, включително чрез компанията Нетфликс, ще бъде през септември.

Извън популяризирането на филма, Анджелина Джоли казва, че няма интерес да работи над нов филм сега. Тя получи попечителство на шестте й деца с Брад Пит и очаква окончателното уреждане на развода.

„Искам просто да направя подходяща закуска и да поддържам дома“, казва актрисата.

Джоли споделя, че по искане на децата е започнала да посещава готварски курсове.

„От девет месеца се опитвам да бъда наистина добра просто като домакиня, да почиствам кучешкото ако, да мия чиниите и да чета приказки за лека нощ“, казва актрисата и допълва: „Ставам все по-добра и в трите“.

Четиридесет и двегодишната Джоли е специален пратеник на Агенцията за бежанците на ООН.

Пред списанието тя разказва, че децата й са „много смели“ след раздялата с Брад Пит.

Джоли разкрива още, че е вдигнала кръвно и е развила парализа на лицевия нерв след раздялата. Актрисата споделя, че се е възстановила благодарение на акупунктура.

Интервюто на Джоли за Vanity fair ще се появи в септемврийския брой на списанието, който излиза от печат на 8 август.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Ван Гог срещу реалността

| от Chronicle.bg |

Винсент ван Гог е роден на 30 март 1853-а в Холандския град Зунден.

Великият художник-импресионист е живял в редица европейски столици като Лондон, Брюксел и Париж, но най-креативният му период е, когато живее в Арл.

Именно провансалският град край река Рона вдъхновява някои от най-известните му произведения.

Вижте как изглеждат в реалността местата, вдъхновили художника да нарисува някои от най-безценните си произведения.

Звездна нощ над Рона (1888 г.)
Това е може би най-известното произведение на Ван Гог. То изобразява крайбрежието на Рона при Арл под светлините на нощното небе. Сцената на картината не е далеч от апартамента, където импресионистът е живял под наем – „Жълтата къща“ на площад Ламартин.

Кафе-тераса през нощта (1888 г.)
Друга изключителна картина, изобразяваща нощния Арл. Кафенето, вдъхновило художника е реставрирано в началото на 90-те, за да прилича на образа от картината и дори е преименувано на името на Ван Гог.

Жълтата къща (1888 г.)
Периодът, в който Ван Гог живее в Жълтата къща на площад Ламартин №2 в Арл, е най-плодотворният в живота му, който е така кратък и трагичен. Той е наел четири стаи в мезонет във въпросната сграда, която се намира в центъра на картината. За нещастие Жълтата къща е пострадала сериозно при бомбардировките по време на ВСВ и е била съборена.

Спалнята в Арл (1889 г.)
Когато пристига в Арл Ван Гог е в доста по-оптимистичен период от живота си и се надява там да твори заедно със своите приятели артисти като Пол Гоген. Затова и украсява стаята си с пъстри цветове. Снимката разбира се не е на стаята му във вече несъществуващата Жълта къща, а е на реплика, създадена по картината от Института по изкуствата в Чикаго. Стаята присъства и в Airbnb, като нощувката там струва 10 долара.

Мостът Ланглоа в Арл (1888 г.)
Японските дърворезби са вдъхновили много от художниците-импресионисти, сред които и Ван Гог. Според него Мостът Ланглоа изглеждал като японски и често го е рисувал в свои картини или скици.

Богомолци напускат църквата в Нюнен (1884 г.)
Това е една от ранните творби на художника. Семейството му живее в Нюнен (южна Холандия) между 1883-1885 г., а баща му Теодор, отговарял за църквата. Платното е откраднато от музея на Ван Гог в Амстердам през 2002 г. и бе намерена едва миналата година от италианските власти. През 2017 г. тя бе върната в музея.

Църквата в Овер (1890 г.)
След престоя си в Арл Ван Гог прекарва известно време в близка болница за психично болни в Прованс. След това той се мести в Овер, в близост то Париж. Към края на живота си той изпитва силна носталгия по времето, което е прекарал в Нюнен. Рисува църквата в Овер само няколко седмици преди да се самоубие на 29 юли 1890 г.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“